Слуховете са, че най-накрая британските консерватори, разядени от деление на твърди евроскептици и умерено проевропейски настроени, са успели да постигнат съгласие какво точно значи Брекзит.
Брекзит означава 2-3-годишен преходен период, в който Британия да остане в единния пазар и междувременно да плати 30 млрд. паунда на ЕС за това, че напуска. До това споразумение са стигнали водещият евроскептик и министър по напускане на ЕС Дейвид Дейвис и водещият проевропеец, министърът на финансите Филип Хамънд.
Това се очаква(ше) и да обяви Тереза Мей този петък на речта си във Флоренция, с която най-накрая да се даде яснота какво е Брекзит и всички да се успокоят, че още няколко години няма да има срив между Европа и Британия.
Всичко това е резултат на изключително труден компромис, тъй като твърдите евроскептици нямат против да видят страната им извън ЕС, без никакви уговорки още утре. И същите държат Тереза Мей за заложник, тъй като само 48 от нейните 316 депутати са достатъчни, за да я свалят от власт.
И за това Тереза Мей ги омайва в последно време с всякакви драконовски мерки срещу мигранти, които ще бъдат наложени веднъж, като страната наистина напусне ЕС.
Но компромисът изглежда ще бъде постигнат, стабилност ще има, а Мей ще може да изкара още няколко години на Даунинг стрийт, докато не се намери нов лидер, който да поведе консерваторите към изборна победа в далечната 2022 г…
И в този момент на сцената излиза Борис.
В Британия има няколко сигурни неща. Чака се ново кралско бебе, трябва да има поне шест гарвана в лондонския Тауър и Борис Джонсън иска да стане премиер.
И кой друг може да развали трудно постигания компромис между двете крила на партията освен Борис Джонсън.
Така той в деня, в който в Лондон имаше атентат, реши да публикува 4000-словна статия в „Телеграф“, в която припомня лъжата от кампанията си, че като британците напуснат ЕС, ще получават по 350 млн. на седмица към здравната каса, заяви, че всякакви приказки за пари към трябва да бъдат забравени и не спомена нито дума за преходния период.
Статията е пусната без одобрението на премиера, която научава за нея само няколко часа преди тя да излезе в Telegraph (както бившият премиер Дейвид Камерън научи броени минути по-рано, че Джонсън ще поведе кампанията за напускане на ЕС) и с нея Джонсън влиза в устата на всички.
Опитвайки се да се хареса на твърдите евроскептици и пренебрегвайки премиера преди речта ѝ във Флоренция, посланието е ясно – Джонсън е готов отново да се пробва да стане премиер.
Напоследък Джонсън бе изчезнал от обектива на камерите, тъй като популярността му спада, еврофилите го наневиждат заради това, че поведе кампанията за напускане на ЕС, а евроскептиците не му имат особено доверие, тъй като смятат, че направи последното заради собствените си полически амбиции.
След като отстрани Камерън, Джонсън бе най-вероятният негов наследник, но, уви, съдбата бе безмилостно жестока. И той бе предаден в последния момент от своя втори и Британия остана в ръцете на Тереза Мей.
Но сега Джонсън отново е в съюз със своя втори – Майкъл Гоув, който в типично негов стил отново предаде за кратко Джонсън. Когато бе публикувана статията, близки на Гоув съобщиха, че той подкрепя казаното от Джонсън.
На следващия ден, когато Борис беше масово нападнат от своите колеги и те призоваваха Мей да го уволни, същите близки до Гоув веднага уточниха, че ако ставало дума за „самоубийствена сделка“, то Борис е трябвало да предупреди и Гоув не го подкрепя.
И на много от консерваторите наистина им е втръснало от амбициите на Борис, които разрушават крехкото единство в партията. И те нямаха нищо против той да бъде разкаран.
Мей обаче не го уволни. И макар издания като Financial Times да излязоха с редакционен коментар Джонсън да не се занимава повече с политика, а да се върне към журналистиката, то това не бе реакцията на едни други медии като Sun и Daily Mail.
При тях по отношение на Джонсън и неговия пуч бе настъпило мълчание. Като собственикът на Sun Рупърт Мърдок и редакторът на Daily Mail Пол Дейкър са също сред онези, които искат Британия да напусне незабавно без никакви сделки с ЕС (и да се превърне в данъчен рай, което също Джонсън бе споменал в 4000-словното си писмо).
И изведнъж Джонсън, само преди ден отново предаден от Гоув, днес може отново да разчита на „пълната му подкрепа“.
Вече не изглежда като Джонсън да е пътник. Напротив. Очевидно той е ураганът, който трябва да разтрогне постигнатия компромис и да завърти руля към твърдия Брекзит.
А дали с това ще вземе главата на Тереза Мей и разтресе цялата държава… „нощта е млада“.
