Решението на Британия да напусне ЕС разтърси континента преди година и оттогава лидерите на съюза започнаха приемането на амбициозна програма от реформи, с която да се изправят пред множеството предизвикателства и кризи, сполетели ЕС.
Това се вижда и от вече зачестилите срещи на Европейския съвет – органът, в който се взимат на най-високо ниво политическите решения за ЕС. Което се вижда и от публикуваната програма на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, според която министър-председателите и президентите на държавите членки ще се събират почти всеки месец до средата на 2019 г.
На предстоящия утре Европейски съвет (19-20 октомври) започва и обсъждането по една от най-важните теми – бъдещето на Европа в областта на отбраната. Тема, особено актуална предвид агресията на Русия, заплахите от Близкия изток и желанието на Европа да не зависи от САЩ в своята защита.
И с напускането на Великобритания, която винаги е блокирала идеите за съвместна отбрана, се отвори прозорец за изключително амбициозни визии, каквито чухме от президента на Франция Макрон и президента на ЕК Юнкер в тази сфера. В общи линии те се и припокриват една с друга, като основни акценти от тях са:
- създаване на общи европейски сили
- европейски отряди за гражданска защита
- общ бюджет по отбрана
- приемане на войници от други държави членки в националните армии.
Всички те трябва да бъдат създадени за „следващото десетилетие“ по думите на Макрон като Юнкер е по-конретен в желанието си това да се случи до 2025 г.
И първите стъпки за това ще бъдат приети още тази година и Европейският съвет през октомври ще изгради рамката на предложенията, които трябва да бъдат приети още декември 2017 г.
Всичко започва с приемането на постоянно структурирано сътрудничество.
Лисабонският договор предвижда, че група държави членки могат да засилят сътрудничество помежду си по въпросите на отбраната посредством установяването на постоянно структурирано сътрудничество (PESCO). Сред обсъжданите първоначални идеи са обща хеликоптерна флотилия и медицински отряди, споделена логистика, военен транспорт и дори идеи в областта на енергетиката.
За да поставят началото на това сътрудничество, държавите членки ще съставят общ списък от критерии и ангажименти, които да бъдат приети до края на 2017 г. Очакванията са повечето държави членки да се присъединят, включително и България.
Другият изкючително важен проект, който трябва да стартира до края на годината, е Европейски фонд за отбрана, който трябва да финансира отбранителните сили на ЕС, както и изследователски проекти на европейско ниво.
По първоначална оценка годишният бюджет за съвместни отбранителни сили на фонда следва да бъде около 5 млрд.евро. Тази сума съответства на 2,5% от съвкупните разходи за отбрана на държавите – членки на ЕС.
Важно е да се уточни, че не става дума за „армия на ЕС“, ако под това се разбира премахването на националните войски. Става въпрос за изграждане на общи отбранителни сили, които поне в близките години не се предвижда да имат капацитета и мащаба на европейска армия, засенчваща или поглъщаща тези на държавите членки. Тези общи сили ще имат и конректни дейности, които най-вече ще помагат на националните държави в това да опазят по-добре територията си, особено след като през 2014 г. станахме свидетели на това как в Европа все още е възможно границите на една държава да бъдат преначертани след окупация от чужда войска.
