SHARE

Economist публикува своя годишен индекс за демокрация, който за тази година е озаглавен „Свободата на словобото е под атака“.

Ето важните акценти за света, Източна Европа и България. 

В световен мащаб:

  1. В Индекса за демокрация за 2017 г. нито един регион не отчита подобрение в средната си оценка в сравнение с 2016 г. Всички региони отбелязват спад, освен Северна Америка, която запазва своето равнище.

2. Почти половината човечество (49,3%) живее в някаква форма на демокрация, въпреки че само 4,5% се намират в „пълна демокрация“.

Индексът набелязва само 19 „истински демокрации“ (от 20 през 2015 г., след като САЩ изпаднаха в категорията на „покварени демокрации“ (flawed democracies, букв. демокрации с проблеми).

3. Около една трета от човечеството живее под авторитарни режими, като огромна част от тях се намират в Китай.

4. Намираме се в период на „демократичен регрес“, в който медийната свобода и атаките над свободата на словото са основен фактор, но не единствен. Освен тях в световен мащаб се отбелязват следните тенденции:

  • Спад на участието в избори и политическата ангажираност
  • Отслабване на способността на правителствата да действат
  • Спад в доверието към институциите
  • Намаляване на подкрепата за традиционните партии
  • Нарастване на влиянието на неизбрани, неотчетливи институции и експертни органи, разширяващи пропаста между политическия елит и електората
  • Спад в свободата на медиите
  • Ерозия на гражданските свободи, включително атаки над свободата на словото.

За Източна Европа:

Традиционно Източна Европа бележи слаби резултати в индекса на демокрацията. Ниската политическа култура, хаотичните преходи, трудностите пред създаването на институции, опазващи върховенството на закона, и непрекъсната ендемична корупция създава огромни изпитания за демокрацията.

На места населението отхвърля либералните ценности, които са широко разпространени в Западна Европа – като ЛГБТ правата напр. – и предпочита консервативни политики и силни лидери.

През 2017 г. 17 от 28-те страни в региона отбелязват спад в демократичността си, пет запазват позиции и шест отбелязват напредък.

В Източна Европа няма „истински демокрации“. 12 държави са „покварени демокрации“ (11 държави – членки на ЕС, и Сърбия). Девет страни са „хибриден режим“ (Западните Балкани, Украйна Молдова, Армения, Грузия и Киргизстан), а останалите авторитарни режими – Русия, Беларус, Азербайджан и централноазиатските страни, които попадат в региона по исторически признаци.

Две страни бележат най-сериозни промени – Молдова, която от хибриден режим изпада в авторитарен, и Армения, в която се отбелязва значително подобрение и от хибриден режим се изкачва до „покварена демокрация“.

Румъния отбелязва рязък спад в своята оценка заради продължаващите опити на управляващата коалиция да отслаби независимостта и ефективността на съдебната система и да попречи на съдилищата да се борят с корупцията.

За България: 

България запазва оценката си от 7/10 по отношение на демократичния индекс, като заема 47-о място в света между Аржентина и Тринидад и Тобаго.

В отделните категории страната ни отбелязва следните резултати:

Изборен процес и плурализъм – 9,17/10

Функциониращо правителство – 6,43/10

Участие в политическия живот – 7,22/10

Политическа култура – 4,38/10

Граждански свободи – 7,94/10

Тук трябва да се вземат няколко важни фактора предвид. Скалата на оценяване от 0 до 10 обхваща най-авторитарните режими в света до завършените демокрации. В този контекст оценката за демократичност е от 8 нагоре – която България отбелязва само в своя изборен процес. Честите избори, загубата на кандидата за президент на управляващите през 2016 г. и победата на ГЕРБ при организирани избори от служебно правителство на президент от противниковата партия са важен фактор в определянето на високия резултат.

От друга стана, докладът отбелязва, че политическата култура в България е под тази дори на „покварените демокрации“ и се нарежда до „хибридните режими“. Съчетано със умерено слабия резултат на „функциониращо правителство“ това означава, че в страната ни има огромни разделения, непознаване на политическите процеси, тя е уязвима за манипулации и на чуждестранно влияние и тези процеси я блокират от това тя да взима далновидни политически решения.

Сравнително високата, макар и попадащи в категорията „покварена демокрация“, оценка за гражданските свободи се дължи до голяма степен на защитата, която Европейският съюз предлага на своите граждани. Това не означава, че процесът за получаване на тази защита не може да бъде по-бърз и българските институции са добър гарант за правата на гражданите, а че в крайна сметка гражданите имат налични средства да защитят своите права.

От данните – основният извод за станата ни е, че тя може да бъде „завършена демокрация“, но ниската управленска култура сред политиците и уязвимостта на електората към манипулации, наред с институциите, които са удряни от външни и вътрешни фактори – водят до буксуването на този процес.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.