Ан Апълбаум е журналист, родена в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. За Washington Post тя разказва за завръщащия се антисемитизъм в Европа.
Антисемитизмът се завърна. Не просто като носталгичен гъдел или в коментари под пропагандни сайтове като Breitbart. И не само в социалните мрежи – въпреки че всеки потребител с подобно на еврейско име, който публикува или туитва, трябва да свикне, че социалните мрежи са идеалният проводник за език, някога считан за непристоен, за да бъде използван. Най-добрият антидот е да не ни пука; за това съществува опцията за „блокиране“.
Но, когато тези нагласи започнат да си проправят път към традиционните институции на европейските страни, се нуждаем от по-дълбок анализ.
Ще прескоча потенциалните авторитарни лидери на Централна Европа – някои от които направо надминаха себе си в това да съживяват стари стереотипи. И вместо това ще пиша за разумната, прагматична Британия, в която и двете големи партии в последно време насаждат изключително небритански форми на конспиративно мислене и параноя.
Странни форми на антисемитизъм в британското крайно ляво съществуват от известно време. Бившият кмет на Лондон Кен Ливингстън е известен – освен с всичко останало – с това, че сравни еврейски репортер с нацист и обвини евреите, че си сътрудничели с Хитлер – изказване, заради което трябваше да напусне Лейбъристката партия.
Но ако преди тези мнения идваха от периферията, то те сега могат да се срещнат съвсем в сърцевината на британската политика. През последните две години, докато партията отива все по-вляво в политическия спектър, лейбъристите са разкъсвани от вътрешни скандали: поради факта, че отричащ Холокоста е поканен да изнесе реч на партиен конгрес; поради кандидат за местната власт, публикувал антисемитски коментари; поради член на мюсюлманската лейбър общност, който е сторил същото… и така нататък, и така нататък.
Част от параноята изглежда да идва от пропагандата за „безродния космополитизъм“, с произход от стария Източен блок – помните Джеръми Корбин – лидера на Лейбър, бивш автор в Morning Star, просъветскo издание, което младежи с наплашен поглед раздаваха по улиците.
Друга част от параноята изглежда идва от мюсюлманската общност. Има постоянни призиви да се направи нещо за това – да бъде изобличена, да се засилят протестите, но изглежда нищо помага за решаване на проблема.
Но ето че и другата част на британския политически спектър се включи. Тук източниците на теории на конспирацията са различни: международното крайнодясно и авторитарните държави в Източна Европа. Найджъл Фараж – про-Brexit, антиевропейския приятел на президента Тръмп и Стив Банън – тръби на висок глас за „еврейско лоби“, а сега Daily Telegraph – някога сериозен консервативен вестник на английската провинция, сега подема темата.
Във вторник вестникът публикува изумителна първа страница с Джордж Сорос, еврейския финансист и неговия „таен заговор за подкопае Brexit“. Същата история – написана в по-умерен стил и в останалите издания – всъщност се отнася за едно изцяло публично дарение, което по никакъв начин не излиза извън рамките на нормалното. В Британия съществуват множество анти-Brexit групи, спонсорани от богати хора, точно както има множество про-Brexit групи, финасирани от богати хора.
Заглавието – във вестник, собственост на двама потайни милиардери, живеещи в данъчен рай – бе придружено от статия, която повтаряше реториката срещу Сорос, която се мели от години в Русия и се разпространява на Запад. Включително и срещу фондацията му, която насърчава демокрацията и свободата на словото, и която е преследвана в Русия и Узбекистан – като да е белязана.
На следващия ден Daily Mail – също вестник, собственост на милиардер – и Sun – вестник, собственост на милиардера Рупърт Мърдок, който живее другаде – подеха същата история и публикуваха изображения на Сорос като кукловод.
В най-добрия случай Telegraph не е знаел какво върши, боравейки с конспирация, стара като света – че потаен евреин задкулисно манипулира политиката. По-неблагоприятното обяснение е, че го е направил умишлено. А Sun и Mail със сигурност изобщо не ги интересува.
Но дори и за ниските стандарти на британските таблоиди, това е ново дъно. Защо се случва сега? Най-доброто ми обяснение е, че британците, откъсващи се от Европа, започват да опознават усещането за безпомощност.
Кампанията за напускане на ЕС им каза как „ще си върнат контрола“, а наместо това преговорите с ЕС ги изправиха пред унизителна серия от отстъпки. И макар крайният срок да е само след година, то основните въпроси още не са решени, тъй като управляващите консерватори са твърде дълбоко разделени помежду си.
Все още не са взети трудните решения за търговията и за бъдещето на Северна Ирландия, тъй като те ще разгневят твърде много хора. Лейбърстката партия, по същото време, от стратегически подбуди излъчва неяснота по темата и не казва почти нищо.
Когато центристите и прагматиците отстъпят от политическия живот, нови фантазии и фантасти процъфтяват в незаетото пространство.
Британия е в безизходица – но със сигурност се търси някой друг да бъде изкаран виновен за този хаос. И ще има обвинени. Някои търсят изкупителни жертви, други разкриват конспирации. В такъв случай надали ще има изненадани, когато се окаже, че най- старите образи и познати до болка рефрени са сред тях.
Снимка: Веселин Боришев, архив
