SHARE

Ричърд Йънгс е професор по международни отношения в Университета на Уоруик. За Carnegie Europe той разказва за бъдещето на ЕС в международните отношения в ерата на Тръмп. 

Решителното отстъпление на американския президент от подкрепата за световната демокрацията и човешките права ще окаже голямо влияние върху стратегическите интереси на ЕС. Въпреки това европейските лидери не успяват да отговорят на тази геополитическа промяна.

Много аспекти от външната политика на американския президент Доналд Тръмп притесняват европейските правителства.Един неин елемент обаче остана извън вниманието на Европа – решителното отстъпление на Тръмп и външнополитическия му екип от дългосрочната позицията на САЩ в подкрепа на демокрацията по света.

Очевидната липса на интерес от страна на Тръмп към засилването на демокрацията и човешките права по света е основно предизвикателство за европейската външна политика. Но тази американската позиция също така представлява възможност – и неочаквана отговорност.

На 10 декември, Международния ден за правата на човека, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Фредерика Могерини и други европейски лидери държаха речи относно ролята на съюза в защита на демократични ценности по света. Но истината е, че  ЕС все още не успява да запълни вакуума, оставен от САЩ в полето на защита на демокрацията.

Тъй като Съединените щати се отмятат от продемократичните си усилия, реформатори в държави по целия свят все по-често търсят международна подкрепа за действията си от европейските демокрации. Засиленият европейски ангажимент за глобална демокрация би могъл да се използва като противодействие на загубата на международно влияние и престиж от страна на ЕС през последните години. За съжаление виждаме малко индикации, че европейските лидери са особено заинтересовани да се възползват от тази възможност.

На срещата на върха между ЕС  и страните от Африка през ноември демокрацията и човешките права бяха формално включени в дневния ред, а  европейските правителства приветстваха свалянето от власт на Роберт Мугабе в Зимбабве. Но в държави като Етиопия, Кения, Руанда, Сомалия, Судан и Уганда Европейският съюз на практика засилва подкрепата си към местните авторитарни режими с цел да бъдат намалени миграционните потоци към Европа и да се противодейства на радикални джихадистки групи. Доклад на „Амнести Интернешънъл“ показа, че подобни проекти за намаляване на миграцията от Африка правят ЕС съучастник в случаи на сериозно нарушаване на човешки права в страни като Либия.

ЕС и посланиците на държавите членки следва да бъдат похвалени за критиката си по отношение на нарушаването на човешките права в Египет, но само преди няколко седмици беше подписан нов пакет за помощ за развитие с правителството на Ал-Сиси в размер до 924 млн. евро. Понастоящем ЕС дава над 1,3 милиарда евро за проекти в Египет и остава най-големият външен донор за африканската страна. Въпреки че съюзът се опитва да запази известна подкрепа за гражданското общество в Египет, повечето пари от европейски проекти отиват директно в египетския режим, който от своя страна продължава да засилва авторитарния си облик.

ЕС също така наскоро проведе среща на върха с лидерите от Централна Азия, като предложи нови възможности за сътрудничество на настоящите авторитарни режими в региона. ЕС колективно и държавите членки поотделно сключват  нови споразумения за сигурност със страни като Саудитска Арабия. Режимите в Беларус и Азербайджан се радват на нови споразумения за сътрудничество със страните от Европа. В същото време ЕС стои  далеч от продемократичните протести в Русия и Венецуела.

Всичко казано дотук не означава, че ЕС не предприема нищо по отношение на подкрепа за демокрацията. Брюксел подкрепя институционалната реформа в Украйна и разработва  нови начини за протекция на защитниците на правата на човека от бруталните атаки на много авторитарни режими. Но липсва цялостна реакция на промяната в политиката на САЩ. Тактиките на ЕС за подкрепа на  демокрацията продължават по своя собствена траектория. Няколко вътрешни за съюза процеса се опитват да настроят политическите инструменти, с които разполага Брюксел – те може би са полезни, но не бяха актуализирани след геополитическата вихрушка на Тръмп.

ЕС все пак започна да реагира на други промени във външната политика и политиката на сигурност на САЩ. В отговор на двусмислените изказвания на Тръмп относно американските гаранции за отбраната на Европа, ЕС отбеляза значителен напредък в сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността. Съюзът също така започна да действа по-смело в международната си и търговска политика, търсейки по-лесни процеси за сключване на търговски сделки и директна защита на европейските икономически интереси.

Европейският съюз засега не обмисля подобни промени в областта на защитата на демокрацията и правата на човека. Европейските лидери критикуват очевидното незачитане на демократичните норми от страна на Тръмп, но на свой ред не предприемат ход, за да запълнят пропастта, оставена от отстъплението на Съединените щати в посока насърчаването на демокрацията по света.

Чрез новия си отбранителен фонд ЕС планира значително увеличение на  средствата за развитие на военните си способности– в отговор на факта, че Брюксел вече не иска да бъде изцяло зависим от партньорството със САЩ. Очаква се широко разпространената инициатива PESCO да окаже натиск за повишаване на разходите за отбрана на държавите членки. Въпреки това ЕС не е отделил дори и малка част от новия военен фонд като допълнителни средства, за да помогне за укрепването на демокрацията и правата на човека по света.

Каквито и да са заслугите на Германия в защитата на някои сфери от либералния ред, тя все още е много предпазлива в областта на подкрепата за демокрацията. Външният министър Сигмар Габриел настоява, че Германия трябва да се интересува повече от защитата на краткосрочните си интереси и по-малко от подкрепата за демократичните ценности. Новият германски  „план Маршал“ за Африка“ обещава много пари и дипломатически ангажимент, но се фокусира върху инвестициите в частния сектор и върху контрола на миграцията, а не върху подкрепата за демократични промени в африканските държави. Германските агенции и фондации инвестират огромни количества ресурси за насърчаване на по-добро „управление“ чрез липса на потенциално неудобна конфронтация. Германското правителство все още не желае да настоява изрично за демокрация като противопоставяне на  авторитарните репресии в Африка.

В миналото също имаше моменти, когато външни условия наложиха засилване на подкрепата за демокрацията от страна на ЕС: след 11 септември, по време на Арабската пролет и след анексирането на Крим от Русия. Но ЕС никога не е трябвало да се изправя срещу толкова сериозна несигурност в либерална философия на Съединените щати – страна, традиционно виждана като водещ и най-убедителен защитник на международната демокрация. Тази промяна е достатъчно голяма, за да генерира фундаментално преизчисление в рамките на стратегията на ЕС за обща външна политика.

Една от неразказаните истории на 2017 г. е, че демократичното отстъпление на Съединените щати не оказа катализиращо въздействие върху геостратегията на ЕС. Да се надяваме, че това ще се случи скоро – преди последиците да станат твърде негативни.

Превод: Александър Малинов

***

Не останаха много медиите в България, които наричат нещата с истинските им имена. Ти се чувастваш част от тази общност, защото ни четеш. Подкрепи каузата за истински медии в България, която „Терминал 3“ отстоява, като дариш.

Можете да ни подкрепите, като отидете на заглавната ни страница и натиснете червения бутон „Направи дарение“, който се намира отдясно – http://terminal3.bg

Или по банков път на следната сметка:

Уникредит БулБанк

BG71 UNCR 70001522876579

Център за гражданска активност

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.