SHARE

Анонимни собственици, атака над извърнпарламентарни партии и конфискуване на имущество. Прийоми, които днес са изключително актуални, но съвсем не са нови. Както разказват в сайта на Мемориалния музей на Холокоста в САЩ – това са тактиките, използвани от Адолф Хитлер от деня, в който той взима властта. 

Когато Адолф Хитлер взима властта през 1933 г., нацистите контролират по-малко от 3% от немската преса с нейните 4700 издания.

Унищожаването на многопартийната политическа система не само води до спирането на стотици издания, издавани от обявените за незаконни партии, но и позволява на държавата да овладее принтиращите машини на комунистическата и на социалдемократическата партия, които често са били предавани директно на нацистката партия. За няколко месеца нацистите успяват да имат контрол или влияние над независимите медии.

През първите седмици на 1933 г. нацистите използват радиото, пресата и новинарските бюлетини, за да всяват страх от “надигането на комунистите” и да прекрояват народните страхове в политически мерки, с които да се премахнат гражданските свободи и демокрацията. През това време SA (щурмоваците) и елитната паравоенна организация SS нападат и задържат политически  опоненти, слагайки ги в арести със свирепи условия или концентрационни лагери. Нацистите нахлуват и в централите на опозиционни партии именно за да унищожат печатните машини.

Понякога чрез използване на холдингови дружества, за да прикрият новия собственик, ръководителите на издателската къща на нацистите Franz Eher изграждат огромна империя, която сразява конкуренцията и закупува вестници на по-ниски от пазарните цени. Други независими медии, особено консервативни издания и неполитически седмичници, се приспособяват към режима със самоцензура.

Прочистването на кръвта

С цел да “арианизира” частния сектор режимът също така взима контрол над юдейските издателски къщи като Ullstein и Mosse.

Ullstein, публикувала реномирания ежедневник Vossische Zeitung, е била най-голямата издателска къща в Европа през 1933 г. с персонал от 10 000 души. През същата 1933 г. нацистите принуждават семейство Улстейн да си подаде оставката от борда на компанията и година по-късно да продаде активите на фирмата.

Подобна е историята и на сем. Мосе – собственици на световната рекламна агенция Mosse, които издават множество от водещите либерални вестници, най-силно мразени от нацистите, включително берлинския Tageblatt. Семейството напуска Берлин в деня след като Хитлер взима властта. Страхувайки се от затвор или убийство, реномираните журналисти също започват да бягат от страната.

Немските нееврейски собственици на медиите ги заменят със зле обучени и неопитни аматьори, които са лоялни на нацистката партия, както и умели и дългогодишни журналисти, готови да си сътрудничат с режима, за да запазят или дори развият кариерата си.

Министерство на пропагандата

Министерството на пропагандата взима контрол над Държавната асоциация на немската преса – гилдията, която регулира встъпването в занаята.

Под новия Закон за редакцията от 4 октомври 1933 г. асоциацията започва да поддържа регистър на “расово чистите” редактори и журналисти и отлъчва евреите и тези, женени за евреи, от занаята. Държавата започва да очаква от редакторите да следват инструкциите, които са им връчени от министерството. Параграф 14 на закона повелява, че редакторите са длъжни да премахват всичко, което “може да отслаби държавната сила навън или у дома”.

 

Министерството на пропагандата не спира дотук с опитите си да контролира съдържанието на новините и редакционните коментари. То започва да разпространява указания на ежедневни конференции в Берлин, предавани до местната преса по партиен път. В тях има детайлни указания кои насоки може и не може да бъдат докладвани и как да се предават новините. Журналистите и редакторите, които не се съобразяват с указанията, може да бъдат уволнени, а ако нацистите смятат, че те действат умишлено, с цел да подкопаят Германия – изпратени в концентрационен лагер.

Наместо да оказва натиск, нацистката проганда цели да контролира потока и интерпретацията на новините, както и да ограничи достъпа до алтернативните новини.

В края на Втората световна война 

През 1944 г. липсата на хартия и мастило принуждават нацистите да ограничат всички вестници на осем страници, после на четири и на края на две страници.

От 4700-те вестника, издавани в Германия, когато нацистите взимат властта през 1933 г., не остават повече от 1100. От тях около половината са в ръцете на частни собственици или институции, но те действат, като стриктно се съобразяват с медийните закони и указанията на министерството на пропагандата.

И докато тиражът на тези вестници е около 4,4 млн., то 325-те нацистки вестника и техните множество местни издания достигат до 21 млн. души. Много от тези вестници продължават да печатат до самия край на войната.

При окупацията на Германия съюзническите сили затварят и конфискуват пресите, държани от нацистките органи. Последната оцеляла немска радиостанция, излъчваща от Фленсбург, близо до границата с Дания, прави последното си предаване на 9 май 1945 г. В последното си предаване – в името на националсоциалистическата държава – тя обявява безусловната капитулация на Германия и прекратява излъчването си.

След войната

В американската част на следвоенна Германия военната администрация вярва, че връщането на свободната преса е жизненоважно за денацификацията и преобразоването на немците, както и за изграждане на демокрация в Германия. Поради това и първият вестник, одобрен от военното ръководство на САЩ, се появява на 24 януари 1945 г. в Аахен – три месеца след като американците превземат града.

Сред обвинените за военнопрестъпления нацисти в Нюрнберг са и Ханс Фритше, ръководител на радиоотдела на министерство на пропагандата, и Джулиус Стречър – редактор на Der Stürmer.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.