Критиците вече се заричат, че това е изпълнение за „Оскар“ на Гари Олдман. Докато силите на Хитлер се приближават към Ламанша, атаката на Германския райх в най-тъмния час от историята на Британия и Чърчил изглежда неизбежна. Филмът Darkest Hour, или „Най-мрачния час“, по сценарий на Антъни Макартън с режисьор Джо Райт и превъплъщение на Олдман като Чърчил, обещава да е новият шедьовър за историята на решаващата битка на Втората световна война.
След Кристофър Нолан и „Дюнкерк“ тази есен зрителите ще могат да видят битката за Великобритания през една различна призма. Историята започва през май 1940 г., когато три милионна немска армия достига границата с Белгия. Консервативният министър Невил Чембърлейн е на легло, а защитата на Острова е поверена на Чърчил – аутсайдер, стар и дебел ексцентрик, с плачевни стратегически провали от Първата световна война и освен всичко останало – човек, който обича да си пийва. Със стъпването си в офис Чембърлейн и граф Халифакс започват да планират как да го премахнат от поста. Двамата мъже са готови да преговарят дори с Хитлер.
Ако очаквате военни сблъсъци с много кръв, стрелба и героизъм, по-добре се откажете от това да гледате филма. „Най-мрачния час“ е една история за политическата стратегия, която движи войната. И как едно решение, взето за секунда, може да промени хода на цялата история. Въпреки това филмът е изключително динамичен благодарение на камерата на Бруно Делбонел и острият смешен и саркастичен диалог на Макартън.
Друг повод да стоите далеч от филма е надеждата да видите идеализиран, героичен портрет на Уинстън Чърчил. Гари Олдман прави невъзможното – изиграва образ, в чиято кожа са се превъплъщавали десетки, като вдъхва нов живот на ролята, показвайки човешкото в героя. Премиерът на Великобритания се мята между първичен гняв и детска радост, оставя се да бъде парализиран от депресията си и е готов да пожертва дори последния човек за победа над Германия. Образът му не е идеализиран, което спомага за пълното потапяне в историческата епоха – лесно е да разберем защо съвременниците са харесвали Чърчил. Лесно е и да разберем защо някои са го мразели.
И въпреки че някои приравняват филма към просто „добър“ заради няколко клиширани сцени; въпреки че все още има място за по-скептичен прочит на историята на Чърчил, който включва бунтовете в собствената му страна или омразата му към Махатма Ганди и враговете на Британската империя, „Най-мрачният час“ си заслужава гледането.
Не просто защото е филм за велик исторически момент (като, разбира се, не бива да забравяме, че е продукт на фикцията и не е 100% исторически точен); не просто защото Гари Олдман прави брилятна роля в кожата на Чърчил; и не само защото техниката и монтажът са впечатляващи и държат зрителя на ръба на съспенса. „Най-мрачният час“ е важно напомняне в свят, който, изглежда, забравя завета на Втората световна война. Включително и спомена за една Британия, която се обръща към света в критичен момент, отказвайки да се примири пред лицето на нацизма.
„Най-мрачния час“ ще се появи в кината в България през януари 2018 г. Повече информация вижте тук.
