От Пол Уолдман, The Washington Post
Вероятно сте го пропуснали, но наскоро най-важната история от 2016 г. приключи. Историята, която беше толкова разтърсваща, толкова съществена за живота на всеки американец, толкова монументално животопроменяща за нашата демокрация, че получи по-голямо внимание от всички останали истории по време на най-богатата на последици президентска кампания от всички.
Става въпрос, разбира се, за това, дали Хилъри Клинтън е използвала грешен имейл акаунт. И познайте какво:
Многогодишното разследване в Държавния департамент на имейли, изпратени до личния компютърен сървър на бившия държаввен секретар Хилъри Клинтън, заключи, че няма системна или умишлена злоупотреба с класифицирана информация от служители на министерството, според доклад, представен в Конгреса този месец.
Ти да видиш!
С възможното изключение на лековерността, предоставена на пропагандния натиск от администрацията на Джордж У. Буш преди войната в Ирак, безумното количество отразяване, отредено на имейлите на Клинтън, беше най-лошото прецакване на медиите в живота ми. И освен изключениийце тук или там, няма да намерите почти нито един журналист – и със сигурност няма новинарски организации – желаещи да признаят колко лошо са взривили това най-малко от възможните провинения в тотална несъразмерност. Следствието е, че Доналд Тръмп сега е най-могъщият човек на Земята.
И така, какво можем да научим от този жалък епизод? От една гледна точка, това беше само кулминацията на ужасно дисфункционалните отношения между Клинтънови и медиите, в които легионите журналисти бяха решили, че бившият президент Бил Клинтън и неговата съпруга Хилъри Клинтън са корумпирани. И след това медиите прибавиха към този предразсъдък и друг: Всяка конкретна история, предполагаща корупция или някакво друга злоупотреба, независимо колко тънко подкрепена или неправдоподобна бе тя, трябваше да бъде разпръсната на всяка първа страница и да стои час по час в новините на кабелните телевизии. Защото в края на краищата, тези медии биха казали: „Историята е там“ и „Въпросите се повдигат“, като всички те „са част от разказ“.
Но става въпрос за нещо повече от Хилари Клинтън и тук трябва да се подготвим за бъдещето. Историята с имейлите показва как двойните стандарти могат да се развият и след това да доведат до шокиращо несправедливо отразяване по начини, които абсолютно влияят на резултата от състезанието. И така, докато се пишеха стотици истории за имейлите на Клинтън, следата от потенциално скандалното поведение на Тръмп беше третирана като едва заслужаваща внимание. Може би щяхте да видите репортаж или още няколко за сенчестите му фалити в казино бизнеса, или за неплащането от негова страна на малки фирми, на които дължи пари, или за това как неговата агенция за модели експлоатира млади чуждестранни жени в условия, описани като „робство в днешни времена“. И след това историята ще изчезне, измита под прилив на „вижте тези луди митинги, които Тръмп провежда“.
В същото време медиите извличаха фалшив еквивалент между Клинтън и Тръмп и третираха нейните твърдяни нарушения като далеч по-лоши от неговите, въпреки факта, че очевидно е обратното.
Важно е да го разберете, защото „знам, че сте, но това е, което съм аз“ е любимият аргумент на Тръмп и е този аргумент, който той ще използва през 2020 г. с абсолютна сигурност. Той винаги обвинява други хора за греховете (или престъпленията), за които всъщност сам е виновен.
Виждаме го вече: най-корумпираният президент в историята, който освен всичко друго е дал ключова работа на дъщеря си и зет си в Белия дом, обвинява бившия вицепрезидент Джо Байдън, кандидат за президент на Демократическата партия, че помогнал на сина си да прави пари в Украйна. Най-глупавото от всичко е всъщност защитата от страна на Републиканците за насърчаването на украинския президент да рови за мръсотии за семейство Байдън, е, че Тръмп – Тръмп! – го бил направил само, защото толкова страстно се борил с корупцията.
Сигурен съм, че ще настъпи момент, в който президентът, чийто общ брой лъжи и подвеждащи твърдения след встъпването му в длъжност удари над 13 000 (!) без какъвто и да било признак на забавяне, ще обвини противника си от демократите в нечестност. Новините тогава ще бъдат изпълнени с репортажи, които твърдят: “Президентът Тръмп каза днес, че неговият опонент е лъжец, защото е казала на някого, че е яла на закуска „Яйца МакМъфин“ [от менюто в Макдоналдс – бел.ред.] , докато всъщност това може би е било „Наденица с Яйца МакМъфин“. Нашето разследване повдига нови въпроси относно откровеността на демократа.“
Така или иначе, в опит да покажат колко са равномерни и безпристрастни, през 2020 г. журналистите ще бият по демократа-кандидат със скандали, реални или въображаеми, давайки на напълно неоснователните атаки на Тръмп засилката, която търси. Ще има нова версия на: „А имейлите й!“
Освен, ако просто не решим да не го направим.
