SHARE

От днес в Терминал 3 стартираме нов бюлетин, който ще представя основните събития в останалите държави на Балканите.

Румъния

От 13 юни САЩ и Румъния провеждат общи военни учения в Черно море. Това предизвика остра реакция от руското правителство, което твърди, че тези учения „безспорно ще доведат до ответна реакция“. Румънското правителство иска на предстоящата среща на върха на НАТО, която ще се проведе от 8-ми до 9-ти юли във Варшава, да бъде обсъден план за изграждане обща флота на Алианса в Черно море.

Румънският върховен касационен съд взе решение да се поднови разследването по повод революцията от 1989 г. По време на събитията през 1989 г., които довеждат до екзекуцията на Чаушеско, са убити 709 души, а 2‘200 са ранени. Отговорността за многото жертви и причините за случилото  се все още не са разкрити.

Европейската комисия започна разследване за злоупотреба с господстващо положение към румънският газов производител – Ромгаз, газовият разпространител – Трансгаз  и OMV Петром по подозрение, че дружествата блокират  износа на газ към други страни. Трите дружества се управляват от австрийската компания OMV, която е собственик и на веригата бензиностации в България.

Хърватия

Хърватският вицепремиер Томислав Карамарко, който е и лидер на най-голямата партия в управлението Хърватския демократически съюз, HDZ, подаде оставка на 15 юни. Това се случи след като парламентарната комисия по конфликт на интереси намери достатъчно доказателства, че той е бил в зависимост от унгарската енергийна компания – MOL.

През месец май хърватският вестник Nacional разкрива, че дружеството на жената на Карамарко е получило 60‘000 евро, за да консултира друга компания, която е собственост на Йосип Петрович, лобист на унгарската енергийна компания. След разкритията Хърватия изпада в политическа криза, чийто най-вероятен завършек за предсрочните парламентарни избори.

Томисав Карамарко вече е готов за подобен сценарии. Миналата седмица, той заяви, че ще иска вот на недоверие към правителството, за да отстрани безпартийния премиер Орешкович, който е бивш изпълнителен директор на фармацевтичната компания Pliva.

Ако правителството падне, навярно нова управленска коалиция няма да може да се сформира и в Хърватия ще се проведат предсрочни избори.

Гърция

В Гърция започва нова вълна на протести и стачки. Заради промени в трудовото законодателство от миналия петък в Атина имаше двудневни стачки и не работеше общественият транспорт. От тогава насам, ситуацията в страната единствено ескалира, като на 15 юни вечерта над 10‘000 протестиращи са се събрали пред пл. Синтагма в Атина и искат оставката на Алексис Ципрас. Причината за протестите са продължителните данъчни и социални реформи в страната, които са част от изискванията на министрите от Еврозоната и ЕЦБ, за да може Европейския съюз да изплати гръцкия външен дълг.

Междувременно, гръцкото правителство призовава за предоговаряне на условията с кредиторите. Според финансовото министерство постигнато споразумение за бюджетен излишък ок. 1,5 млрд. евро е непостижимо и от Атина предлагат нова сделка, в която дългът да бъде между 3,5% и 2% от БВП след 2018г.

Сърбия

Сръбският премиер Александър Вучич се отказа от планираното си посещение във Вашингтон и Брюксел. В своето изявление Вучич подчерта, че Сърбия ще продължи да върви по своя проевропейски път, но ще поддържа и добри отношения с Русия и Китай.

Това са първите сигнали след изборите в Сърбия, че министър-председателят възнамерява да промени курса на страната. Междувременно, китайският президент Си Дзинпин ще посети Сърбия и Полша през следващата седмица, като се очаква страните да подпишат редица междуправителствени и търговски споразумения в сферата на търговията, икономиката и финансите.

Другата тема от западната ни съседка касае провалящия се Всеправославен събор, който трябва да се състои на о-в Крит от 19-ти до 27-ми юни.

Освен съревнованието между Вселенският патриарх Вертоломей  московският патриарх Кирил, съществува и спор между сръбската православна църква и румънския патриарх. Той касае териториален диспут свързан с твърдението на сръбската църква, че има румънски свещеници на територията на Сърбия. Обвинението е, че румънските свещеници прекосяват р. Дунав и отслужват на румънските малцинства по границата.

От Белград настояват спорът да бъде обсъден на Всеправославния събор, но искането им бе отхвърлено. Поради тази причина от сръбската патриаршия също искат отлагане на срещата. За момента обаче, от Белград не са обявили, че ще бойкотират събитието както направиха българската, руската и грузинската църкви, както и Антиохийската патриаршия, която има дълголетен спор с йерусалимския патриарх.

Македония

Поредицата от улични протести наречени „Шарена революция” започна да отброява последните часове на срока, който постави пред правителството, преди демонстрациите да се радикализират. Крайният срок е 18 юни (събота), когато се очаква Конституционният съд да се произнесе за легитимността на специализираната наказателна прокуратура, която трябва да се занимава с корупцията по високите етажи.

Протестиращите искат  оставката на президента Георги Иванов и насрочването на нови парламентарни избори в страната. Германското правителство изпрати немски дипломат, който да помогне за създаването на диалог между политическите партии в страната. В резултат, в момента се говори за провеждането на среща между лидерите на основните политически партии в страната. Високопоставено лице от ВМРО-ДПМНЕ, запазило анонимност, заявява пред Balkan Insight, че от партията са готови на такава среща, единствено ако от опозицията предварително гарантират, че ще се говори за предсрочни избори през м. октомври и загубилите изборите ще признаят резултата от вота.

Албания

Опитите за съдебна реформа в Албания се провалиха след като миналата седмица преговорите с опозицията не завършиха с положителен резултат. Страната рискува оттегляне на чуждестранния бизнес заради корупцията в съдебната им система, но за да бъдат прокарани реформите е нужно квалифицирано мнозинство от 93 от 140 гласа.

Това бе причината във вторник немският външен министър Щайнмайер да посети страната за да убеди лидерите, в необходимостта от провеждането на реформата. Според Германия провеждането на реформата е ключово за продължаването на преговорите за присъединяване на страната към Европейския съюз

Черна гора

Социалистическата народна партия в Черна гора ще иска оставката на образователния министър, Предраг Бошкович, защото с политиката си дискриминира училищата и учениците, които ползват кирилица.

Причината за исканата оставка е, че за първи път от Втората световна война насам, по информация от Balkan Insight, учениците са получили дипломи за завършване единствено на латински език. Те могли да бъдат на кирилица само ако училищната администрация разреши това. В части от страната, обаче, ръководството на училищата се оправдало, че нямат достатъчно бланки на кирилица.

Турция

Най-високопоставеният дипломат на ЕС в Турция Хансйорг Хабер си подаде оставката, след като според Анкара „показал неуважение към турския президент“, предава „Ройтерс“. Това е поредната индикация, че взаимоотношенията между ЕС и Турция се влошават и навярно няма да има визова либерализация с Турция.

Междувременно, опозицията в страната надига сериозна критика, заради плана на правителството в новата конституция на страната Ататюрк да бъде споменат единствено като „основател“ на турската република. Това предизвика гневни реакции и от трите партии в опозиция.

„Ние ще защитаваме името на Ататюрк, портрета му, думите му и принципите му до самият край. В страна, която е построена по волята на Ататюрк нито името му, мислите му или принципите му могат да бъдат забравени.“ заявяват депутатите от Републиканската народна партия, която е основната опозиция в парламента.

През тази седмица също така Ердоган изпрати поздравително писмо до руският президент Владимир Путин по повод денят на Русия – 12 юни. Това е първата стъпка, която турският премиер прави, за да подобри отношенията между двете страни.

На снимката: Протест за образователни реформи в Загреб

SHARE