От Рейчъл Донадио, Vogue
КОГАТО ПЪТУВАХ до Хелзинки в края на януари, за да се срещна със Санна Марин, милениалката [така в САЩ наричат поколението на родените между 1981 г. и 1996 г., известно също като Поколение „Y“. Санна Марин е родена през 1985 г. – бел.ред.], феминистка и природозащитник, която току-що стана министър-председател, светът изглеждаше толкова по-различен, отколкото днес. Тогава бавно започнаха да циркулират съобщения за странен, смъртоносен вирус в Китай, но всичко се чувстваше все още много далечно. Във Финландия, подобно на много други европейски страни, идват множество китайски туристи, а Finnair [финаландските национални авиолинии – бел.ред.] имаше популярни директни полети до Китай. В центъра на Хелзинки видях групи китайски туристи, които се редяха пред магазина на Louis Vuitton, някои от тях с маски, но тогава това не ми направи голямо впечатление. Това беше преди новото нормално в живота на фона на глобална пандемия, пристигнала със зашеметяваща бързина, отменяйки толкова много наши планове и отнемайки хиляди животи. Защитата и грижите за гражданите по времето на коронавируса e предизвикателство за политическите лидери по света, по-голямо от всичко от Втората световна война насам, както каза германският канцлер Ангела Меркел. Когато се срещнах с Марин, всичко това тепърва предстоеше да се случи.
По това време – мисленето за това ме изпълва с онова, което всъщност може да се нарече само носталгия – 34-годишната Марин беше на поста си за малко повече от месец. През декември тя спечели неочакван партиен вот, за да стане новият министър-председател на Финландия и вторият най-млад лидер в света (след 33-годишния австриец Себастиан Курц). Заедно с фотогеничната си управляваща коалиция от четири други жени, повечето под 40 години, Марин бе приветствана като икона на прогресивния феминизъм, нов лидер за нова ера – с амбициозен дневен ред, който си беше поставила. Във Финландия бъдещето вече е тук.
Или поне бъдещето, както си го представяхме тогава. Междувременно, Марин, както и всички нейни европейски колеги, се превърна в кризисен лидер.
След няколко седмици, в които тя бе критикувана, че не предприема по-спешни действия, за да спре разпространението на новия коронавирус, в средата на март тя направи нещо, което страната й никога не е правила в мирно време: позова се на Закона за извънредните правомощия, позволяващ вливане на публични средства за здравеопазване и социални грижи. Тя също така нареди затварянето на националните училища, музеи, библиотеки и обществените места за събирания, както и границите на държавата, но (към момента на създаването на този текст) не и на дневните центрове. Дневните центрове са сърцето на финландската социална държава, а са и особено близки до сърцето на самата Марин. Всичко това предстоеше, когато седнах за интервюто с Марин. Нека ви върна обратно там. Това е като пощенска картичка от не толкова далечното минало.
В Хелзинки е дъждовен и сив януарски ден, а Марин се приближава до входната врата на официалната си резиденция, опитвайки едновременно да вкара непрекъснато бърборещата си двегодишна дъщеря Ема, във водоустойчив червен гащеризон. Майката на Марин стои до тях, готова да изведе внучката си на разходка. Това е толкова обикновена битова сцена – майка, която облича детето си – че можеш да забравиш за момент, че Марин всъщност е министър-председател. Бях поканена да наблюдавам тази сутрешна сцена от една приемна в резиденцията, скромно дървено имение от 19 век с гледка към залив на бледосивото Балтийско море, което някога е била лятна вила на руския генерал губернатор. Морето обикновено е замръзнало през това време на годината, но последната беше невероятно мека зима. След като Ема и баба й са излезли навън, Марин ми предлага енергично ръкостискане. „Това беше дъщеря ми“, казва тя вместо поздрав. Тя е облечена практично в тесни черни панталони, черни леки обувки без токове и черна блуза, изпъстрена с малки бели полукръгове, от финландската марка „Папу“ (Papu). Косата й е събрана хлабаво на врата. Докато се настаняваме на столове на кръгла дървена маса, където няколко розови и бели лалета протягат дългите си вратове от стъклена ваза, Марин ми казва, че Ема току-що е имала рожден ден, но тя и нейният партньор Маркус Райконен, мениджър, работещ в областта на комуникациите, са отложили празненството. „Имах работа„, казва ми тя. „Наистина ли?“ – казвам, симулирайки изненада. В отговор тя се усмихва, все така леко.
Винаги питат жените в политиката как успяват да балансират работата и семейството, докато за мъжете-политици много често този въпрос се пропуска. Но Марин с удоволствие говори за Ема, както и за собственото си детство – как тя е отгледана от майка от работническата класа и нейната еднополова партньорка и е първата в семейството си, завършила университет. Би искала да се знае, че тя е живият пример за ползите от финландската социална държава; че щедрите политики за отпуск във Финландия могат да стимулират икономиката, а не да й пречат; че нейните световноизвестни безплатни държавни училища й помогнаха да стигне дотам, където е днес. И че Финландия иска да води в борбата с изменението на климата, като целта е да стигне въглероден неутралитет до 2035 г. „Това е много амбициозно, но мисля, че можем да се справим„, казва ми тя на съвършен английски език, само с лек намек за акцент.
Климатът е проблемът, който води Марин в политиката, когато е на 20 години. „Мисля, че беше разочарованието да забележа, че по-старото поколение не осъзнава колко е важно това„, казва тя. „Промените в климата са въпросът, по който мислят всички от моето поколение. Това е Берлинската стена за нашето поколение и по-младото поколение от мен.“ (Представям си, че Марин все още е убедена в това, дори новата Берлинска стена, която трябва да бъде съборена да не е стена, а по-скоро вирус.)
Въпреки че малцина във Финландия очакваха Марин да се издигне толкова бързо, тя беше вече изгряваща звезда в лявоцентристката партия на социалдемократите. Широко одобрявана за своето уравновесеност и прямота, тя беше участвала в създаването на екологичната платформа на партията и беше член на парламента от 2015 г. През декември, когато нейният предшественик – премиерът Анти Рин, мъж, бивш лидер на профсъюзите, роден във времето на бейби-бума, беше принуден да подаде оставка след стачката на пощенските работници, партията й я избра с малка преднина, за да го замени. Внезапно нейният образ започна да се появява по целия свят, като британските таблоиди разясняват добре подбраните постове на Марин в социалните медии и я обявяват за лидер в ерата на Instagram. Нейната млада коалиция, ръководена от жени, беше приветствана като противоположност на десния нативизъм, обхванал цяла Европа – и подтикна към търсенето на нови лица в държавите, доминирани от мъже – политически лидери.
Реалността е по-сложна. Правителството на Марин е крехко по финландските стандарти и неговите критици казват, че си е поставило невъзможни цели, опитвайки се да засили икономиката, като същевременно ограничи въглеродните емисии. Това беше още преди да удари коронавирусната криза. И Марин трябваше да намери консенсус с четиримата си коалиционни партньори, които споделят пол, но не непременно идеология. Те са Зелената партия, чийто динамичен лидер Мария Охисало, министър на вътрешните работи, има толкова „звездна“ мощ във Финландия, колкото Марин; Левият Алианс; по-позитивно настроената спрямо свободния пазар дясноцентристка на Партия на Центъра; и Партията на шведскоезичните.
Междувременно, дясната нативистка Партия на финландците, която иска да ограничи имиграцията и която направи кампания за защита на червеното месо и колите, генериращи въглеродни емисии, поведе в проучвания на общественото мнение – ясен знак, че Финландия споделя политическите модели на съвремието с останалите на Запад. (Финландците бяха удовлетворени, когато Марин обяви в средата на март, че Финландия, подобно на няколко други европейски държави, ще затвори границите си, за да се опита да предотврати навлизането на хора, заразени с вируса.)
Въпреки че се очаква правителството на Марин да изтърпи четиригодишния си мандат, социалдемократите държат 40 места в парламента, докато финландската партия бързо върви по петите й с 39 депутати. „Имаме много ляво правителство за държава, която изобщо не е чак толкова лява„, казва Емилия Кулас, директор на EVA, про-бизнес ориентиран мозъчен тръст в Хелзинки.
Питам Марин за тази дяснопартийна тенденция. „Намирам, че нашата работа е да дадем на хората надежда за бъдещето“, казва тя. „Една от причините, поради които в Европа има толкова много популистки движения, десни движения, е, че хората са разочаровани и им липсва надежда“, казва тя. „Те може би са загубили работата си. Те се притесняват от доходите на семейството си. Те се притесняват за бъдещето на децата си. И мисля, че когато имаш безнадеждност и когато чувстваш, че си малтретиран, тогава се опитваш да намериш отговори на живота си. Популистките партии дават прости отговори на сложни въпроси.“
Марин има гладка, бледа кожа, кръгли бузи, подчертани с мъничко розов руж, и бдителни зелено-сини очи. Когато говори, тя Ви изглежда премерена и малко отдалечена, доста предпазлива, но и топла. Тук във Финландия, където хората са склонни да споделят мнението си директно или да запазят за себе си съвета, тя разполага с тих динамизъм, излъчващ самочувствие и компетентност. Тя е по-малко фойерверк, а повече екологично устойчива крушка: с ниска мощност и малко хладна, но надеждна, доверена и вероятно с дълга трайност.
ФИНЛАНДЦИТЕ, С КОИТО РАЗГОВАРЯМ за петдневното си посещение в края на януари и първите дни на февруари, й се възхищават, но са по-загрижени дали правителството й ще се справи, особено по отношение на икономиката. И все пак налице е вълнение от вниманието, което тя привлича към Финландия, по същия начин, по който може да подкрепяш националния си отбор на световните първенства. „Ние бяхме известни с Nokia. Тя е новата Nokia„, казва Анна-Лийна Кауханен, репортер и колумнист за Хелсинхин Саномат, водещия финландски ежедневник. (Nokia, която господстваше в света на мобилните телефони, преди iPhone да я затъмни, някога беше пример в бизнес училища за това как корпоративната йерархия пречи иновациите; оттогава компанията се е превъплътила в успешен доставчик на глобална мрежова инфраструктура.)
Финландия е малка страна с население от 5,5 милиона души, но тя минава в по-висока категория заради меката си сила – заради егалитаризма, семейните социални придобивки и екологизма, който Марин лично въплъщава. И затова не е изненада, че тя се възползва максимално от новата си позиция на световната сцена. Няколко дни след като стана министър-председател, Марин се срещна с европейските си колеги в Брюксел, където в море от тъмносини костюми изпъкваха по-специално две жени: Марин и Меркел. Два месеца по-късно Марин получи възхитено медийно отразяване на Световния икономически форум в Давос, където говори за ангажираността на Финландия към равенството между половете и нейните климатични цели. (А какво ще кажете за пътуването си през 2019 г. до Белия дом на Тръмп, като част от официално посещение на президента на Финландия? „Беше много интересно“, казва ми Марин. Тръмп добре ли се държа с Вас? Как беше? Тя не захапва стръвта: Обсъждали 5G технологията и ледоразбивачите, казва тя: „За мен беше голяма чест да бъда в Белия дом.“)
По въпроса за социалните придобивки за родителите Марин изведнъж се оживява. Показва ми на снимки в телефона си известната подаръчна кутия за бебета, която всички майки във Финландия получават от държавата – стилно проектирана, пълна с дрехи и продукти; плюшена играчка, снежен костюм на сиви и зелени точки. Практиката датира от 30-те години на миналия век и е била начин за насърчаване на бременните да получават грижи за предстоящето раждане. В своя Instagram профил Марин е овладяла до съвършенство представянето на своята бременност и майчинство. Ето я, много бременна, в официално облекло с Райконен, нейния партньор, в смокинг. Там е и кутията на бебето. След това кърми Ема. Или Ема се е вкопчила в малката метална кошница на къщичка на колела, за която Марин ми казва, че е наела и е върнала, след като Ема е надраснала играчката. В домашните сцени има много естествена светлина, керамични чинии и купички Marimekko.
За собствения си гардероб Марин се придържа към финландски марки като Ma-ri-mek-ko (разбира се), Uhana, Papu („Създаден с любов във Финландия; направен с грижа в ЕС“, се чете етикетите) и Nouki. „За мен е важно дрехите, които нося, да са етични, така че да не са произведени с детски труд или по екологично неустойчив начин“, казва ми тя. Всъщност Хелзинки е пълен с магазини за дрехи втора употреба. В един дъждовен уикенд следобед се сблъсках с един, наречен Relove, и започнах разговор с жена на име Суви, която чака на опашка за пробната. Тя ми казва, че е фен на Марин, въпреки че е гласувала за Зелените. „Вълнувам съм да видя какво ще стане в бъдеще“, казва тя.
В друг следобед се скитам из Централната библиотека на Хелзинки, Oodi, зашеметяващо и приканващо архитектурно пространство, което се чувства като комбинация от библиотека, кафене WeWork, помещения за дневна грижа за деца и рай за „Направи си сам“, където можете да прочетете книга или да резервирате конферентна зала за срещи, шевна машина или 3D принтер. (Или поне бихте могли, преди то също да затвори вратите си, за да се предотврати разпространението на коронавируса.) Това е Финландия, пространствата са проектирани за лесен достъп за колички, така че обикновено са пълни с родители и малки деца. На удобна пейка във входното антре Ари и Хана Слиор, двойка родители на около 30-тина години, са заети да спорят със своята двегодишна дъщеря Айно, облечена в дреха с тъмно розови и оранжеви райета. И двамата ми казват, че харесват Марин, въпреки че са гласували за Левия алианс. „Тя знае за какво говори“, казва ми Ари. „Тя казва каквото мисли.“ На Хана, която работи като преподавател по английски и испански език в професионален колеж, и отнела година и половина, след като родила Айно, докато се върнала на работа, а при Ари това станало по-бързо. Работел като преводач. Дори в супер егалитарната Финландия подобни дисбаланси на половете са често срещани.
Марин и Райконен са сгодени от няколко години, но все още не са женени. „Трябва да впишем датата в графика си“, казва той. Нито единият все още не е предложил на другия; това беше по-скоро съвместно решение, казва той, след много години заедно. Те ще имат гражданска церемония, а не църковна сватба. Междувременно и двамата са съсредоточени върху работата и прекарването на времето си с Ема, с ограничени паузи, посветен от време на време на филми или сериали. Марин признава, че е гледала култовия хит „Борген“, сериал за измислен датски премиер-жена, но ако изобщо е видяла себе си в героинята на Биргит Найборг, която се ориентира в противоречията на капризна многопартийна коалиция, Марин не казва. Колкото повече време прекарвам с Марин, която задава въпроси като професионалист и ги отклонява също толкова умело, толкова повече мисля колко е трудно да владееш властта, ако си млада и жена. Всички лидери подлагат на съмнение всяко решение, всеки ход е проверяван внимателно, но контролът е още по-сериозен при жените. Отговорът на Марин, както за мнозина от нейното поколение, изглежда включва използването на Instagram. Тя може сама да надзирава образа си, разкривайки толкова много или толкова малко, колкото иска, и да поддържа тотален контрол.
През 2017 г., когато Марин е още депутат, двойката направила триседмична почивка в Италия – с влак, разбира се, което е предпочитаното транспортно средство на екологично разумните северни нации и скандинавците. Марин обича да ходи на разходки сред природата в оскъдното си свободно време, а тя е и (вегетарианската) готвачка в семейството. Наскоро тя се притичва на помощ на един свой познат, който на шега публикува молба в социалните медии за помощ от правителството с рецепта за паста – проблясък на скандинавски хумор, подигравайки се на представата за държавата-бавачка. „И разбира се, като министър-председател на Финландия трябваше да отговоря“, казва тя. (И публикува рецептата си за доматен сос, посипан с каперси.)
Въпреки че Марин и Райконен разделят времето си между Хелзинки и Тампере, където тя си изгради политическа кариера в Общинския съвет, преди да стане член на Парламента, те вероятно ще се преместят в Хелзинки на пълен работен ден преди следващата учебна година, щом намерят място в ясла за Ема. „Всички сме на една и съща опашка във Финландия. Няма бърза лента за министри“, казва Марин. Финландците приемат всичко това за даденост. „Всичко работи. Всичко е подредено по начин, по който не е нужно да преживявате много проблеми, за да подредите живота си„, казва Ану Партанен, автор на „Северна теория за всичко„, мемоар, който разказва за културния шок, с който се е сблъсквала, когато се е преместила от Финландия в Бруклин (Ню Йорк). Партанен вижда Марин като типична рожба на финландския модел. „Тя е доказателство за това, че поради образователната система и висококачествените социални услуги, е възможно, без да произхождаш от суперобразован, привилегирован произход, да станеш министър-председател, при това в млада възраст“, казва тя. „Това говори добре за системата.“
Връщайки се в официалната резиденция, Марин и аз говорим за незамръзналото Балтийско море, към което е гледката от къщата, резултат на глобалното затопляне. „Разбира се, че се притеснявам“, казва ми Марин. „Разбира се, че всички трябва да сме много притеснени от това“, казва тя. „И не само да се притесняваме – всички трябва да действаме, или ще стане много по-лошо.“ Това е ясно изразеното чувство за това, какъв е залогът и как политическите действия могат да бъдат решение. Пандемията е все още седмици по-късно, когато Марин ми казва всичко това, но бих искала да мисля, че нейното хладнокръвие е това, от което Финландия има нужда, за да го ръководи през кризата. Чуваме Ема в другата стая, която се е върнала от разходката навън с баба си. Марин я поздравява и й помага да свали калните си лилави пластмасови ботуши за дъжд и червения си гащеризон. Ема бърбори нещо на фински, а Марин обяснява, че казва, че вече не се нуждае от малката си розова вълнена яка с качулка, след като вече се е върнала вътре вкъщи. Казвам на майката на Марин, че има много важна работа. „Аз съм най-важният човек в страната!“ отговаря тя и води Ема нагоре по стълбите на къщата. Малкото момиче наднича надолу през белия дървен парапет. Марин й маха и след това се връща към работата.
