SHARE

Автор на този текст е доц. д-р Мира Майер – преподавател в Нов български университет, доцент по политология („Политика и сигурност в Близкия изток“) и доктор по философия. Автор е на няколко книги, сред които: „Цивилизации и религии“, „Ислямските движения в Близкия изток“ и „Политическа география на Близкия изток“. След Лондонския атентат Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет скъсаха отношенията си с Катар, обвинявайки страната, че подкрепя тероризма – какво се крие зад този ход и защо точно сега той бе извършен?

„Безпрецедентен скандал“, „дълбок разрив“  и „жестоки мерки“ – така медиите определят скъсването на дипломатическите отношения на арабските страни с Катар. Скандалът започна в понеделник, когато 4 държави – Саудитска Арабия, Египет, Бахрейн и ОАЕ, обявиха окончателното се решение след по-кратък период на яростни публични нападки и по-дълъг срок на несъгласия с провежданите политики. По-късно още две страни подкрепиха решението и също оттеглиха  дипломатическите  мисии от Катар. Вероятно е още държави да се включат.

След изненадата от резките ходове остават няколко въпроса, които очакват своите отговори. Първо – какво точно се случва и защо точно сега се случва? Второ – какви са алтернативите за изход от ситуацията? Трето – как са намесени останалите регионални лидери и как ще повлияе ситуацията на борбата срещу радикалния ислямизъм?

Трябва да се уточни, че два от големите регионални играчи – Египет и Саудитска Арабия, вече взеха своето решение, но се очакват последствия от Турция и Иран. И ако Иран е предвидим, то за Турция решението е проблем – страната е от основните и непоколебими привърженици на „Мюсюлманските братя“, а основният изказан публично мотив за разрива с Катар е борбата с тероризма и обвиненията срещу страната за подкрепа на радикални организации като „Ал-Кайда“, „Фронта ан-Нусра“, която действа на територията на Сирия, както и „Хамас“ от Ивицата Газа. Но за експертите е ясно, че основната причина за случващото се е подкрепата за „Мюсюлманските братя“.

Какво се случва? Катар бе заплашен не само от дипломатически мерки, но и от силен икономически натиск, защото като начало например Египет и Саудитска Арабия забраниха на самолетите от катарските авиолинии да летят в техните въздушни пространства и СА затвори границите, от които половина продукти за храна на населението преминават. Защо точно сега? Най-вероятният отговор е в максимата „на война като на война“. Британският министър-председател Тереза Мей само преди два дни използва изразите  „Стига вече!“ и „Прекалената толерантност не ни помага!“ след последните атентати в  Манчестър и Лондон.

Арабските държави казват с действията си същото на Катар и страната зад него – Иран. Те се опитват да изградят военен алианс, подобен на НАТО, искат да участват във военните действия срещу ИДИЛ в Рака, и то със сухоземни военни подразделения. Така че от тяхна гледна точка Катар води двойствена политика – от една страна, най-голямата американска база е разположена на полуострова, а от друга – Катар експлоатира заедно с Иран общото си офшорно газово поле и се пази да осъжда действията на „Ислямска държава“, която участва с прокси сили във военните действия в Сирия, Ирак, Либия и Йемен. Но това, което има още по-голямо значение, е войната в публичното пространство. Война, която целият свят губи срещу радикалните ислямски идеи и за което за плаща с кръв и жертви.

Катар е малка страна с големи газови находища. Един известен политик я бе определил като: „300 000 човека и „Ал Джазира“. Медия с огромно влияние в света. Именно по нея най-големият жив идеолог на „Мюсюлманските братя“ – 90-годишният Юсуф ал-Карадауи, изнася своите проповеди от Доха всеки петък. Казват, че събира повече от 60 милиона слушатели. Наричат го сунитския Хаменей и колкото и да не е точно определението, някои възгледи на Ал-Карадауи са много радикални. Той одобрява например самоубийствените атентати на „Хамас“ и определя извършителите като мъченици. За мюсюлманите, които се саморадикализират в отделни райони в различни краища на света, речите му са  могат да фатални за формирането на възгледите.

Юсуф ал-Карадауи, идеологът на „Мюсюлмански братя“

Камък на раздора между мюсюлманските страни е точно отношението към „Братята“. Дали тя е, или не е терористична организация е основен спор.

Организацията е основана в Египет от учителя по арабски Хасан ал-Банна още в 1928 г. и продължава да бъде най-мощната ислямистка сунитска организация в света. От нея произлиза и сегашният шеф на „Ал-Кайда“, египтянинът Айман ал-Зауахири, лекар по образование. Тя е забранена в Египет и лидерите ѝ Мохамед Бадия и Мохамед Морси  са в затвора с доживотни присъди. Но идеологическият лидер на организацията и неин най-влиятелен идеолог е египтянинът и виден богослов Юсеф ал-Карадауи, който проповядва от Доха и думите му влияят на формирането на съзнанието на радикалните ислямисти.

Освен Катар Турция е втората страна, която също отрича, че „Мюсюлманските братя“ оказват вредно влияние и трябва да бъдат ограничавани.

Вероятно най-благоприятният изход е санкциите да повлияят на Катар и да накарат управляващите емири на малката страна най-малкото да предприемат мерки за забрана на публичното изказване на радикални идеи за насилие срещу хора.

Мерки, които и много лидери от западния свят също би трябвало да предприемат.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.