Тази седмица се сбогувахме с Анджей Вайда. За великия полски режисьор, свидетел на най-големите трагедии и чудовищни деяния на ХХ век, изкуството е директен път към умовете и сърцата на обикновените хора. Обикновени хора, поставени на изключителни изпитания, са и героите на филмите му.
Вместо дълго и словесно обобщение на един невероятен живот и кариера ви предлагаме 5 откъса от негови филми, които ще ви разкажат много повече за света на един прекрасен режисьор.
Краят: „Валенса“ (2013) – предпоследният филм на Анджей Вайда е завършек на серията филми, посветени на най-успешната съпротива срещу комунистическа тоталитарна държава – бунтът на корабостроителите в Полша 80-те години и ролята на неговия приятел Лех Валенса.
Началото: „Пепел и диаманти“ (1958) – в началото на кариерата си Анджей Вайда започва да търси своите теми в тоталното унищожение на Полша през Втората световна война. Трилогията „Поколение“, „Канал“ и „Пепел и диаманти“ се фокусира не върху клишета на героизъм и пропаганда, а върху последиците на тази невъобразима жестокост върху младите хора, оцелели от катастрофата. Във филма Вайда успява да субверсира комунистически роман за двама бойци от антикомунистическата съпротива на мисия да убият комунистически лидер в последните дни на войната, като прави зрителите съпричастни с техните проблеми, а не с тези на пропагандните герои от романа.
Ashes and Diamonds (Popiół i diament) trailer from Filmhouse Cinema on Vimeo.
Революцията: „Дантон“ (1983) – сред отломките от смазването на „Солидарност“ и въвеждането на военно положение в Полша Вайда отново намира начин да е свободен и да говори каквото мисли чрез исторически филм за Френската революция и израждането ѝ в чудовищна машина за репресии.
Социализъм: „Човекът от мрамор“ (1977) – в първите минути на филма, започващ със сталинистки кинопреглед, смела млада телевизионна журналистка успява да се скара със своя шеф и да се потопи в разследване на сталинистките престъпления, случващи се във Варшава 50-те години. Едно от последствията на филма са политически протести, дали допълнителен заряд на социалното напрежение, превърнало се в „Солидарност“.
Най-личният филм: „Катин“ (2007) – бащата на режисьора загива в чудовищното престъпление на Червената армия в Катинската гора. Филмът е свидетелство на тази страшна и позорна тайна.
Анджей Вайда почина на 90 години. Това, което остава след него, е абсолютната вяра в способността на обикновените хора да се изправят срещу всемогъщата тоталитарна машина и да излязат победители именно заради смелостта да го направят.
