Утре (18 декември) в програмата на Народното събрание е включено разглеждането на второ четене на общия законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
Няколко общи въпроса:
- В интерес на децата ли са промените? Или в интерес на единия родител, който трябва да надделее?
- Има ли злоупотреба с права и принципи? Законът за закрила на детето и Семейният кодекс не се ли базират на най-добрия интерес на детето?
- Извън общите въпроси:
- Трябва да се определи какво значи “системно възпрепятстване на определените лични отношения” (ал. 11, 3-то изречение в редакция на комисията), за да не се злоупотребява с това по субективна преценка.
- Да се дефинира термина “отчуждаващо поведение”, въведен през 80-те години на миналия век от един американски психиатър и отречен.
- Да се каже, че ЕП в своя резолюция от 2017 година казва смисълът на понятието да не се взима под внимание при дела.
- Да се отговори на въпроса как твърдението за „отчуждение“ се използва срещу жени, жертви на домашно насилие и като следствие над 73% от тях губят попечителство над децата си. И това не е в България.
- И накрая защо се настоява да се приемат промени, които ще доведат до безкрайни експертизи, вещи лица и свидетелски показания при положение, че нито съда, нито Агенцията по социално подпомагане, нито Отделите за закрила на детето са подготвени за това? Няма и определен бюджет, законопроектът не е разглеждан в комисия по бюджет и финанси, нито в социална комисия.
- За да сме коректни спрямо правата на двамата родители трябва да кажем, че бащите не са равнопоставени, но причината за това не е в законодателството, а в трайната практика на съда.
