Темата с АЕЦ „Белене“ продължава – макар миналата година да стана ясно, че докладът на БАН е преправян, след като първоначално обявява проекта за неизгоден, то тази година получихме и доклад от „Булатом“ – който отново повтаря какви невероятни благини ще се стоварят над страната ни, когато построим руска ядрена централа с руски пари и приходи за Русия.
Този сценарий обаче ни е добре познат. Всъщност историята на АЕЦ „Белене“ е почти същата като на унгарската „Пакш II“.
До момента правителството ни не се е споразумяло с „Росатом“ за конкретните договорености, но знаем, че финансирането на проекта ще е смесено – с участие на българската държава и (през „Росатом“ – които единствено изявяват желание) участие на руската.
Нека видим как стои въпросът в Унгария. За бъде изграден „Пакш II“, Кремъл ще отпусне държавен заем на Унгария в размер на €10 милиарда, който ще бъде изплащан в продължение на 30 години от Будапеща.
С други думи, Унгария – една от най-зависимите от Русия в енергийно отношение държави в ЕС – ще изгради руска атомна централа с руски пари, а след това унгарците ще изплащат „успешната“ сделка.
Дълго време комисията не искаше да го одобрява. Причината бе, че финансирането на ядрената централа от Унгария изглеждаше като незаконна според правото на ЕС държавна помощ. (Отделно банката, която ще отпусне руския заем – Внешэкономбанк – е под европейски санкции от 2014 г.)
Това можеше да послужи и на българския казус, тъй като спонсорирането на проекта определено представлява спонсорирана от държавата намеса в пазара, и то към неговото монополизиране.
В края на годината обаче комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер отсъди след окончателната проверка на комисията, че не е налична незаконна държавна помощ в унгарския случай. Това позволи на правителството на Орбан да подпише договора с „Росатом“, макар в момента решението на комисията да се обжалва от Австрия пред Европейския съд. С други думи, може да се окаже, че Виктор Орбан е прибързал да подписва с „Росатом“ и ще трябва да изплаща неустойки (познато, нали?).
Тази история обаче идва да ни покаже, че освен липсващите икономически ползи – каквито всички експерти (дори наетите от правителството учени на БАН в първоначалния си анализ) отричат да има – и освен заплахата, която представлява атомната централа за живота ни – особено предвид ядрения инцидент в Русия само преди месеци – то има и още един риск.
България да влезе в нова дългогодишна правна битка. Втора за АЕЦ „Белене“, като предната вече ни струваше над 1 млрд. от държавния бюджет.
Този път въпросът ще опре до това какъв дял от проекта ще е финансиран от българската държава – колкото по-голям дял е, толкова по-голям е рискът комисията да сметне, че става въпрос за незаконна държавна помощ. Отделно – предвид единствено засилващата се зависимост на българския пазар от руска енергетика не е ясно как новите европейски законопроекти за енергиен съюз ще гледат на електроцентралата.
Какво става, ако се наложи България да диверсифицира източниците си на електрическа енергия, по подобен начин по който това се случва в момента с газовите доставки? (Заради което спряхме „Южен поток“.)
И в крайна сметка – каквото и да се случи – след години на проверки, анализи и правни битки остава вечният въпрос за какво ни е да строим руска централа с приходи за Русия, когато вече светът върви към други източници на енергия?
