Все по-ясно става, че историята с предаването на Абдулах Бююк на турските власти представлява отвратителен случай на грубо погазване на българското право, на правото на Европейския съюз и на международноправните ангажименти на страната ни, която претендира да е част от развития цивилизован свят.
Според първоначално разпространената официална информация на Министерство на вътрешните работи, Бююк е предаден по административен ред, защото е изтекъл периодът, в рамките на който той има право да пребивава законно в България и нямал валидни документи… Малко по късно от думите на министър Румяна Бъчварова излезе, че Бююк е искал убежище, но то му е било отказано. Странно защо, обаче, до настоящия момент нито от президентската администрация, нито от какъвто и да е друг източник има информация за това, подобна процедура да е проведена. Не знам дали и самата г-жа Бъчварова вярва на това, което говори, защото след събитията в Турция от 15 юли, които очертават нова ситуация за лицето спрямо положението преди това, такава процедура просто обективно няма как да протече.
В тази връзка се поставят определен порядък въпроси, които поне тези от нас, които имат някаква последна надежда, че тук са останали някакви капки правов ред, не можем да заобиколим: Кога е подадено искането за убежище? Разяснени ли са надлежно правата на Бююк по българското и по европейското законодателство? Гарантирано ли му е право на защита или правна помощ? Какви актове по процедурата са издадени? Гарантирана ли му е възможността да обжалва отказа да бъде предоставен такъв статут по съдебен ред? Въз основа на какви конкретни елементи на преценка компетентните български органи са решили, че в настоящите условия в Турция, по отношение на Бююк не съществува риск за живота му, за нечовешко, унизително и деградиращо отношение? Дори да се спрем само на дебилната версия, че Бююк е изведен принудително, защото нямал валидни документи или е просрочил максимално допустимия период на пребиваване у нас, пак се поставят определен порядък въпроси относно гарантираните му права и осигурената му защита.
Без да искам да влизам в напоителни обяснения на правата страна на нещата, в общи линии се вижда и с невъоръжено око, че чрез този малодушен акт са прегазени редица висши норми в българския правен ред – норми на Конституцията като чл. 27, ал. 2, чл. 29, ал. 2 и чл. 56, които гарантират правото на убежище, забраната на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение и правото на защита, норми на правото на Европейския съюз, като изисквания на Хартата на основните права в чл. 18, гарантиращ правото на убежище, чл. 19, според който “Никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание”, чл. 47, гарантиращ правото на ефективни правни средства за защита. Прегазена е и общата европейска уредба в материята на убежището, защото както основните елементи на правото на убежище, така и основните елементи на реда за неговото упражняване, са уредени в правото на ЕС за всички държави от Съюза. Прегазени са и международноправните ни задължения, произтичащи от Женевската конвенция за статута на бежанците и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Като оставим настрани политическите измерения, които впрочем не са никак маловажни, защото показват, че България се управлява безпардонно по безпринципен, недостоен и откровено произволен начин, в това предаване в чувал на застрашен в Турция човек, без ефективно да се прилагат механизмите за защита на правата на човека, които уж важат в страната ни, се вижда ясно едно – правовата държава в България не работи. Няма я. Тя е гола декларация на хартия, която съществува само в имагинерните представи на разни ценители и в заблуждаващите кухи конструкции на злонамерени теоретици.
Отвратително е българското държавно управление да се сгъва по подобен унизителен за държавата ни и за всеки свободен гражданин начин пред недемократичния режим на Ердоган, превръщайки собственото ни право и правото на Европейския съюз в нищо повече от непотребна хартия, която може да послужи най-много за санитарно-хигиенни нужди. Както и да го гледаме, свидетели сме на крещящ акт на беззаконие, който днес засяга гражданин на трета страна, но на първо място човек, на когото нашето право гарантира определени основни права и като едно от най-важните от тях – именно правото на убежище. Ако днес не реагираме на това, бъдете сигурни, че утре същото ще се случи и на нас, с някое друго от тези основни наши права, без които демокрация просто няма, без които претенцията за демокрация е перверзно лицемерие, зад която се крие произволната власт на поредния деспот, пък дошъл той на власт и с “избори”.
