Борисовата градина е централният и най-стар софийски парк. Създаден е преди почти точно 136 години с решение на Общинския съвет на столицата по предложение на кмета Иван Хаджигенов (22 март 1882 г.) и оформянето на парка е възложено на швейцарски специалисти с международно реноме. Паркът в края на XIX в. при създаването си е бил в покрайнините на града, но днес отдавна вече се намира в широкия център на столичния град. Със своите малко над 3 кв. км Борисовата градина е и най-големият софийски парк.
Замислен е като ключово място за отдих, разходки и спорт на софиянци. След демократичните промени в България през 1989 г. паркът успява някак си (и с променлив успех) да устои и на различни посегателства с опити за урбанизирането и застрояването му.
За поддръжката на парка е създадено към Столичната община специално Общинско предприятие „Паркове и градски градини” (решения № 410 от 24.07.2008 г. и № 502 от 29.07.2009 г. на Столичния общински съвет на основание чл. 52, ал. 2 от Закона за общинската собственост). По действащия Правилник за организацията и дейността на ОП „Паркове и градски градини”, уреждащ статута, дейността, управлението и числеността на персонала, предприятието разполага с 15 души администрация, 12 ръководители на обекти и експерти, 33 технически служители и транспортен отдел, 90 общи работници и 235 сезонни работници на временен договор. С други думи, предприятието разполага с пълен капацитет от 385 души персонал. Съвсем не може да се каже, че нямат хора или техника, за да се справят с поддръжката на парковете и градините в София.
В самото начало на годината в централната част на Борисовата градина влезе тежка техника, за да прочисти от сухи и опасни дървета частта от парка, заключена между Телевизионната кула, плувния комплекс “Мария-Луиза”, колодрума, стадион “Българска армия”, комплекса “Спортна София” и булевард „Драган Цанков“. Намеренията са похвални, особено имайки предвид, че това не се е случвало от може би десетилетия, както и със сигурност не по време на управлението на столицата от страна на ГЕРБ. Тази част на парка беше заприличала на непроходим гъсталак в девствена гора, а не на парк в централната част на столицата.
Оттогава тази част на парка е абсолютно непристъпна. Пътеките в него са издълбани с дълбоки коловози от тежките машини, които са работили.
А някои от пътеките са постлани с гранитни плочи от времето, преди народната власт да прекръсти Борисовата градина в “Парк на свободата” или са насипани с чакъл. Изглежда така, че трудно биха могли да бъдат възстановени.
А дори преди 50-60 години в тази част на парка е имало оформени пътеки със стълбове за улично осветление, което вероятно някога е работило.
Изпълнението на работите по почистването на парка е под всякаква критика. Не са събрани всички стволове на повалени дървета и огромни дънери все още продължават да гният в парка от десетилетия. За сметка на това има многобройни следи от надробяването с машина на по-малки клони на ситни парчета (тресчици), които са натрупани на купчинки или разпилени хаотично из парка.
Дори асфалтовите улички в парка са разровени, повредени и безнадеждно разкаляни.
Цялата картина се допълва по особено тъжен начин от развалините, които представлява столичният колодрум и къпалнята “Мария-Луиза”. Но с изгледа си на древни руини те са достойни за съвсем отделен фоторепортаж.
След като Столичната община построи една нова обществена тоалетна в района на спирката на автобусите на Орлов мост, надеждите ни, че ще се поправи или премахне онази обществена тоалетна в непосредствена близост до т.нар. Братска могила се засилиха. Напразно засега. Тоалетната с вид на декор на филм на ужасите с действие през XIX в. продължава да стои на същото място. Само е оградена с предпазна лента.
Може би ще решите, че общинското предприятие ще си свърши работата докрай и в бъдеще ще поправи нанесените разрушения на тази част на парка. Да де, но подозрително техниката от известно време я няма и дейността по “разчистването” затихна. „Терминал 3″ ще следи отблизо каква ще бъде съдбата на парка Борисова градина.
