От прочита на 150-те страници въведение в делото КТБ остава следното тъжно признание за безпомощност:
„В резултат на тази порочна банкова практика, икономически „атрактивните“ активи, които в крайна сметка са придобити от обв. Цветан Василев и чиято дейност е финансирана от КТБ АД чрез порочния й модел, са по документи собственост на различни структури, повечето от които офшорни компании, поради което и не могат или трудно могат да бъдат предмет на претенции от страна на кредиторите на Банката в несъстоятелност или към тях да бъдат насочени действия по обезпечение и съдебно изпълнение.“
Т.е. нашата държава, с всичките си служби, прокуратури, експерти и администрация, де факто признава, че група мошеници може да отмъкне под носа им 3,9 млрд. лева, които да бъдат покрити в офшорни сметки и собственост. И за това са виновни само един банкер, шофьорът, разсилните и касиерката на банката, двама надзорници и двама от KPMG.
Прокуратурата, изглежда, е свършила добра работа да установи връзките между Василев и най-тесния му кръг – подставените лица в „кухите фирми“. (Дано тази част бъде успешно доказана в съда!) Но това, което се губи, е мрежата от крайни получатели на кредитите, които реално са усвоили парите.
Самият Василев ли стои зад тези офшорни сметки? Или пък други хора? Или други негови подставени лица? Поне от 150-те страници не личи, че прокуратурата има ясна представа кои са тези крайни получатели и в какво те са вложили парите. По самата логика на „модела КТБ“ те също трябва да са част от ОПГ-то, което е извършило грабежа. В крайна сметка те получават пари, без да дават необходими обезпечения и едва ли са го правили с убеждението, че действат в рамките на закона.
Като цяло не е сериозно държавата да признава безпомощност по толкова важен казус. Ако прокуратурата няма достатъчно ресурс, да поиска помощ от други институции, включително ЕС. Но да се дава предварителна индулгенция за несвършена работа е необосновано.
* Текстът е публикуван първо във Facebook профила на автора. Заглавието е на редакцията.
