Мине, не мине някой и друг ден, пък току националната гордост изплува из дебрите на социалните мрежи. В служба на българското самосъзнание обикновено се явява малка група спортисти, чиито постижения по презумпция трябва да затоплят с постиженията си сърцата на цял народ. Последният подобен пример е вчерашният успех на най-добрия български тенисист Григор Димитров, който спечели титлата на турнира в австралийския град Бризбейн. За последно роденият в Хасково спортист беше триумфирал в турнир на АТР на 15 юни 2014 година и през последните две години и половина отнесе доста критики и подигравки от голяма част от хората, които вчера отново започнаха да го величаят.
Григор Димитров безспорно е изключително успешен тенисист с оглед на конкуренцията в този спорт, а спокойно можем да предположим, че най-големите му постижения тепърва предстоят. Въпросът обаче е дали средностатистическият българин има принос за това и с какво основание стимулира атрофиралото си национално самочувствие с чуждите победи на корта. Още по-нелепа изглежда националната гордост, провокирана от личните взаимоотношения на Димитров с Мария Шарапова и американската певица Никол Шерцингер.
Спокойно можем да кажем, че успехите си българският тенисист дължи преди всичко на положения от него труд и лишенията, на които е подлаган от 5-годишен. С основна заслуга са още неговият баща Димитър Господинов, който е първият му треньор, мениджърът му Георги Стоименов и чуждестранните специалисти, работили с него след 2007 г. Финансова подкрепа тенисистът получава и от Министерството на младежта и спорта през Българската федерация по тенис, но тя може да се определи като незначителена на фона на средствата, които Димитров инвестира в подготовката си.
Вместо да хаби енергията си във възхваляване или оплюване на тенисиста от Хасково, далеч по-полезно за всеки един българин би било да потърси причините за неговите успехи и неуспехи и да приложи направените изводи в собствения си живот.
Несъмнено в момента кариерата на Димитров е в сериозен подем. Той започна миналото лято, когато треньор на българина стана 30-годишният венецуелец Даниел Валверду. Латиноамериканецът няма съществени успехи като професионален състезател, но за сметка на това е работил като треньор с изключителни тенисисти като Анди Мъри (2010/14) и Томаш Бердих (2014/16). Когато започна работа с Валверду, Димитров беше №40 в ранглистата на АТР, а днес, около половин година по-късно, отново е сред петнайсетте най-добри тенисисти на планетата. Показателен за моментната форма на българина е и фактът, че на финала в Бризбейн победи петия в света – японеца Кей Нишикори, след като до този момент беше загубил всичките три мача помежду им.
За краткото време, в което работи с Валверду, Димитров започна да демонстрира постоянство в представянето си, което му убягваше през предходните 2 години. Той достигна полуфинал в Синсинати (САЩ) през август и загуби от настоящия №1 в света Анди Мъри в шестнайсетина финалите на US Open по-късно същия месец. В началото на октомври отпадна нелепо на полуфинал на турнира в Ченгду (Китай) след загуба с 6:7(6), 6:1, 6:7(3) от испанеца Алберт Рамос, въпреки че отбеляза 18 точки повече от съперника си в този мач. Димитров обаче преодоля психически неуспеха доста бързо и броени дни по-късно достигна до финал с Анди Мъри на турнира в Пекин, след като преодоля на 1/4-финал Рафаел Надал. През втората половина на октомври българинът достигна до полуфинал и на турнира в Стокхолм.
Работата на Валверду с Димитров даде отражение най-вече върху психическата нагласа на състезателя. Българинът видимо изглежда по-уверен на корта, акцентирайки на силните страни в играта си, и е доста по-последователен в представянето си. А това може да се случи само когато си напълно отдаден на спорта 365 дни в годината. Преди няколко дни Димитров даде интервю за официалния сайт на АТР, в което коментира какво му е нужно, за да се върне в Топ 10 в света: „Постоянството през цялата година, да играеш добре в големите мачове, да ги печелиш и да стигаш далеч в турнирите от Големия шлем – това е ключът. Разбира се, трябва да си здрав, но ако си концентриран, ако си заобиколен от правилните хора и си с правилната нагласа всичко е постижимо“, сподели Димитров.
По всичко личи, че фокусът на българския тенисист отново е на корта, а не извън него и този път с помощта на Валверду е готов да реализира пълния си потенциал. Едва ли беше случайно и изказването на венецуелеца в интервю за „Евроспорт” през октомври, че „треньорът трябва да казва мнението си и да напътства за неща извън спорта, тъй като те понякога оказват голямо влияние на играчите, когато тренират или се състезават”.
Дори и при най-детайлен прочит на биографията на Димитров обаче не може да бъде открито влиянието върху кариерата му, оказано от средностатистическия българин, който търси поводи за радост или отдушник за негативизма си в представянето на играча. В последните 2 години тенисистът дори отказва да играе за България в турнира за Купа „Дейвис”, но това едва ли ще демотивира хилядите малки състезатели в страната, които искат да следват примера на момчето от Хасково, станало част от елита на световния тенис.
Би било наистина много ползотворно, ако българите насочим енергията си в посока на собственото си развитие по примера на Григор Димитров.