В Македония и Румъния се творят следизборни драми, а в Гърция се питат дали Ципрас няма да ги повлече в нова криза заради обещаните от него коледни бонуси. Междувременно Русия иска да подари МиГ-ове на Сърбия, а отношенията между Турция и Австрия се влошават.
Напрежението в Македония ескалира след изборите
На 11 декември в Македония се проведоха предсрочните парламентарни избори, предизвикани след корупционните скандали, в които бе замесено правителството на ВМРО-ДПМНЕ.
След изборите всички се обявиха за победители, но близките резултати на ВМРО-ДПМНЕ (38,4%) и основната опозиция в страната – социалдемократите (36,3%) – предвещаваха спорове за това колко депутатски места ще вземе всяка партия. Решението на база математически модел за пресмятане на местата бе в ръцете на македонската Държавна избирателна комисия (ДИК).
Оттам определиха 51 от 120-местния парламент за ВМРО-ДПМНЕ и 49 места за социалдемократите. При албанския Демократичен съюз за интеграция отидоха 10 места, новото движение “Беса” получи 5, “Алиансът за албанци” – 3, а Албанската демократическа партия – 2 места.
Така и до момента управляващата коалиция на ВМРО-ДПМНЕ и Демократичен съюз за интеграция можеше да сформира правителство с крехко мнозинство от 61 от 120 депутати. Социалдемократите и “Беса” обаче поискаха касиране на вота в определени секции.
И докато в четвъртък ДИК разглеждаше исканията и жалбите на социалдемократите за изборни нарушения, няколкостотин привърженици на ВМРО-ДПМНЕ се събраха пред сградата на избирателната комисия и настояваха изборите да не бъдат възобновявани.
Покачващото се напрежение наложи поставянето на заграждения и засилването на полицейското присъствие в района, но до сблъсъци не се стигна, предават от агенция “Фокус”. До петък комисията бе отхвърлила четири от осемте жалби на социалдемократите.
Наблюдатели на изборните процеси в Македония заявяват, че е възможно напрежението в страната да придобие опасен мащаб. “Имаме сложна ситуация и в двете политически фракции, безброй комбинации за съставяне на ново правителство и сериозна заплаха от етнически конфликт сред македонците“, казват анализатори пред Balkan Insight и посочват, че по места напрежението между ВМРО-ДПМНЕ и социалдемократите е вече опасно.
Задава ли се нова дългова криза в Гърция?
Алексис Ципрас е със спадащ рейтинг и както винаги прибягва да популизъм и скандали с кредиторите на Гърция, за да спаси положението. В нарушение на постигнатите между Антина и кредиторите на страната – Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Еврогрупата – споразумения Ципрас реши да раздава коледни бонуси и обяви, че 617 млн. евро ще бъдат раздадени за празниците на 1,6 млн. пенсионери, които живеят с по-малко от 800 евро месечно.
В отговор на нарушението кредиторите на Атина замразиха облекченията за гръцкия дълг. Недоволен, Ципрас обяви, че мярката е част от предизборните му обещания и държи на нея, и че иска да се срещне с Меркел, за да защити позициите си.
В четвъртък той имаше повод да види Меркел на Европейския съвет, но немският канцлер Ангела Меркел заяви, че няма намерение „да преговаря за гръцкия пакет от помощни мерки“ на съвета и покани Ципрас на работен обяд в петък, където му каза, че преговорите трябва да се водят във формат „кредитори – Атина“, а не с нея, предава „Екатимерини“.
Коледните бонуси идват на фона на рекордно високите нива на неодобрение към „Сириза“ и изместването им от водещото място в проучванията от дясната “Нова демокрация”. Според данните на Македонския университет в Солун “Нова демокрация” отбелязва 30% подкрепа в обществото, докато доверието към “Сириза” е спаднало на 15 на сто.
Междувременно гръцкият премиер коментира и обединителния процес на Кипър в четвъртък, като заяви, че това може би е последният шанс за обединението на Кипър, предава “Фокус”. Ципрас отбеляза, че Атина и Никозия споделят общата позиция, че решението на проблема не може да включва оставането на турските войски на територията на острова и заедно с президента на Кипър Никос Анастасиадис призова Европейския съюз да участва активно в преговорите за разрешаването на въпроса.
Путин и Ердоган ще водят отделни мирни преговори за Сирия
След като миналата седмица държавните глави на Турция и Русия се видяха на поредна среща, а Ердоган подписа споразумението за “Турски поток”, то тази седмица стана ясно, че двамата поемат нова инициатива – ще провеждат мирни преговори за Сирия в столицата на Казахстан, Астана.
Междувременно турският външен министър Мевлют Чавушоглу, гневен от призивите на Австрия за замразяване на преговорите за присъединяване на Анкара към ЕС, заяви, че не просто разкритикува страната, но заяви, че не би искал да разговаря с който и да било представител на Австрия до второ нареждане, предава “Фокус”.
В отговор канцлерът на Австия Кристиан Керн и външният министър Себастиан Курц заявиха, че ще продължат да отстояват позицията си, но подчертаха, че Виена остава „отворена към диалог и сътрудничество”.
Русия подарява на Сърбия МиГ-ове
В понеделник външният министър на Русия Сергей Лавров пристигна в Белград, за да се срещне със сръбските държавници и да участва на среща на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
На посещението си в Белград Лавров обсъжди дарението на военна техника от Русия, включително изтребители МиГ-29 за сръбската държава. Дарението предизвика остри реакции, особено в Хърватия и Босна и Херцеговина, които се притесняват, че то се прави с цел Сърбия да защити евентуалното отделяне на автономната област Република Сръбска от босненската федерация.
Oчаква се сделката да бъде финализирана, когато сръбският министър-председател Александър Вучич посети Москва на 21 декември 2016 г.
В Румъния си продължават с настоящите управляващи в лицето на социалдемократите
След изборите на 11 декември социалдемократите са първа политическа сила със 154 депутати от 317-местния парламнент, а далеч след тях е Националната либерална партия с 69 места. Трето е движението „Спасете Румъния“, водено от математика Никусор Дан, с 30 места, четвърта е унгарската етническа партия – 21 места, а отцепниците от либералната партия – АЛДЕ – получават 20 депутати.
Още преди изборите се знаеше, че социалдемократите ще търсят коалиция с АЛДЕ за съставяне на център-ляво правителство и преговорите между двете партии започнаха, но неизвестната в случая е кой ще бъде министър-председател.
Лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня е осъден условно на една година лишаване от свобода за изборни манипулации, а в Румъния съществува закон, според който осъдени лица не могат да заемат висши държавни постове. Ако законът не бъде отменен, Драгня няма как да стане следващият премиер, а президентът Клаус Йоханис заяви публично, че няма да връчи мандат на лице, което е било осъдено.
От АЛДЕ заявяват, че ще бъде решение на социалдемократите кой ще бъде министър-председател и по принцип двете партии имат необходимото мнозинство, за да отменят закона, който пречи на Драгня да стане премиер. Проблемът е, че подобно решение може да въвлече страната в конституционна криза и политически сблъсък между Драгня и президента Йоханис.
