„Лъжата лети, а Истината я следва куцукайки“, казал е Джонатан Суифт.
Това е хипербола на триста години. Но днес фактически е описание на социалните медии според амбициозно проучване, което е първо по рода си и бе публикувано в четвъртък в сп. Science, пише американският Atlantic.
Мащабното ново проучване анализира всяка голяма и опровергана новина на английски език от началото на съществуването на социалната мрежа Туитър насам. Става въпрос за 126 000 истории, които са споделени от три милиона потребители в рамките на повече от десет години. Проучването заключва, че истината просто не може да се състезава с измислиците и клеветите. По всеки един параграф лъжите системно побеждават над истината в Туитър, разкрива проучването: фалшивите новини и фалшивите слухове достигат до повече хора, проникват на по-голяма дълбочина в социалната мрежа и се разпространяват много по-бързо от достоверните истории.
„Изглежда кристално ясно (от проучването ни), че невярната информация има по-добро представяне от истинската такава“, казва Сорош Восоги, който е специалист в областта на изучаването на данни към Масачузетския технологичен институт и който изучава фалшивите новини от 2013 насам. Той е начело на проучването. „И не става въпрос само за ботове. Вероятно има нещо общо с човешката природа.“
Проучването вече предизвика вълна от предупреждения от учени в областта на социалните науки. „Трябва да променим дизайна на информационната си екосистема през XXI век“, пише група от 16 учени в областта на политическите науки и правото в есе, публикувано този четвъртък в списание Science. Те призовават за нов тласък в интердисциплинарните проучвания с цел „да се намали разпространението на фалшива информация и да се адресират основните патологии, които то разкрива“.
„Как можем да създадем система за информиране… която да цени и да промотира истината?“, питат се те.
Новото проучване показва, че това вероятно няма да е лесна задача. Въпреки че Восоги и колегите му се фокусират основно над Туитър (проучването е осъществено с потребителски данни, които компанията изрично е предоставила на Масачузетския технологичен институт), тяхната работа е приложима във Фейсбук, ЮТюб и всяка друга голяма социална мрежа. Всяка една платформа, която редовно стимулира общуването или провокативно съдържание, рискува успоредно с това да разпространява и дезинформация.
Въпреки че проучването е написано на техническия език на статистиката, то предлага методологическо обвинение към достоверността на информацията, която се разпространява в тези платформи. Много по-вероятно е една невярна история да стане популярна, отколкото същото да се случи с истинска такава, откриват авторите. Фалшивата новина достига 1500 души средно шест пъти по-бързо, отколкото реалната новина. И докато невярната информация се разпространява по-добре от истината във всяка една сфера – включително бизнес, тероризъм и война, наука и технологии, и забавления, – фалшивите новини в сферата на политиката редовно се представят отлично.
Туитър изглежда почти предпочитан да споделя неверни истории. Дори когато учените правят контролен експеримент за всякакви разлики между потребителите, които са източници на слуховете – например дали този акаунт има повече потребители, или е потвърден – вероятността фалшивата информация да бъде споделена все още е 70% в сравнение с точните новини.
Вината за този проблем не може да бъде хвърлена върху събратята ни роботи. От 2006 до 2016 г. Туитър ботовете са стимулирали истинските истории точно толкова, колкото са промотирали и фалшивите, разкрива проучването. Причината фалшивите новини да просперират, пишат авторите, е, „защото е по-вероятно да бъдат разпространени не от роботи, а от хора“.
Мнозинството от учените в областта на политическите науки и социалните мрежи са съгласни с проучването, казвайки, че то дава най-широката и най-точната до момента представа, която прониква толкова дълбоко в мащабите на проблема с фалшивите новини в социалните мрежи. Някои оспорват резултатите по отношение на ботовете и поставят под въпрос дефиницията, която проучването дава за новини.
„Това е едно наистина интересно и впечатляващо проучване и резултатите, които показват как демонстративно неверни твърдения се разпространяват по-бързо и в по-широк спектър от демонстративно истинските такива, са устойчиви, непротиворечиви и добре подкрепени с доказателства“, заявява в имейл Расмус Клайс Нилсен, професор по политическа комуникация в университета Оксфорд.
„Считам, че това е много внимателен, деликатен труд“, казва Брендан Найхан, професор по държавни науки в Дармут Колидж. „Отлично изследване и имаме нужда от повече такива.“
„Казано накратко – не смятам, че има някаква причина да се съмняваме в резултатите от проучването“, казва в свое съобщение Ребека Тромбъл, професор по политически науки в университета „Лейдън“ в Нидерландия.
Какво отличава това проучване? В миналото учените са разглеждали проблема с фалшивата информация, която се разпространява онлайн. Те често са се фокусирали над слухове за единични събития, например спекулациите преди откриването на Хигс бозона през 2012 или слуховете, които последваха земетресението в Хаити през 2010.
Новият труд се фокусира над много по-широк спектър, разглеждайки почти целия период на съществуване на Туитър: всяка една съществуваща статия с противоречива информация, която е разпространявана на платформата от септември 2016 до декември 2016 г. Но за да постигнат това, Восоги и колегите му трябва да си отговорят на един основен въпрос: Какво е истина? И как да бъдем сигурни?
***
Това е въпрос на живот и смърт.
„[Фалшивите новини] са се превърнали в гореща политическа и всъщност културна тема, но ключовото за нас бяха личните преживявания, които се случиха в Бостън преди пет години [Бостън, Масачузетс, когато по времето на бостънския маратон избухнаха две експлозии в по-късно определения като терористичен атентат – бел.прев.]“, казва Деб Рой, специалист в областта на медиите в Масачузетския технически институт и един от авторите на новото проучване.
На 15 април 2013 две бомби избухват в близост до маршрута на Бостънския маратон, убивайки трима и ранявайки стотици други. Почти веднага се развиват абсурдни конспиративни теории относно бомбардировките и те превземат Туитър и други социални медии. Информационният хаос става все по-интензивен на 19 април, когато губернаторът на Масачузетс призовава милиони да останат по домовете си, докато полицията извършва мащабна операция по залавяне на извършителите.
„С децата ми и съпругата ми бяхме барикадирани в дома си в Белмонт в продължение на два дни, а Сорош беше в същото положение в Кеймбридж“, казва ми Рой. Заклещени вътре, Туитър става източник на информация за света навън. „Чухме множество неща, които бяха неверни, и чухме множество неща, които всъщност се оказаха истината“, използвайки услугата, казва той.
Изпитанието свършва скоро. Но когато двамата мъже се събират отново в университета, те са съгласни с мнението на Восоги – по това време докторант в областта на социалните медии, – който смята, че преживяното е единственият казус, с който трябва да се занимават. Рой, който е отговорник за тезата му, благославя проекта.
Той създава машина на истината: алгоритъм, който играе ролята на сито за милиони туитове и изтегля фактите, за които преценява, че е най-вероятно да бъдат акуратни. Алгоритъмът се фокусира на три качества на който и да било туийт: качествата на автора (потвърден ли е?), видът на използвания език (сложен ли е?) и как туийтът се разпространява из мрежата.
„Моделът, който разработи Сорош, бе способен да предскаже точност с представяне много над вероятностите“, казва Рой. Сорош става доктор на науките през 2015.
След това двамата мъже заедно със Синан Арал, професор по мениджмънт в Масачузетския технически институт, се насочват към изследване на това как фалшивата информация се разпространява в Туитър като цяло. Но въпросът „Какво е истина?“ не само се завръща, но с него идва и по-уместният му брат: „Как компютърът знае какво е истина?“.
Те избират да се обърнат към основния арбитър на фактите онлайн: неутралните сайтове за проверка на факти. Чрез събиране и анализ на шест различни сайта за проверка на факти, сред които Snopes, Politifact и FactCheck.org, те генерират списъци на десетки хиляди онлайн слухове, които се разпространяват между 2006 и 2016 г. в Туитър. След това търсят същите слухове в социалната мрежа, използвайки търсачка, собственост на социалната мрежа на име Gnip.
В крайна сметка те откриват около 126 000 туита, които са споделени общо повече от 4,5 милиона пъти. Някои са свързани с фалшиви истории, публикувани в други уебсайтове. Други започват слухове, съответно в текстова форма или в прикачена снимка – като екипът използва специална програма, която търси текстово съдържание в статични туитър изображения. Някои съдържат истинска информация, споменавайки я на друго място.
След това те провеждат серия анализи, сравнявайки популярността на фалшивите слухове с тази на истинските новини. Това, което откриват, ги изумява.
В разговор от Масачузетския технически институт тази седмица Восоги ми даде пример: има много начини, по които един туийт може да достигне 10 000 споделяния, казва той. Ако известна личност изпрати „туийт А“ и има няколко милиона последователи, може би 10 000 от тях ще видят „туийт А“ в полето си и ще решат да го споделят. „Туийт А“ е разпространен, създавайки голям, но повърхностен модел.
Междувременно някой без много последователи праща „туийт Б“. Той стига до техните 20 последователи, но един от тях го вижда, споделя го, след което един от неговите последователи го вижда и отново го споделя, и така нататък, и така нататък, докато десетки хиляди души са видели и са споделили „туийт Б“.
„Туийт А“ и „туийт Б“ често имат една и съща като мащаб публика, но вторият туийт има повече дълбочина, ако си служим с термините на Восоги. Той създава верига от споделяния, ставайки популярен по начин, по който първият никога не успява. „Може да достигне 1000 споделяния, но те имат много различна форма“, казва той.
Ето къде е трикът: фалшивите новини оперират и по двата начина. Те стабилно достигат до голяма публика и дълбаят много по-дълбоко в социалните мрежи, отколкото истинските новини. Авторите откриват, че точните новини не са способни да свържат във верига повече от 10 споделяния. Фалшивите новини са способни да направят верига от 19 споделяния и го правят десет пъти по-бързо, отколкото истинските новини създават своите плачевни 10 споделяния.
Тези резултати се оказват стабилни дори тогава, когато са проверени от хора, не от ботове. Отделно от основното проучване група асистенти проверява фактите в произволна селекция на близо 13 000 туитове на английски от същия период. Те откриват, че фалшивата информация се справя по-добре от истинската информация по начини, които са „почти идентични“ с основните данни, казва проучването.
Как изглежда това в истинския живот? Вземете двата примера от последните президентски избори. През август 2015 г. в социалните медии циркулира слух, че Доналд Тръмп е позволил на болно дете да използва самолета му, за да получи спешна медицинска помощ. Snopes потвърждава, че тази история е почти изцяло вярна. Но според предположенията на екипа едва 1300 души споделят или пресподелят историята.
През февруари 2016-а се заражда слух, че възрастният братовчед на Тръмп е починал наскоро и че се е възпротивил на кандидатурата за президент на магната в погребалното си съобщение във вестника. „Като горд носител на името Тръмп, умолявам ви, не позволявайте на тази ходеща торба гной да стане президент“, твърди се, че пише в некролога. Но Snopes не успява да открие доказателство за братовчеда, нито за неговия некролог и отхвърля историята като невярна.
Въпреки всичко около 38 000 потребители споделят историята. И тя създава верига от споделяния, която е три пъти по-дълга от историята за болното дете.
Фалшива история заявява, че боксьорът Флойд Мейуедър е носил мюсюлмански хиджаб по време на едно от събитията в кампанията на Тръмп. Тази новина също достига до публика, която е почти 10 пъти по-голяма от читателите на новината за болното дете.
Защо фалшивите новини са толкова успешни? Екипът на Масачузетския технически институт стига до две хипотези.
Първата е, че фалшивите новини са по-„оригинални“ от истинските. Измислиците често са видимо различни от всички останали съобщения, които могат да се появяват в полето на потребителите до 60 дни преди те да ги споделят, открива екипа.
Второ, фалшивите новини провокират много по-емоционална реакция от обикновения туийт. Учените създават база данни на думи, които потребителите в Туитър използват, за да отговорят на 126 000-те фалшиви туийта, и ги анализират с изключителен инструмент за обработка. Фалшивите туитове обикновено предизвикват думи, свързани с изненада и отвращение, докато истинските туитове предизвикват реакции, асоциирани с тъга и доверие, посочват откритията.
***
Екипът иска да отговори на още един въпрос: помагат ли туитър ботовете в разпространяването на дезинформация?
След прилагането на два различни алгоритъма за засичане на ботовете върху проба от 3 милиона туитър потребители те откриват, че автоматичните ботове разпространяват фалшиви новини – но те ги споделят със същата честота, с която споделят и вярна информация.
„Огромните разлики в това как истинските и фалшивите новини се разпространяват в Туитър не могат да бъдат обяснени с присъствието на ботове“, казва ми Арал.
Но някои учени в областта на политическите науки предупреждават, че това не може да се използва като аргумент срещу ролята на руските ботове в изпращането на дезинформация в последно време. „Армия“ от ботове, свързани с Русия, е допринесла за увеличаването на разделящата реторика след стрелбата в Паркланд, Флорида, съобщи New York Times.
„Случаят може да е такъв, че през последните 10 години ботовете не са предпочитали фалшивата пропаганда и че в скорошните събития бот-мрежите са били стратегически използвани за вдигане на нивото на разпространение на фалшиви пропагандни твърдения“, казва Дейв Карпф, учен в областта на политическите науки в университета „Джордж Вашингтон“.
„Моето предположение е, че този доклад ще бъде представен като „научно доказателство, че ботовете не играят роля!“. И това изследване наистина посочва именно това, ако гледаме Туитър от създаването му насам. Но реалният дебат върху ботовете предполага, че тяхното използване напоследък се е увеличило, тъй като стратегически играчи са инвестирали средства в тяхното използване. Изследването не оборва това предположение“, казва той.
Восоги се съгласява, че докладът му не определя дали използването на мрежи от ботове се е променило около изборите през 2016 г. „Не сме обсъждали промяната в ролята на ботовете в хода на времето“, отговори ми той в свое писмо. „Това е интересен въпрос, който вероятно ще разгледаме в предстоящата си работа.“
Някои учени в областта на политическата наука поставиха под въпрос дефиницията на проучването за „новини“. С предпочитането на сайтове за проверка на факти проучването размива линията между огромен брой фалшива информация: откровени лъжи, градски легенди, измислици, слухове, лъжи и „фалшиви новини“. То не разглежда единствено фалшивите новини като феномен – тоест статии или видеа, които изглеждат като новинарско съдържание и които привидно са плод на журналистически процес, но всъщност са измислени.
Тоест проучването може би не взима предвид „неоспорените новини“: верни новини, които са истина. В продължение на много години най-споделяният пост в историята на Туитър празнува преизбирането на Обама като президент. Но тъй като победата му е неоспорим факт, Snopes и други платформи за проверка на факти никога не са я потвърдили.
Проучването също така премълчава и разликата между съдържание и новини. „Проучването ни на публиката предполага, че по-голямата част от потребителите виждат новините като ясно разграничени от общото съдържание“, казва Нилсън, професорът от Оксфорд, в свое писмо. „Твърдението, че невярно съдържание, включително и слухове, се разпространява по-бързо от истинските факти в Туитър, е малко по-различно от това да кажеш, че фалшивите новини и истинските новини се разпространяват с различна скорост.“
Но много учени ми казаха, че важното в случая е разбирането на това защо фалшивите слухове стигат толкова далеч, толкова бързо – точно толкова важно, колкото и фактът, че това се случва на първо време.
„Ключовият момент е всъщност че тяхното съдържание предизвиква силни емоции и се разпространява по-далеч, по-бързо, по-надълбоко и по- мащабно в Туитър“, казва Тромбъл, специалистът в областта на политическите науки, в свое писмо. „Това специфично откритие съвпада с проучванията в множество сфери, включително психологията и науките за комуникацията. То е и относително интуитивно.“
„Фалшивата информация често е много интересна и негативна“, каза ми Нихан, професорът от „Дартмут“. „Знаем, че тези две характеристики на информацията прихващат вниманието ни като човешки същества и ни провокират към споделяне на тази информация с други – внимателни сме с новите заплахи и имаме особено силно внимание към негативни заплахи.“
„Лесна работа е да създадеш и двете, когато не си прикован от границите на реалността. Така че хората могат да експлоатират взаимодействието между човешката психология и дизайнс на тези мрежи, и то по много мощни начини“, добавя той.
Той похвали Туитър за това, че е предоставил данните си на учените и призова други големи платформи като Фейсбук да направят същото. „Що се отнася до проучванията, тези платформи са наистина важни. Имаме да научим толкова много, но без партньорство с платформите сме ограничени в това, което можем да изучаваме“, казва той.
„В момента тези компании упражняват огромна власт и влияние над новините, които хората получават в демокрациите ни. Огромната власт, която имат платформите днес, означава, че трябва да се изправят пред огромна отговорност и да имат прозрачност“, казва той. „Може да изучаваме Туитър цял ден, но едва 12% от американците са в Туитър. Той е важен за журналистите и академиците, но не е пътят, по който повечето хора получават новините си.“
В изявление Туитър заяви, че се надява да разшири сътрудничеството си с външни експерти. В серия от туитове миналата седмица Джак Дорси, изпълнителният директор на компанията, заяви, че се надява тя да „спомогне за увеличаването на колективното здраве, отвореност и цивилизоваността на публичната дискусия, както и да бъде отговорна пред публиката в името на прогреса“.
Фейсбук не отговори на молба за коментар.
Но Тромбъл, професор по политически науки, казва, че откритията вероятно са приложими и над Фейсбук. „По-рано тази година Фейсбук обяви, че ще ограничи съдържанието във фийда си в полза на „смислената комуникация“, казва ми тя.
„Стана ясно, че те ще измерват „смислената комуникация“ с броя на коментари и отговорите на коментари, които получава даден пост. Но, както доказва и това изследване, това само поощрява още повече създаването на публикации, пълни с дезинформация и съдържание, което е вероятно да събере силна емоционална реакция“, добавя тя.
„Ако трябва да погледна това от гледната точка на консервативен учен, не съм сигурен в изказванията относно приложението на това към други социални мрежи. Тук изучавахме само Туитър“, казва Арал, един от изследователите. „Но интуицията ми подсказва, че тези открития са широко приложими в социалните мрежи като цяло. Може да приложиш същото проучване, ако работиш с данните от Фейсбук.“
***
И все пак това не включва едно от най-депресиращите открития на проучването. Когато започват изследването си, експертите от Масачузетския технологичен институт очакват, че потребителите, които са споделили най-много фалшиви новини, ще се окажат всъщност хора, които търсят популярност. Предположението е, че ще открият група хора, които обсесивно използват Туитър за партийни или сензационни новини, събирайки повече фенове и последователи от потребителите, работещи с факти.
Всъщност екипът открива, че истината е точно обратното. Потребителите, които споделят точна информация, имат повече последователи и изпращат повече съобщения, отколкото споделящите фалшиви новини. Тези потребители, които се базират на факти, са в Туитър от повече време и вероятността да бъдат с потвърдена самоличност е по-голяма. Накратко потребителите, които заслужават най-голямо доверие, могат да използват всяко структурно предимство, което Туитър – като компания или като общност, предоставя на най-добрите си потребители.
С други думи, истината има предимство. Но някак неточностите печелят състезанието. „Фалшивата информация циркулира по-надалеч и по-бързо от истината въпреки тези разлики (между потребителите), а не поради тях“, пишат авторите.
Това откритие би обезкуражило всеки един потребител, който се обърне към социалните медии, за да открие или да разпространи точна информация. То предполага, че няма значение как правилните личности планират да използват Туитър – без значение колко прецизно култивират информацията си или следват достоверни източници, те все пак могат да бъдат заглушени от лъжа в кулминацията на събитията.
Това ни казва – или поне на мен, потребител в Туитър от 2007-а насам, както и някой, който положи началото на журналистическата си кариера чрез социалната мрежа, – че социалните платформи не окуражават поведението, което стабилизира демократичното управление. На платформи, където всеки един потребител е едновременно читател, писател и публицист, лъжите са прекалено съблъзнителни, за да не успеят: тръпката на необикновеното е прекалено привлекателна, а възбудата на отвращението – трудно преодолима. След дълъг и изтощителен ден дори най- уважаващия себе си потребител може да завари себе си привлечен от политически изгодния слух. В разгара на напрегнат изборен сезон дори най-социално загриженият потребител може да поквари себе си в името на спечелването на спора.
Не е ясно какви мерки, ако такива въобще имат, могат да обърнат хода на тази тенденция относно невярната информация. „Не знаем достатъчно, за да кажем какво работи и какво – не“, казва Арал. Има оскъдни доказателства, че хората ще променят мнението си, след като видят уеб сайт за проверка на факти да отхвърля техните вярвания например. Поставянето на етикет „фалшиви новини“ на фалшивите новини било то в социалните мрежи или в търсачките може би ще има минимален ефект.
Накратко – социалните медии системно пропагандират лъжите в полза на истината, и никой – нито експертите, нито политиците, нито технологичните компании, знае как да обърне тази тенденция. Това е опасен момент за всяка една правителствена структура, която почива на обществената реалност.
Снимка: Атлантик
