Обикновено обвиняват всякакъв вид протестиращи, че са платени от Сорос – от тези в България срещу правителството на Орешарски до тези днес в САЩ срещу Доналд Тръмп.
Иронично обаче, демагозите, които виждат ръката на Сорос и световната конспирация навсякъде, са тези, които се изхранват от Сорос.
За тях всеки проблем е свързан с конспирация – безработицата е заради Сорос, етническият конфликт в Асеновград бил заради Сорос, демографските проблеми – и те. На статуквото не му харесва съдия – той е човек на Сорос.
Така се създава някаква Оруелова реалност, в която почти всеки проблем си има своето прекрасно оправдание – Сорос.
Когато във „Фермата“ на Оруел вятъра събаря зле строената вятърната мелница водещото прасе Наполеон веднага се сеща кого да обвини – неговия стар съперник Объл.
„— Другари — рече тихо Наполеон, — знаете ли кой е виновен за това? Знаете ли кой е врагът, дето е дошъл посред нощ и е разрушил вятърната мелница? ОБЪЛ! — неочаквано ревна той с гръмовен глас. — Объл го е сторил! От чиста злоба, като е мислил да попречи на плановете ни и да си отмъсти за позорното изгонване, този предател се е промъкнал тук под прикритието на мрака и е унищожил почти едногодишния ни труд.“
Така и Сорос „от чиста злоба“ клати стабилността по целия свят и служи за оправдание на вождовете, които получават своя вечен и универсален враг, а определена прослойка от народа се успокоява, че тя не е виновна за провалите си – просто това е част от пъкления план на Объл… или Сорос.
Така в България се оказа, че всъщност проблемът не е липсата на съдебна реформа. Проблемът бил, че има съдии, които критикуват системата и те били платени от Сорос.
Но ако това все още се прави от правителството по-деликатно, като се казва „чуждестранни фондации“, то малко по на север Виктор Орбан е задействал всички механизми от Оруеловата „Ферма“.
Цялата страна е залята с плакати на Джордж Сорос и надпис „Не му позволявайте той да се смее последен“.
Правителството е платило 19 милиона евро за тази кампания, която да посочи Сорос за злосторник. Така миналата година Орбан изхарчи 30 милиона евро от бюджета на Унгария, за да проведе кампания срещу имигрантските квоти. Според квотите страната му с население 9,8 милиона души трябваше да приеме 1294 бежанци – бройка, която доста трудно би могла да заплаши Унгария, но това не попречи на Орбан да занимава своя народ и целия Европейски съюз години с този проблем.
Проблемът с имигрантите свърши и Орбан бързо трябваше да си намери нов враг – и това се оказа Джордж Сорос, с чиято стипендия Орбан е учил в Оксфорд. Първо Орбан искаше да затвори университета на Сорос в страната, а сега да разлепва плакати с неговия лик из цялата страна.
Демагозите са тези, които се хранят от Сорос. Липсата на всякакви политики и визия за страната му обрича Орбан на това да си търси измислени врагове. Първо беше либералният световен ред, после станаха бежанците и днес това е Сорос.
„Към края на лятото се разкри още една машинация на Объл. Житото беше пълно с плевели и се разбра, че при едно от нощните си посещения той е изсипал семена от плевели в зърното за посев. Един гъсок, посветен в заговора, веднага се самоуби, като се нагълта с кучешко грозде. Сега животните научиха, че Объл никога не е получавал ордена „Животно герой“ — първа степен, както мнозина бяха мислили до този момент. Това било просто легенда, съчинена от самия Объл и разпространявана известно време след Битката при обора. И тъй, след като се оказа, че не е бил награден, го порицаха, че е проявил малодушие в същата Битка. При тези думи някои от животните отново бяха леко смутени, но Квик скоро успя да ги убеди, че паметта им изневерява.“
