SHARE

Материалът е част от специалното издание на френския L’OBS, посветено на популизма. Чарлз Жиол разказва за хватката над крайнодясното над информацията и медиите и прийомите, които се употребяват, за да функционира машината на популизма във Франция – такава, каквато я познаваме днес.

Сайтове, блогове, форуми, видео: идеите на крайнодясното са все по-видими във френското виртуално пространство. Дори с очевидни разделения помежду си, различните тенденции във „фашосферата“ са обединени от една и съща омраза към политическата и медийната „система“.

„Надявам се, че благодарение на интернет през 2017 г. ще станете истинска ударна демократична сила.“ Така Марин льо Пен приключва речта си по време на традиционната среща на Националния фронт на 1 май 2016 г., подстрекавайки партийните членове и симпатизанти да инвестират в интернет комуникация – да създават сайтове и блогове и да пишат в социалните мрежи и форумите.

Създадената от баща ѝ партия винаги е залагала на технологиите: тя е първото политическо движение, инвестирало в Minitel [френска информационна система, предшественик на световната мрежа – бел. прев.] и първата, сдобила се с интернет сайт през април 1996 г. Телевизионните и радиопрояви на представителите ѝ тогава са много по-редки, отколкото днес. Още от появата си мрежата е разглеждана от Националния фронт като начин да се заобиколи „цензурата“ на установените медии, за да разпространява без филтър идеите си.

Въпреки това партията, която Марин льо Пен от няколко години поведе в посока към нормализиране, откри, че интернет може и да злепоставя. Известен брой от кандидатите на същата партия на общинските избори през 2014 г. и на областните избори през 2015 г. бяха изобличени в ислямофобия, в антисемитизъм или в хомофобия по социалните мрежи и така беше нанесена вреда върху имиджа на Националния фронт по времето, когато той организираше походи за почтеност.

Но все пак партията успя непропорционално да разшири влиянието си през „фашосферата“ – огромна галактика от крайнодесни интернет сайтове и блогове, които критикуват открито промяната на идеологическата позиция, водена от Марин льо Пен, и я осъждат като твърде „умерена“.

Фашосфера: думата започва да се употребява от френските медии в края на изминалото десетилетие и вбесява кибервойниците, които биват класифицирани в тази категория. Названието е презрително, но, от друга страна, е твърде общо за всички, попадащи в тази категория.

Затова и католиците традиционалисти, които поддържат Le Salon Beige [фр. “бежовият салон” – бел. прев.] – блог, сборен пункт на активистите на La Manif pour Tous [„Манифестации за всички“ – организация, опонираща на хомосексуалните бракове и на осиновяването на деца от хомосексуални двойки чрез промотиране на “традиционното семейство” – бел. прев.], трудно приемат да бъдат поставени в една и съща категория с неоезичниците от сайта Terre et Peuple [„Земя и хора“ – националистическо движение, което се обявява за връщането към келтските и езическите корени, с идеология, базираща се на теорията за биологично чистите раси – бел. прев.], и смятащо се за защитник на европейската раса.

По същия начин ислямофобите от „новинарската агенция“ Novopress [медия, промотираща крайнодясна и антимюсюлманска идеология] имат малко пресечни точки с видеоучастията на Ален Сорал и Дийдоне [Сорал е крайнодесен френски идеолог, а Дийдоне – френски хуморист – бел. прев.], които призовават за помиряване между „етническите“ французи и французите от бившите колонии, за да се борят по-добре срещу „ционисткия заговор“.

Така или иначе, по-уместно е да се говори за фашосфери в множествено число, тъй като те поддържат неоспорими връзки. Проучвания на френския стартъп Linkinfluеnce, специализиран в анализа на социални мрежи, който картографира фашосферата вече десетина години, броейки хипертекстовите връзки, свързващи различните сайтове, представят доказателства за обща свързаност: съществува относително хомогенна публика, сърфираща между роялистки сайтове през форум, занимаващ се с идентичността; от католически традиционалистки блогове до Facebook страници на групи, свързани с Новото Дясно, възхваляващо превъзходството на европейската цивилизация.

Според Стефан Франсоа, историк, специализиращ в областта на радикалното дясно, взаимовръзките се обясняват и със силна идеологическа конвергенция: „Във всички тези сайтове наблюдаваме едно и също отхвърляне на Просвещението, на либералното съвремие и най-вече на правата на човека, на които се опълчва носталгията по една отминала Златна епоха, по един отминал социален организъм. В политически план това се проявява като отхвърляне на парламентарната демокрация и възхвала на популистките режими.“

„Реинформация“

Всички фашосфери също така са обзети от идеята за заговор на елитите, чието определение варира според конюнктурата: това са евреи, франкмасони, лаицисти или антифранцузи и „имиграционисти“. И във всеки случай медиите (наричани merdia [от media – фр. медия и merde – фр. изпражнение – бел.прев.] или journalopes [от journaliste – фр. журналист и salope – фр. уличница – бел. прев.] във форумите на екстремното дясно) са обвинявани в съдействие за задушаването на „истинската държава“ и на „демокрацията“ – понятие, с което фашосферата поддържа двойствена връзка между възхищението си от авторитарните режими и отричането на „системата“, която заробва „народа“. Многобройни са сайтовете във фашосферата, които не харесват това название и обявяват принадлежността си към „реинфосферата“.

Концепцията за „реинформация“ се появява в края на 90-те в сферата на влияние на мегретистите [движение на Бруно Мегре, френски политик и националист – бел. прев.] и е концептуализирана от Жан Ив Галу, обединяващ около своя безспорен интелектуален авторитет повечето от теченията на радикалното дясно. Този стар кадър на Националния фронт, а впоследствие и на Националното републиканско движение, днес поддържа сайта Polemia и смята като по-полезно за разпространение на идеите отричането на „дезинформацията“, оркестрирана от официалните медии, отколкото дългите идеологически речи.

Така действа и един от „сайтовете звезди“ на крайнодясното: fdesouche.com. Появявил се през 2005 г. под формата на семпъл блог, проследяващ „странстванията на един потомствен французин в окупирания Париж“, той регистрира повече от 3 милиона посещения през февруари 2017 г., четири пъти повече от сайта на Националния фронт за същия период.

Публиката е доста по-впечатлена от сравнително скромната платформа, поддържана основно от един-единствен човек, Пиер Сотарел, млад информатик, който по едно време е работил в дигиталния екип на Националния фронт. Сайтът предлага опростен преглед на печата, в комбинация от статии и видеа, изровени от традиционните медии, френски и чужди, и се прицелва винаги в три теми: имиграцията, исляма и несигурността.

Сотарел не пише текстове, нито пък демонстрира никаква специфична партийна принадлежност, противно на обичайните си онлайн посетители и на техните коментари, и това го предпазва от всякакви оплаквания за проповядване на расистка омраза.

„Подходът на Fdesouche е изключително ловък“, разяснява Гюилем (Гийом) Фуетийу, съосновател на Linkinfluence и специалист в областта на фашосферата. „Пиер Сотарел не създава нищо, той се задоволява само да предлага един бегъл редакционен прочит на установени от медиите факти. Тази техника на пресято селектиране, без да мами задължително читателите, е много по-ефикасна за разпространението на ксенофобска идеология, отколкото фалшивите новини, съдържащи фалшива информация за предполагаеми атентати и агресии, извършени от мюсюлмани, от които гъмжат Facebook страниците на крайнодясното.”

Подемът на фашосферата, представляващ според Linkfluence 14% от цялото политическо съдържание във френските мрежи през 2013 г. срещу 4,9% през 2007 г., не довежда до кой знае какво технологично развитие на сайтовете, от които се състои – често това са обикновени блогове. Той залага повече на финото разбиране на механизмите за трупане на популярност в интернет.

Редом с ценения от реинфосферата онлайн преглед на печата друг привилигерован метод сред кибервойниците на радикалното дясно е видеото. Един от първите на видеосцената, малко след създаването на YouTube през 2005 г., е Ален Сорал. Известен като антикомформистка личност, еволюирала от марксизъм към антиционизъм, след кратък престой в Националния фронт той е научил как да извлича полза от таланта си за самохвалство, за да си изкове статут на истински гуру на крайнодясното, чиито беседи, „декриптиращи“ новините, привличат стотици хиляди последователи. Сайтът му „Равенство и помирение“, откъдето се стига до видеата, критикуващи заговора, воден от „глобалните сили и ционизма“, днес също е гигант във френската фашосфера, задминавайки Fdesouche с 5 до 6 милиона посетители месечно.

Същата YouTube култура позволява на Дийдоне, хуморист, близък до Сорал, да събира значителна публика и да изпълни концертната зала Zenith de France въпреки неговото изчезване от медиите вследствие на разкритието в ефир през 2003 г., че е антиционист. Някои от видеата с неговите скечове и монолози в YouТube канала му са натъпкани с препратки към предполагаемия контрол на „еврейското лоби“ над политиката, медиите и културата и надвишават милион гледания.

Трябва ли значителната аудитория на някои от сайтовете във фашосферата да се смята за признак на бързия прогрес на ксенофобията, ислямофобията и антисемитизма? Марк Кнобeл, автор на проучвания от началото на 2000-та върху расизма в интернет за Националната консултативна комисия за правата на човека, предлага един по-нюансиран анализ: „Вредните, предизвикващи гадене идеи съществуваха у някои личности още преди появата на интернет. Но мрежата облагодетелства свободата на речта на омразата, подпомогната от анонимността и гарантирана от използването на псевдоними във форумите и в коментарите под статии. Винаги е съществувала расистка и заговорническа литература, но фашосферата помогна да се вулгаризира и структурира подобна реч.“

Антирасистките асоциации и традиционните политически партии изглеждат неподготвени, изправени пред популярността на крайнодесните идеи. Решението на вътрешния министър Манюел Валс в началото на 2014 г. да забрани спектакъла на Дийдоне постигна нарастване на броя на фенове на хумориста в YouTube и в социалните мрежи. Фашосферата яростно защитава свободата на словото и може би това е единственото от нейните убеждения, за което демократите не биха могли да я укорят.

Превод: Йоанна Маринова

Илюстрация: От оригиналната публикация

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.