SHARE

Седем месеца. Толкова продължи турбулентната кариера на Стивън Банън в Белия дом. Доскоро главен стратег на президента Тръмп, а преди това начело на съвета по сигурността на администрацията на 45-ия президент на САЩ, вчера той си отиде.

И въпреки че разводът между Белия дом и Банън е подписан „по взаимно съгласие“, ефектът на премахването на едно от основните движещи колела зад механизма на кампанията Тръмп тепърва ще се усеща.

За да разберем заминаването на Банън, е важно да си припомним кой всъщност е той. Стивън Банън се появява на „голямата“ политическа сцена по време на вота за Brexit през 2016 г., когато е начело на Cambridge Analytica – компанията за анализ на индивидуални данни, която работи усилено за напускане на Великобритания от Европейския съюз. В по-малък мащаб той е и съосновател на консервативното НПО Government Accountability Institute, в което основен инвеститор е банкерът, свързан с Брекзит и Русия, Робърт Мърсър [виж препратка по-горе – бел.авт.]

Банън има силна връзка с голямата фигура в британския популизъм, а именно с Найджъл Фараж, който още през октомври 2014 г. кани „стратега“ да се присъедини на борда за така желаното отделяне на Британия от ЕС. Банън определя Брекзит като „велико постижение“. Той явно има склонност към „велики“ неща, което логично води към една друга мечта, а именно тази на Тръмп – да „направи Америка велика отново“.

Но Стивън Банън е нещо повече от обикновен крайнодесен популист – бивш военен, банкер и холивудски продуцент, той безспорно притежава усет към настроенията на обществото, който прилага като изпълнителен директор на крайнодясната медия Breitbart, на която сам дава драматичното наименование „платформа на алтернативното дясно“.

Именно на тази медия се дължи почти наркотично пристрастяващия за масите коктейл от ксенофобия, расизъм, сексизъм, ислямофобия и други, който се влива системно в т.нар. алтернативно дясно и крайнодясното. Тръмп, разбира се, споделя голяма част от тези възгледи, а с Банън се движат по една линия в почти всички политически аспекти и о̀си.

Факт е, че Банън напуска не само поста си като изпълнителен директор на Breitbart, но и мястото си в Cambridge Analytica, както и Government Accountability Institute, за да се присъедини към кампанията на Тръмп. Така медията на Банън бързо става основен трамплин за изборните обещания и първи защитник на противоречивите, понякога откровено шокиращи изказвания на кандидат-президента. Спокойно би могло да се каже, че Breitbart се бори с Fox News на Рупърт Мърдок за титлата „най-добър приятел на номер 45“.

Стивън Банън вярва в т.нар. „тръмпизъм“, вероятно повече от най-близките съюзници на президента. Нещо повече – със заминаването на Стивън Банън вероятно ще си отиде една част от златната жилка на национализъм и протекционизъм, която той с добрия си инстинкт, почти като да направи блокбъстър в Холивуд, успя да открие в електората на САЩ; той третира старателно находището с дози страх, мачизъм, патриотизъм и когато се налага, с добре дозирани алтернативни факти. С печалбата от тази находка, без да отричаме и собствения принос, Тръмп всъщност в голяма част спечели президенството си в една политически пуста, уморена и разочарована Америка. По същия начин Банън посъветва Тръмп да влезе в президентството с поредица от укази, които да предизвикат шок и възхита сред електората.

Въпросът беше не само кой е мозъкът (Банън бе наричан „мозъкът на Тръмп“), но и чие е шоуто? Шоуто на Банън или шоуто на Тръмп? С критиките още през април към прекаленото апелиране на Банън към медиите; с все по-видимите противоречия между стратегията на Банън, съпротивлението на другите играчи и авторитаризма на Тръмп – отговорът става очевиден. Така Тръмп губи съветник и стратег, който може би най-добре знае как да движи наелектризирания му електорат.

Някъде там в небитието, където протекционизмът, ксенофобията и амбивалетността на Тръмп извират в откъслечни туитове или дори в откровено странни интервюта, Стивън Банън се опита да създаде последователна, педантична стратегия на алтернативното дясно, която логично срещна огромна опозиция не само в една безотказно работеща в отношение на проверки и баланси администрация, но и в един кабинет, в който политиката често се базира на его и на последна дума, а не на логика, дипломация или стратегия. Това важи с пълна сила сред републиканците, които бавно започнаха да осъзнават на какво са дали живот в името на спечелените избори.

Но все пак промените в администрацията надали ще са големи, тъй като перспективата за бъдещето на Банън и Тръмп все още е приблизително еднаква; президентът ще продължава да нарича неонацистите добри хора, да заплашва Северна Корея с огън и гняв, а в администрацията ще цари познатият досега хаос.

Напускането на Стивън Банън ще се усети под повърхността – там, където досега стратегията му тихо и безотказно е работила. Сблъсъкът на две воли не даде отговор дали всъщност Банън е уволнен, или сам напуска, но Breitbart изглежда вече рязко обръща посоката. Момчето си отива – ще вземе ли един рупор и голяма част от електората със себе си? Банън оставя след себе си един куп въпроси без отговор.

Снимка: Independent

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )