Днес се навършват 100 години от началото на Владайското (Войнишко) въстание, което се смята за началото на Гражданската война в България.
В края на Първата световна война, на 14 септември Антантата започва настъпление на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана зейва пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски при Добро поле отстъпват към старите предели на България. Недоволството на войниците е голямо. На 24 – 25 септември част от тях образуват първите бунтовнически отряди.
Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 27 септември е обявена Радомирската република и краят на монархията в България. Въстанието е разгромено с много жертви, а политиците, застанали зад него – Александър Стамболийски и Райко Даскалов от БЗНС, стават врагове на царя и управляващите партии от старата десница в правителството с Александър Малинов – същият, който е с огромната заслуга за независимостта на България.
Някои историци смятат това въстание за началото на Гражданската война в България, която не е напълно приключила и до днес. Когато година по-късно БЗНС печели изборите и идва на власт, Стамболийски продължава целта на въстанието – наказване виновниците за втората национална катастрофа, като подготвя специален закон.
До пролетта на 1923 г. се извършват опити за вкарване в затвора на почти цялата опозиция от старите партии, която Оранжевата гвардия на Стамболийски тероризира непрекъснато с побои и заплахи. Извършени са няколко атентата от дейци на БКП с цел убийство на видни опозиционни политици.
Една легендарна личност като Михаил Такев – министър в правителството на Малинов, обявило независимостта и оцелял в атентат срещу него, при който загива Алеко Константинов – все пак е убит в предизборна надпревара от дейци на БЗНС. С ВМРО се води директна война, като град Кюстендил дори временно е окупиран от войводите.
Чашата прелива, когато на изборите през април 1923 г. Стамболийски касира 9 опозиционни мандата, за да получи мнозинство, а чрез него да довърши опозицията. Това дава повод за организацията на преврат на 9 юни 1923 г., който да спаси стария елит. Следва зверско убийство с особена жестокост на самия Стамболийски от дейци на ВМРО, но и със знанието на новия цар Борис III.
Обикновено този преврат се налагаше от комунистическата пропаганда за началото на Гражданската война, но както се вижда, това не е непременно точно. По-скоро така се оправдава активното включване на БКП в Септемврийското въстание от 1923 по заповед от Москва и последвалия бял, а след него десетилетен червен терор.
Който под друга форма продължава и до днес в България.
