Тази година вече видяхме как унгарският премиер Виктор Орбан пожела да закрие Централноевропейския университет в Унгария, тъй като негов основател е Джордж Сорос.
В предишни епизоди сме виждали как Русия забрани финансираните от Запада неправителствени организации.
Днес в България виждаме опит да се случи същото, след като управляващите внесоха законопроект, с който да се ограничи финансирането на една от организациите, която най-активно се бори за съдебна реформа и защитата на магистратите в България – Съюзът на съдиите в България.
Разбира се, до известна степен целта на този законопроект е да се прави кампания „Тези, които казват, че няма съдебна реформа, всъщност обслужват чужди интереси“.
Да, но това не е така. Тези, които казват, че няма съдебна реформа, се притесняват за интересите на България и възможността в страната да има ефективно правосъдие и отговорност от страна на политиците.
Подменянето на темата от „Защо в България липсва правосъдие“ към „заплахата от чуждестранно финансиране“ е един тъжен опит статуквото в страната да остане такова, каквото е.
Съвсем наскоро представителите на едни от най-големите международни инвеститори в България, сред които тези на САЩ, Британия, Франция и Австрия, изпратиха обща позизииция до българските власти, в която заявяват:
„В действителност реформата на съдебната система в България далеч не е завършена. Този процес трябва да продължи с дължимото сериозно и отговорно отношение поради простата причина, че се явява фундаментална предпоставка за постигането на истинско благоденствие за българската нация – първостепенно и неотменимо условие, което не търпи повече компромиси.“
Желанието на чуждестранни организации и международни инвеститори в България да има съдебна реформа не е следствие на световен заговор срещу иначе изключителното ни правосъдие, а се дължи на простия им интерес те да могат да защитават инвестициите си в страната – които развиват българската икономика.
Техният интерес е същият какъвто на българските граждани, Европейската комисия и да, онези магистрати, които са недоволни от настоящата система.
Предвид кардиналните промени, които ще се случват в Европейския съюз, за България стои въпросът да избере дали да бъде част от ядрото на Европа, или да остане в нейната периферия.
Преди два месеца за първи път в историята на ЕС държава членка бе порицана от Европейския парламент за очевиден риск от тежко нарушение на ценностите на съюза – Унгария. И именно едно от тези нарушения бе опитът за затварянето на Централноевропейския университет.
Другата страна, която я грози започването на процедурата за тежко нарушение на ценностите на съюза, е Полша и част от причините са саморазправата със съдебната власт от управляващите и обезсилването на Конституционния съд в страната.
България е изправена пред цивилизационен избор – между това да е сред двигателите на обединена Европа Меркел и Макрон или сред нейните разрушители Орбан и Качински.
В последните седмици Борисов даваше символични знаци, че е избрал да бъде част от ядрото – заговори отново за приемане на страната ни в еврозоната и Шенгенското пространство, срещна се с лидерите на Германия и Франция и следващия месец ще приеме един от тях в София.
„Борисов се надява, че може да сложи силно европейска маска, а отзад да продължава да управлява в необявената си коалиция с Цацаров и Пеевски“, написа Никола Пенев още при първите сигнали за този рязък завой на Борисов на Запад.
И днес очевидно онези, които разобличават привидната маска на Борисов, като не спират да повтарят, че съдебна реформа няма и препоръките на ЕС не са извършени, трябва да бъдат дискредитирани и заглушени.
Проблемът е, че символите към Европа могат да обслужват Борисов само до един момент, оттам насетне ще се очакват резултати. А такива няма и подменянето на темата със световни конспирации няма да промени този факт.
