Българските ценности днес са с дъх на съветска носталгия, вкиснал се национализъм и развалена история. Същите тези ценности, казват, били под заплахата на Запада. Всички тези ценности, предполагаемо, се защитават от героя Путин. Тези ценности също така са “традиционни”.
Когато душевно изстрадали или нестабилни хора (българското общество е много, много изстрадало) започнат да се лекуват, част от терапията обикновено включва отговор на въпроси писмено. Мисля, че е време всички ние да си зададем малко елементарни въпроси.
Аз предлагам няколко, съвсем лесни:
Какви “традиционни” ценности може да защитава една бивша комунистическа държава, която двадесет години по- късно е религиозна федерация? И чийто президент – бивш другар апаратчик, се прегръща редовно с един поп – също бивш другар апаратчик, в “третия Рим”, довчера носител на светлото комунистическо бъдеще, в което религията е опиум за народите? Когато използваш вярата за контрол и репресия, за оръжие срещу другия, това “ценност” ли се нарича?
Какви “традиционни” ценности защитават онези, които пренаписват историята, цензурират наследството на страната си, когато то е неудобно, и превръщат диктатори като Сталин, избили милиони руснаци безжалостно, в национални герои?
Какви традиционни ценности защитава държава, в която журналистите и опозицията, също руски граждани, са избивани и потискани, без да съществува изконната ценност на демокрацията за право на изразяване и протест на малцинството (приемаме, че в тази алтернативна вселена опозицията на Путин наистина е малцинство)?
Така виждам само едни традиционни ценности: тези да се държиш на власт посредством всякакви средства, на които се ловят шараните (църкви, комунистически манифести – дайте ги насам). Да репресираш системно мислещите си граждани, сеейки пропаганда и дезинформация навред, докато хората се убедят, че апатията е най-добрият способ за оцеляване. Докато истината стане неразличима сред помията. Докато и последният мислещ човек престане да бъде сигурен в собствената си позиция.
Така ще се съглася с вас. Това определено са традиционни ценности както за ширините на “братята”, така и за нашите. Те се упражняват традиционно и повсеместно през последните 80 години.
Носителите на тези “традиционни” ценности у нас са също толкова жалки, колкото и картонените понятия, които раздават на гладните души. Като се започне от онези, които разпродават българската земя на анонимни офшорки и бизнес интереси; минем през митингите с икони и руски знамена в български градове на национални празници (представете си митинги с други чужди знамена, о, скандалът!), та стигнем чак до другите, които играят “дипломати”, докато всъщност си мислят, че светът не вижда какво правят, навеждайки се сервилно пред МАсква.
След като си отговорим на тези въпроси, вече може искрено да признаем, че искаме да сте пета колона или Крим версия 2.0, но вече трудно наричаме това ценности. Признаваме си, че едно си баба знае… един социализъм, една братска дружба между народите и тъй нататък, но няма как да се правим, че това е “морално” или “историческо”.
Защото българските ценности се намират на едно съвсем друго място, в едно съвсем друго време. Във Възраждането, бащите на нацията, чиято история, макар и опорочена от един паразитен режим, все още ясно заявява: мястото на България е другаде.
Да припомним тези ценности, които много от нас са забравили: равенство, свобода, демократично съжителство, приемственост, зачитане на другия, образоание и култура, прогрес, цивилизована борба за онова, в което вярваме. Не патриотарщина, а родолюбие. Не сервилност, а ясна позиция. Не игра на интереси и корупция, а държавност.
Тези ценности не изглеждат добре, татуирани на пъпа, нито пасват на тоталитарно простовати изборни кампании. Тези ценности няма да намерите и в Русия на Путин. Защото те не дават лесни решения, нито носят съвършенство – те водят до често трудна борба, в която се раждат истината и по-добрият живот.
А онези, чиито традиционни ценности са мързелът и апатията, могат да продължат да чакат спасители. И да градят кула от кухи понятия, която се разпада и при най-слабия повей на логиката и истината. И това, за съжаление, е стара традиция.
