SHARE

Парламентарната група в Европейския парламент Greens/EFA Group внесе доклад, в който се казва, че е нужна много повече амбиция в борбата с корупцията в България.

В него се говори за концентрацията на медийна власт, липсата на дефиниции и мерки в новия антикорупционен закон и неефективната борба на България с корупцията.

Премиерът Бойко Борисов бе конфронтиран в Европа от представител на групата Ска Келер, която впоследствие внесе запитване към Европейската комисия относно неизпълнени европейски критерии в плана за концесия на Национален парк „Пирин“, който предизвика многохилядни протести в страната и чужбина.

„България е най-зле представящата се държава в ЕС в борбата с корупцията въпреки факта, че е поставена под специален механизъм за сътрудничество от Комисията от 2007 година насам. От всички страни – членки на ЕС, България си спечели и спорната слава за най-нисък рейтинг по отношение на свободата на словото, както и най-високи нива на недоверие във възприемането за независимостта на съдебната система. Наскоро приетият антикорупционен закон е изпълнен с противоречия и критиците се страхуват, че може да бъде използван като инструмент за заглушаване на опозиционери, както подчертаваме и в доклада.“

„България поема ротационното председателство на Съвета на ЕС, което е ключова възможност за страната през първата половина на 2018 г. След едно десетилетие, по време на което Европейската комисия осъществи мониторинг над прогреса на България в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, сега страната има шанс да окаже натиск над Европа и да ѝ даде амбиция в борбата с корупцията в самите институции на ЕС – проблем, който е драстично игнориран в наши дни“, се казва в доклада.

Ключовите открития на доклада

– Слабата защита, която съществуваше за дисиденти и разобличители, които предават информация на властите за ситуации на конфликт на интереси, ще бъде отменена с новия антикорупционен закон, като парламентът [на България – бел. прев.] ясно заявява, че разобличителите ще бъдат държани отговорни пред закона за това, че са подали сигнал за корупция.

– Законът се проваля в това да предостави цялостни инструменти за предодвратяване на корупцията, което би било възможно с увеличаването на единството и прозрачността на публичния сектор. Вместо това текстът се фокусира върху конфискуването на активи и собственост, както и над престъпления, които нямат нищо общо с корупцията, което предизвиква притеснения по отношение на изземването на собственост, която също може да бъде използвана като инструмент за заглушаване на критиците на правителството.

– Новосъздадената антикорупционна комисия ще получи правомощията да използва секретно следене и да се съсредоточава върху „корумпирано поведение“, за каквото по закон няма дефиниция. Тя няма да има правото да разглежда потенциални случаи на конфликт на интереси в държавните служби.

– Близките връзки между правителството, олигарси, банки и медии провокира въпроси относно журналистическия интегритет и медийния плурализъм, като България е на 109-а позиция от всички държави, що се отнася до свободата на медиите. Тази ситуация се усложнява още повече от факта, че медийни източници, които не отговарят на стандартите за журналистическата етика, получават субсидии от ЕС.

Препоръките към ЕК

Докладът препоръчва на Европейската комисия да положи повече усилия в адресирането на корупцията на ниво държави членки, като например приеме антикорупционни директиви и регулации.

Докладът сравнява борбата с корупцията в Румъния и България: първите две графи посочват броя на специализирани прокурори – 15 в България срещу 97 в Румъния. След това виждаме и броя на обвиненията за година – едва 8 в България срещу 1250 в съседна Румъния.
Кръговата графика посочва негативното възприятие за независимостта на съдебната система – в България 63% смятат, че тя не е независима. В Румъния процентът е едва 35.

Други препоръки към ЕК са публикуването на втори антикорупционен доклад, вместо ЕК да отстъпва от мониторинга на държавите членки в тази зона, както и личен пример в борбата с корупцията на ниво европейски институции.

Докладът подчертава, че законът на ГЕРБ не е успял да отговори на международните стандарти за борба с корупцията, като дори е провокирал притеснения в същата област. Той подчертава, че борбата с корупцията в момента се използва като извинения за заглушаване на критиците в България и за обуздаване на опозицията.

Едва 32% от държавните лица и администрацията спазват задължението да обявяват доходите си, се посочва още в доклада.

Относно свободата на медиите докладът подчертава съществуването на чл. 41 в българската Конституция, който подсигурява достъпа до информация. Акцентът пада там, че в България няма комисия или омбудсман, който да следи за прилагането на европейските стандарти за достъп до публична информация. Продължава се с информацията, че пресата не се регулира от закон и всеки може свободно да си създаде вестник, като просто го регистрира – без да бъде проверено дали той покрива етични и медийни стандарти.

Медиите 

„Освен това медийната свобода се саботира от съществуването на връзки между определени медийни групи, бизнесмени и политици, както и от лоши законови практики. Например медийна група, за която се знае, че е под контрола на г-н Делян Пеевски – бизнесмен и политик, който често се споменава като един от олигарсите в България и чието назначаване в правителството провокира протестите през 2013 г. срещу кабинета, често произвежда публикации, които са много под медийните етични стандарти.“

„Подобни публикации се използват, за да атакуват политически опоненти или обикновени граждани със силна позиция относно правни реформи, демокрацията и върховенството на правото, както и критици на кръговете на г-н Пеевски. Тази медийна група бе финансово подкрепяна през 2009 – 2010 от търговска банка КТБ, в която огромно количество държавни компании депозират средствата си по това време. Този триъгълник между медийна група, правителството и частна банка е представителна извадка за потенциалното въвличане на медията в големи корупционни схеми. Въпреки банкрута на КТБ в престъпни обстоятелства през 2014 медийната група продължава да расте“, пише докладът.

„За да дадем конкретен пример за двойния стандарт в медиите, споменати в доклада медии [„Капитал“,  „Сега“,  „Медиапул“, които заедно с други медии се споменават като надеждни източници на информация в доклада – бел. прев.] правят дълбоки разследвания и често критикуват главния прокурор Сотир Цацаров, докато медийните групи, свързани с г-н Пеевски, са абсолютно безкритични към него и други високопоставени лица, представяйки ги ексклузивно в положителна светлина“, се казва в доклада, който подчертава ролята на независимите медии в разкритията на важни корупционни схеми, докато задава въпроси за мълчанието на други органи по въпроса.

„Тези примери предизвикват сериозни притеснения за състоянието на свободата на медиите в България и е ясно, че спешни действия трябва да бъдат предприети както на национално, така и на ниво ЕС, за да се подобри ситуацията.“

Целия доклад на английски може да прочетете тук. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.