Мария Спирова е остро перо в журналистическата си дейност, но освен това тя пише прекрасни фейлетони, които искаме да представим в рубриката ни „Записки от потъващия остров“.
Приятно четене.
Лондон, Оксфорд Стрийт, 19:40.
Досаден дъждец и дрипава облачност. Врязана измежду луксозните витрини с ролекси, турска симитчийница дъхти на пухкаво тесто и маслини. Претъпкана с гладен народ. Чевръсти продавачи с близкоизточен вид се щурат зад тезгяха, препечен сусам се стели като конфети по пода. Пред мен на опашката чака възрастна жена, видимо над 70-годишна.
Стъписваща гледка – на главата ѝ се крепи гигантска чорлава перука с дълги до коленете платинени кичури. Вече два пъти дискретно откачам снопове пластмасови косми от чадъра си. В гръб гледана, човек все още може да запази хладнокръвие. Обаче аз и младият мароканец на смяна съзираме лицето й в един и същ момент – аз в огледалната витрина, той – от упор – и се сепваме едновременно. Сбръчканата ѝ кожа е омацана безразборно с шепи грим. Спиралата й тече до ушите, брадичката ѝ е покрита с червило, всичко друго е руж. В устата ѝ няма много зъби.
Картината е като в пародия на филм на ужасите. Жената или не осъзнава какъв ефект има върху околните, или не й пука. С любопитство разглежда различните пълнежи за симитите. Момчето зад тезгяха изглежда в шок, вцепенено от мисълта, че ще трябва да размени думи с това странно видение.
Пред нас двама младежи в камуфлажни якета награбват лакомо поръчките си и грубо изръчкват жената, за да стигнат по-бързо до изхода. Но като се вглеждат в нея, избухват:
– Исусе Христе, дърта вещице, погледни си разкапаната физиономия! От Хелоуин насам къпала ли си се?!
Лицето на жената се разкривява в оскърбената, плачлива гримаса на шамаросано дете. Момчето зад тезгяха не се колебае дори за миг:
– Мадам, хич не ги слушай тия, много красива жена си.
На лицето му, допреди миг изопнато от потрес, грее широка, игрива усмивка. Жената тутакси се засмива щастливо. Няма ама нито един зъб. Дано си избере по-мек симит.
#малкиЛондонскичудеса
Можете да прочетете другите произведения от „Записки от потъващия остров“:
Неочакван сблъсък на метростанция Глостър Роуд
Часовникарят и неговите антики
Сутрешна алилуя: Наеми имигрант, спаси наемател
