Държавната агенция „Разузнаване“ публикува своя ежегоден доклад за своята дейност през 2017 г. – тук можете да намерите публичната част на доклада.
Отбелязано е, че променящата се международна среда е основна заплаха за националната ни сигурност, но не е назована нито една страна – напр. новото сътрудничество между Русия и Турция – особено в Сирия.
„Променливите баланси и конфигурации в международните отношения обуславяха основните рискове и заплахи за националната сигурност и интересите на РБългария.“
Отбелязано е, че основна заплаха е хибридната война, която продължава да води Русия, но името на страната отново не е споменато.
„Продължиха и опитите за хибридно въздействие върху РБългария, включващо целия арсенал от подходи и действия за оказване на влияние в политически, икономически, дипломатически, културен и пропаганден аспект.“
Може да се досетите, че е тя, тъй като в следващато изречение са споменати всички останали региони на изток от нас освен Северна Азия (позната още като Русия):
Продължаващите кризисни процеси в региона на Близкия изток и Северна Африка, района на Сахел, Централна и Югоизточна Азия и Балканите бяха основен генератор на нестабилност, политически, икономически и асиметрични рискове и заплахи за РБългария.
Тук се вижда и основният проблем на този доклад. Реално той не казва нищо, а дори „четенето между редовете“ не е много полезно. Това, разбира се, е напълно ненужно – дори докладът на Министерския съвет от миналата година посочи Русия като основна заплаха за региона:
„Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа. Нарастват предизвикателствата пред сигурността най-вече в региона на Балтийско и Черно море, както и в източната част на Средиземно море, където Русия засилва своите военни способности и увеличава военните си дейности. Към това се добавят и продължаващите конфликти в периферията на европейския континент и съседните региони, които се превръщат в източници на трайна нестабилност и сигурност“, изрично посочи тогава докладът на МС.
Настоящият доклад на ДАР се опитва да бъде политкоректен, за да не разбунва духовете, но е интересно – ако в България се води хибридна война и едната страна разпространява лъжи и клевети за другата, а последната мълчи и дори не назовава проблема, какъв ще е изходът?
Други два интересни момента са казаното за организираната престъпност и чуждите служби:
Организирана престъпност
Влиянието на трансграничната организирана престъпност по линия на сигурността (като генератор на икономически загуби) се запази. Географското положение на нашата страна предпоставя използването на българската територия като транзитна зона и крайна дестинация при трафик на хора и наркотици между Централна Азия и Европа. Тази дейност заема съществен дял от престъпната активност на Балканите.
Влияние на чужди служби
РБългария традиционно се явява фокус на траен интерес от страна на специалните служби на балкански страни, както е и обект на внимание на глобалните сили и на някои близкоизточни държави. Основната цел на разузнавателните служби, опериращи срещу страната ни е придобиване на данни за политиката и икономиката на РБългария, дейността на структурите на българското национално малцинство в съседните и близки държави и противодействие на влиянието на РБългария в други балкански страни. Специален интерес за тези служби представлява възможността за придобиване на информация, отнасяща се към ЕС и НАТО.
Превод в ефир – едната служба – тази на „близкоизточна държава“ с „дейност на структурите на българското национално малцинство“, е турската служба. А другата „глобалната сила“, която има интерес към „възможността за придобиване на информация, отнасяща се към ЕС и НАТО“, е Русия.
Подобни игрички на думи за доклад на западна страна от XXI в. са наистина комични и издават далеч повече страх от вътрешен и външен натиск, отколкото опит за тайственост на ноторни факти.
Разбира се, подобни витиевати размисли най-накрая водят до глупости:
Във връзка с това терористичната заплаха за Европа остава висока, като носи по-рисков характер за западните държави – преки участнички с военни сили в международната коалиция за борба с ИД.
Всички западни държави ли участват в „международната коалиция за борба с ИД“? И какво означава „западни“ – в коалицията срещу ДАЕШ не участват само страни от географската Западна Европа, а разграничаването на България от „Запада“ е, надяваме се, останало в миналото.
Мистиката, граничеща с енциклопедична справка продължава и при киберзаплахите:
Като част от информационната война за въздействие върху общественото мнение редица страни продължиха да използват и през 2017 г. кибератаките за решаване на политически, икономически и разузнавателни задачи в полза на собствени интереси, включително и в нашата страна.
Все пак по отношение на Украйна ДАР прави плах опит да призове страната да изпълни ангажиментите си на член на ЕС и НАТО:
Украйна – през 2017 г. ситуацията в източните райони на Украйна остана тежка и без възможности за стартиране на реален политически процес за решаване на кризата. Липсата на развитие в положителна посока по линия на сигурността в Донбас задълбочава социално-икономическите проблеми в страната. Продължаващото противопоставяне между различните вътрешни и външни интереси създава предпоставки за превръщането на украинската криза в нов замразен конфликт на европейска територия.
Във връзка с това и предвид рисковете, които създава тази ситуация както по линия на сигурността, така и в икономически план, тя налага постоянен ангажимент и политически действия и решения от международния фактор, включително и от РБългария в качеството й на страна – членка на ЕС и НАТО.
Като цяло това бе анализът на ДАР. В общи линии последният брой на Economist има повече информация, по-ясно поднесена и за повече страни, отколкото годишният доклад на ДАР.
