Анализ за нетна текуща стойност на медийните терзания у нас.
Без съд, само въз основа на съждение на комисията, подкрепено от литературни критици, държавата нанесе ядрен удар върху репутацията на Юлия Кръстева, за която до вчера почти никой не знаеше.
Както се казва, да бе мирно седяло и тотално прекъснало връзки с България, не би чудо видяло.
Нетна полза за България никаква, дори отрицателна. Отчаяните опити да се изнесе революция в международен мащаб, особено морализаторска, в последна сметка означават само едно – един авторитет с българска идентификация по-малко.
Така де, българският казан след чушкопека е нашият световен принос. Ерго операция Кръстева е тотална щета, оздравителният ефект нулев.
В същото време димната завеса около случая позволи да се случат и потънат медийно няколко важни за държавата и населението случки.
Първо, Борисов изчезна след петък и няма сила, която да го измъкне от депресията на собственото му безсилие и корист. Става дума за премиера на държавата, който взе решение със стратегически последствия, които всички ще усещате дълги години.
Второ, Главният у нас реши да не преследва „Булгартабак“ за контрабанда – пак за едни стотици милиони иде реч. И никой не му търси сметка. Да не говорим, че освен фискален ефект това си е престъпление от гранд равнище.
Трето, граница на летището няма, затворници бягат през централния вход от централния затвор – синоним на липса на държава (тоест няма как да се случи без съдействие на охранителите, които получиха бонуси).
Пеевски да почерпи. Както и всички, които играят ролята на полезни идиоти и съдействат волю или неволю за цялата тази бутафория, докато в държавата реално се случват бедствия.
Не се притеснявам за Юлия Кръстева – сигурно е, че дистанцията от България й е достатъчна, за да се изолира от събитийността. С голяма доза вероятност ще спечели в съда, ако заведе дело за клевета срещу комисията – защото в съда българските координати на истината, които комисарите представят, ще звучат нелепо. Нали си представяте как излиза литературен критик и казва, че според неговите анализи на творчеството тя е агент. Или пък изследовател на архивите казва, че тъй като имало много прочистени досиета, има вероятност да е имало нещо, което го няма. Или пък председателят на комисията, сам МВР – ДС вожд, макар и на регионално равнище, разправя за общите си впечатления от развитието на ДС агентурата.
Изобщо досиетата изиграха прекрасно ролята си на обществена дъвка, която първо прикри истината и тези, за които никога няма да разберете, че са били и продължават да управляват държавата. Всъщност вие ги знаете, но постоянно ви отвеждат в паралелна реалност на имагинерни значими назначени виновници за вашите беди. За тях парите, за вас дъвката.
Второ, утвърдиха си политическа и икономическа система на авторитарен контрол и гранд корупция, която всеки ден изсмуква жизнените ви сили, но народът е тотално приспан. И сега Кръстева ви е виновна.
Казвам ви – радвайте в Страстната седмица, разкрихме врага с български корени.
Колко е тъжно – изглежда сигурно, че тази история – защото тя е с отворен край – доказва само едно – България е мащеха на децата си. Сравнете как се отнасят със своите световни авторитети Израел, Германия, САЩ, Канада – никой не очаква от тях да бъдат светци. И докато разкриваха досиетата – всички български служби останаха под контрола на старата номенклатура на ДС и БКП.
Завистта и злобата не могат да бъдат движеща сила. Разпъването на кръст е национален спорт.
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.