От водещия сайт за европейска политика Politico са се сдобили с графика на шестмесечното българското председателство на Съвета на ЕС. Журналистът Райън Хийт (и бивш говорител на зам.-председателя на ЕК Нели Крус) коментира, че графикът е свидетелство за това, че страната ни няма бързо да бъде приета в Шенген.
„Трябва да се отбележи, че има само три насрочени срещи на министрите по вътрешни работи, което предполага, че няма да има бърза реформа на Дъблинското споразумение [за разпределение на имигранти], нито бързо приемане на България и Румъния в шенгенската зона„, коментира Хийт.
Това влиза в противоречие със заявката на Юнкер България и северната ни съседка да бъдат бързо приети в Шенген, като предложението на председателя на ЕК бе посрещнато различно в европейските столици.
От Берлин са категорични, че преди приемането на България и Румъния в Шенген трябва ЕС да може да контролира външните граници. „Честно казано, все още пътят е дълъг“, заяви вътрешният министър Томас Мезиер.
Канцлерът на Австрия Кристиан Керн бе по-остър , че няма смисъл от разширяване на еврозоната и шенгенското пространство, докато няма решение по въпросите за данъчните измами и социалния дъмпинг.
От Politico също така се сдобиват с неофициално писмо, в което Австрия, Франция, Германия, Дания и Норвегия призовават комисията да разшири времето, в което членовете на Шенген могат да налагат временен граничен контрол от две на четири години.
„Призоваваме комисията да изготви законопроект, с който да се променят разпоредбите […], за да се позволи на държавите членки да си върнат граничния контрол за период, по-дълъг от настоящия“, пише в документа, видян от Politico.
Конкретният призив на петте държави навярно има общо и с преговорите за Brexit. Макар Британия да не е била никога част от шенгенското пространство, то реформирането на контрола на границите може да има общо и с готовност от страна на Брюксел да търси компромисен вариант за свободата на придвижване в ЕС, която важи за всички държави членки и единния пазар.
Причината за тази спекулация е изказване на бившия британски премиер Тони Блеър преди дни, че Брюксел е готов да направи отстъпки за свободата на придвижване, ако Британия е склонна да остане в единния пазар (напр. при пристагането на гражданин на ЕС да има задължителна регистрация за целите на неговото пътуване и това къде ще отседне, което ще позволи на британските власти по-лесно да го депортират, ако до шест месеца не си е намерил работа).
В момента британското правителство, бидейки заложник на най-радикалните евроскептици, които по всяко време могат да отстранят премиера, не обмисля дори временен вариант за оставане в единния пазар. Но на 22 септември Тереза Мей ще държи ключова реч за Brexit във Флоренция, където е възможно да промени позицията си.
В този контекст настояването на страните членки да удължат извънредния граничен контрол на Шенген може да се тълкува като знак към Мей, че са склонни и на по-дълбоки реформи в свободата на придвижване.
Ако наистина Лондон и Брюксел са готови да правят отстъпки, то приемането на България и Румъния в Шенген ще е силно невероятно, поне докато не завършат преговорите по Брекзит през 2019 г. Дотогава нито ЕС, нито Британия ще искат „токсичната тема“ за отваряне на вратите към Източна Европа да попречи на преговорите им.
Важно е да се отбележи, че това важи само в сценарии, в който Лондон и Брюксел започнат да правят компромиси. За момента няма особено силни индикации от двете страни, че са готови на отстъпки, като преговорите се смятат за провал от страна на Британия, в който Брюксел държи всички козове.
В тази сложна ситуация България по никакъв начин не си помага със скандалите в съдебната система, доказващи, че страната ни не се е преборила с корупцията.
Същевременно председателството на Съвета на ЕС бе прекрасна възможност да се покаже политическо майсторство, с което България да намери партньори в своята кауза. Възможност, която, както графикът ни за председателството показва, е напълно пропусната.
Графика можете да го видите тук.
