6-годишно дете е във фокуса на едно убийство. Всичко, свързано с този казус, е под въпрос. Тече разследване. Различни процедури. Появиха се съмнения, скандални разкрития, въпроси.
За нас основният е: кой ще защити детето?
Кой ще защити неговите интереси по най-добрия за него начин? По най-добрия за него начин означава – дори и от собствените му родители. Неволни съучастници или доброволни участници, родителите на това дете не следва да бъдат страна в тези процеси. Не ни интересуват спекулациите за това дали те са в основата на твърдението, че то е извършило убийството. Може и да е така, може и да не е. За това се води следствие.
В този момент обаче е особено важен въпросът: Кой ще застане от страната на детето, докато се води това следствие с всички въпросителни? Кой ще присъства по време на разпитите? Кой ще защитава чисто юридически неговия интерес? Кой ще наеме неговия правен защитник? Кой ще плати? Кой?
И да, в тази държава няма институции, които се грижат адекватно за правата на детето. И колкото и това да ви е неприятно, случаите, в които държавата я няма, за да защити правата на детето от неадекватността на собствените му родители, са не по-малко от онези, в които трябва да бъдат защитени правата на децата ей така по принцип. А дали не са и повече?
В България социалният работник, който определя дали детето е в риск или не, получава почти минимална работна заплата. Въпреки че е с минимални доходи и на дъното на социалната стълбица, този социален работник е в позицията на върховен съдник по отношение на ситуацията на всяко едно дете, в неговата индивидуална драма. Да го кажем направо – всеки може да си купи неговата еднолична присъда по отношение на всяка една ситуация и всяко едно дете за жълти стотинки. И това ще е окончателно. А вие си мислите, че в тази позиция е само Цацаров… Не, грешите.
Има Агенция за закрила на детето, ще кажете. Да, ама не. Това е абсолютно безсмислен орган, чиито функции се изчерпват с това да дава изключително ценни указания на социалните служби, които нямат тежестта на нищо освен мастилото на хартията, на която са написани. И това е.
В съда никой не се задълбочава в детайлите, делата се решават рутинно, съгласно стигмата, която определя, че няма по-добро за детето от родителите му и по-точна оценка от тази на социалните. По принцип. Изключения не се допускат.
И да, в България, има безотговорни родители, които поставят децата си в абсолютно недопустими условия на живот и риск, но всички обществени норми, институции и дори закони ги протектират.
Защото няма кой да защити правата на децата. Това е истината.
Необходима е дълбока и истинска реформа, която да гарантира законово адекватната работа по закрилата на децата през всички необходими фази – от социалната закрила, което означава адекватна оценка на риска, през взаимодействието на всички институции по веригата – в т.ч. и полицията, която днес абсолютно не знае как да реагира и какво да прави в ситуациите на деца в риск въпреки предписанията и действащото законодателство и съответно абсолютно ги неглижира и де факто ги нарушава, до защитата на интересите на децата в специализиран съд, а не по общия ред.
И този проблем като много други от първостепенна важност в клетата територия няма шансове да бъде решен. Това е причината, поради която на някой може да му хрумне, че може ей така да обвини едно 6-годишно дете за убийство. Варварство казвате. Да, където няма закон и цивилизационен ред, властват варварите.
