След множество призиви българското правителство започна да изпълнява ангажиментите си, за да може инициативата „Пловдив – Европейска столица на културата 2019 г.“ да бъде успешно реализирана и това да подпомогне както икономиката на града, така и познанията за успешен туризъм в страната.
Стратегическата за България инициатива обаче не получи голяма част от нужните ѝ от правителството средства – тъй като те бяха отпуснати за зоопарк. Повече за това, както и за най-важните приоритети в пловдивското домакинство като европейска столица разказва издателят Манол Пейков в своето отворено писмо, чиито акценти са поставени от редакцията на „Терминал 3“.
Уважаеми приятели,
Бих искал да споделя с вас текста, който подготвих в навечерието на срещата с държавните и общински власти (проведена на 29 май 2017), която бе организирана от Фондация „Америка за България“ с цел разрешаване на (поне част от) наболелите проблеми, свързани с инициативата „Европейска столица на културата 2019“. На срещата присъстваха министър-председателят, настоящият и бившият министър на културата, посланици на няколко държави, кметът на града, както и още куп държавни и общински служители.
Всички знаем какъв беше непосредственият резултат от тази среща: 16 от дължимите 20 милиона бяха преведени от държавата на града. (Е, да – не за „съдържание“, а по перо „инфраструктура“; но имайки предвид развитието на проблема през последните три години, можем да приемем това за по-скоро дребен детайл.)
Винаги съм знаел, че е въпрос на време парите да бъдат получени, но все пак се радвам, че най-накрая се случи. Какво стана обаче с останалите 4 милиона? В общата еуфория май никой не обърна подобаващо внимание на този въпрос.
Държавните власти заявиха, че тези средства били вече преведени за зоологическата градина на Пловдив, която била включена в апликационната книга на „Пловдив 2019“.
Най-отговорно твърдя, че това е откровена (преднамерена или случайна, волна или неволна) лъжа.
Да, зоопаркът е включен в апликационната книга (на какво отгоре ми е трудно да кажа, така е от самото начало; аз лично го приех като заварено положение, макар винаги по същество да съм бил против). Само че парите, които са предвидени в същата апликационна книга като принос на държавата, са (до стотинка!) за съдържание. Всички пари, предвидени за инфраструктура, са от други източници.
Това, че държавата внезапно реши (с днешна дата, цели четири години след написването на апликационната книга и три години след избирането на Пловдив за ЕСК 2019), че парите ще бъдат дадени за инфраструктура (поради законова невъзможност да бъдат предоставени за съдържание), по никакъв начин не дава право (нито морално, нито фактическо, нито пък логическо) да си удържа от обещаната сума средства, дадени на града преди години по перо „инфраструктура“.
Тези пари не са и няма как да бъдат част от сумата от 20 милиона лева, предвидена (и одобрена с държавен декрет) като държавно финансиране на инициативата „Пловдив – европейска столица на културата“.
Затова настоятелно моля всички настоящи и бъдещи членове на Фондация „Пловдив 2019“ да продължат да отстояват правото на Пловдив да получи тези средства от държавния бюджет за провеждането на ЕСК 2019.
По-надолу публикувам текста на обръщението си към участниците в срещата на 29. май, което послужи като основа на изказването ми на въпросния форум (макар по това време общинският съвет вече да бе гласувал „отстраняването ми“ от УС на Фондация „Пловдив 2019“ поради несъществуващ – както всички отдавна разбраха – конфликт на интереси).
Текстът далеч не изчерпва проблемите пред инициативата „Пловдив 2019“; функцията му е да щрихира някои от най-фрапиращите от тях и да послужи като началото на разговор. Разговор, в който би следвало да участват активно както държавата и общината, така и гражданите на Пловдив.
* * *
„Участвам в проекта „Пловдив – Европейска столица на културата“ от 2014 г. – отначало като член на Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019“, междувременно – и като представител на презентационния екип, представил (и спечелил) кандидатурата пред международно жури.
Винаги съм твърдял, че не е толкова важно какво ще се случи в Пловдив през 2019-а; по-важно е как ще се събудим на 1 януари 2020 г. Защото инициативата „Пловдив – ЕКС 2019“ е уникална възможност за добиване на самочувствие и изграждане на капацитет в областта на културния мениджмънт – сфера, която се намира в незавидно състояние не само в Пловдив, но и в България като цяло.
И все пак, предвид многобройните затруднения, пред които е изправена тази най-важна културна инициатива, проведена на българска земя от присъединяването на страната ни към ЕС до днес, за да се случи изобщо пловдивското домакинство са нужни няколко неща. За да избегна многословието (и голословието) ще сведа най-важните до три.
1) Инициативата „Пловдив – ЕСК 2019“ трябва да бъде заявена ясно и недвусмислено за национален приоритет от правителството на страната. (Има ясни сигнали от деня на спечелването на титлата ЕКС 2019 от страна на Пловдив за къде съзнателен, къде несъзнателен бойкот от страна на оговорните фактори както в различните министерства, така и в парламента на страната. Липсващите вече трета година средства от обещаното държавно финансиране са само върхът на айсберга.)
Това би следвало да означава лесна, гладка и безпроблемна комуникация между Фондация „Пловдив 2019“, градските власти и служителите на различните министерства. Също така би означавало поемане на недвусмислен ангажимент от страна на държавата за всяческа – финансова, организационна, техническа, кадрова – подкрепа на инициативата поне до края на 2019 г.
2) Парите, обещани с нарочен документ от държавата като подкрепа за „Пловдив – ЕСК 2019“ (въпреки половин дузината писма от страна на община и фондация, МК и МФ дълго време отказваха всякаква комуникация, в резултат на което забавят сумата вече трета година), трябва да бъдат преведени незабавно. Не след един, два, или три месеца. Незабавно. 173 проекта от последната трета сесия на отворената покана чакат да бъдат оценени, а спечелилите – подкрепени. Повечето от тези проекти имат хоризонт на реализация между 12 и 24 месеца. С други думи, ако парите от държавното финансиране не бъдат преведени в най-близко бъдеще, „Пловдив – ЕСК 2019“ ще бъде категоричен провал.
От известно време се твърди, че има законов проблем за превеждането на сумата. Удивителното е, че на Министерството на финансите му отне повече от две години след спечелването на титлата и шест писма от името на пловдивскатс община (на които не бе отговорено и думичка), за да се сети в края на миналата година, че има такъв проблем. Този проблем не е наш проблем, той е проблем на България. Държавата трябва да намери начин – ако трябва с надлежна промяна на законодателството (както се случи например в Словения) – за да преведе обещаните средства. Да не забравяме: Пловдив е една от столиците с най-нисък бюджет в цялата история на инициативата „Европейска културна столица“ (бюджетът на Вроцлав, град с размерите на Пловдив, превишава пловдивския 8 пъти).
3) Състоянието на сцените и изложбените зали в Пловдив е, меко казано, трагично. Извън ангажимента за парите по втора точка, обещани за съдържание, държавата и общината трябва да се нагърбят с подкрепа на няколко важни и спешни инфраструктурни проекта, без които инициативата просто няма как да се случи.
Към момента единствената зала за общоградски събития – музика, танц и слово – е наскоро ремонтираната зала на Синдикален дом „Борис Христов“ с около 500 места. В резултат на което залата е ангажирана за повече от година напред, и то в най-обикновена година, в която Пловдив не е Европейска културна столица. Залата няма достатъчен капацитет за събитията на собствената ни опера (която поради липса на място има средно два и половина до три пъти по-малко представления от оперите в повечето български градове), камо ли за гостуващи събития от други градове и държави – каквито в Пловдив ще има (надяваме се!) в изобилие през 2019 г.
Залата на Драматичен театър – Пловдив (също ремонтирана наскоро), е ангажирана целогодишно с представления на театъра.
Алтернативните сцени, за чийто ремонт (преизграждане, преустройство) трябва спешно да се намерят средства, са следните:
– Концертна зала: традиционната зала на Пловдив за концертни събития с малко над 500 места. В отчайващо състояние. Нужен е спешен ремонт.
– Залата на ДНА (собственост на военното министерство, oк. 350 места): разположена на ключово място (площад „Централен“), това е единствената зала в Пловдив за публика над 150 и под 500 души (какъвто е размерът на публиката за поне 50% от събитията в града). Овехтяла е, но пази старата си слава. Трябва спешно да се търси диалог между градските/държавните власти и собственика (също държавна институция), за спешно подновяване на залата и превръщането й в адекватна локация за нуждите на ЕСК 2019.
– Залата на кино „Космос“: някога най-голямото кино в България, с повече от 900 места, тази зала има огромен потенциал, но състоянието й е трагично – тук не става дума за ремонт, а на практика за ново строителство. Ако не е възможно оборудването на залата със седалки за 2019, би било добре поне залата да се почисти и реновира основно, за да се ползва (поне) за изложби – в Пловдив в момента на практика липсва изложбена зала, която да отговаря на изискванията на повечето световни музеи за пътуващи изложби (което чисто и просто означава, че през 2019 г. няма да можем да доведем в Пловдив нищичко на световно ниво в областта на изобразителното изкуство). Налага се и спешно разчистване на павилионите, разпложени на площада пред кино „Космос“ – подстъпите на залата трябва да бъдат достатъчно представителни и да събират прииждащата публика (павилионите избуяха там след 10 ноември 2019, грозотията е пълна и безусловна).
– Залата на Дружеството на художниците трябва да се приведе в състояние (климатизация, влажност и т,н.), което да позволява приемането на първоразредни изложби от чужбина.
– Трябва да продължим да мислим за реализацията на мобилната зала, заложена в апликационната книга – макар че тя няма по никакъв начин да компенсира липсата на други зали в града.
– Спешно трябва да се огледа и дооборудва сцената на Античен театър, където понастоящем има проблеми с осветлението, гримьорните и достъпа (а отскоро – и със спорното изкуствено покритие на сцената, което не позволява закрепване на декори за големи оперни представления).
– Централният площад на Пловдив е в отчайващо състояние – разкопките на римския форум зеят току по средата му като истинска язва. За реконструкцията на площада има спечелен проект от португалско архитектурно бюро преди повече от година. Ще бъде ли реализиран проектът или не? В момента всякаква работа е замразена. Трябва спешно да се реши какво ще се прави и да се предприемат стъпки в тази посока. Преустройството на един площад не е шега работа, а до 2019 г. остават малко повече от 18 месеца.
С надежда за обединение около общата кауза и незабавни стъпки в единствено правилната посока оставам искрено ваш,
Манол Пейков,
Издател
Член (все още) на УС на Фондация „Пловдив 2019“
29 май 2019 г., Пловдив