От Дневник
Когато Стоян Мавродиев говори, проверявайте фактите. Когато не са му изгодни, той или ги отрича, дори и да са лесно проверими и доказани, или използва само част от тях, или отказва да ги коментира и ги подминава с пренебрежение (като този, че е увеличил заплатата си до малко над 36 000 лева в държавната банка). А за човек, на когото ГЕРБ от години поверява финансов надзор и управление на финансови ресурси – това има значение.
Грешките не са случайни
През януари 2015 г. в интервю за „Нова тв“ Мавродиев уверено твърди, че има кредитна карта с лимит 60 000 лева, а не евро – факт, съобщен през 2014 г. от „Биволъ“. Твърди, че я притежава някъде от 2006-2007 г. Проверка на декларациите му, подадени лично от него, обаче показва, че е декларирал за 2013 г. две карти – една с лимит 60 000 евро и една за 40 000 лева. За разминаването в годините няма да обясняваме. През 2015 г. Мавродиев е шеф на Комисията за финансов надзор (КФН).
Две години по-рано през феврури 2013 г. Мавродиев твърди пред „Дневник“, че името му е замесено от медиата по грешка като свидетел по дело за пране на пари срещу Евелин Банев – Брендо и че не е призоваван за свидетел. Отказва да коментира официално темата и да отговори на прости въпроси. Името му е произнасяно в съдебна зала, записано е в протоколите, издирван е, за да получи призовка на служебни и лични адреси, но така и не се явява в съда. Затова пък от тогава той започва атака срещу „Дневник“ и „Капитал“ и издателите им, както и срещу журналисти от медиите, съобщили фактите. Използва и ресурса си като председател на КФН.
И пак от тогава на каквато и критика или под въпрос да бъдат подложени действията, решенията и странните му обяснения по ключови казуси в КФН (включително фалита на КТБ), а по-късно и като директор на Банката за развитие, той повтаря едно и също – една медийна група ме атакува и не отговаря по същество на въпросите.
Мавродиев е над фактите, но през годините много контролни органи и назначилите го си затварят очите.
В защитата си след като Борисов разпореди да бъде уволнен заради 75 млн. лева кредит към колекторска фирма, в телевизионен ефир той се опита да обясни на премиера Борисов, че е подведен и се кле във вярност на ГЕРБ, като дори припомни, че е от основателите на партията.
Въпреки че покрай скандала с КТБ самият Борисов беше реагирал, че Мавродиев не е от ГЕРБ. Тогава обаче той оцеля и остана начело на КФН до края на мандата си, а след година се завърна като шеф на ББР.
Каква е позицията му в управляващата партия и пред лидера й в последните години не е съвсем ясно. Кое лоби го подкрепя – може да се съди по клиентите му в банката. Тя пък мина към икономическото министерство, а финансовият министър Владислав Горанов и публично не е подкрепял решения, свързани с правомощията й.
Наблюдатели определиха знаковото освобождаване на шефа на ББР като противопоставяне на Борисов с лобитата на ДПС. А шегите в социалните мрежи се фокусираха, че се търси консулско място за банкера (по примера с бившия шеф на антикорупционната комисия, който след скандал с апартамента му, замина на такъв пост във Валенсия).
Какво казват фактите за кариерата на Мавродиев.
Началото с ГЕРБ – ковчежникът
Стоян Мавродиев излиза на политическата сцена през декември 2006 г., когато е анонсирана икономическата програма на новоучредената партия ГЕРБ, оглавявана от Бойко Борисов – тогава кмет на София. Мавродиев е представен като член на изпълнителната комисия и отговорник за икономическата политика на партията. Представян е още като финансов секретар и ковчежник на ГЕРБ. В първите му интервюта във визитката му е отбелязано, че е бивш член на ДСБ, икономист и юрист от Хасково, роден през 1969 г., правен и данъчен консултант в Price Waterhouse (България) от 1991 до 1996 г., след това основател и управляващ съдружник в консултантската United Consulting. Вписан е като адвокат. Специализира се в офшорните дружества, както става ясно по-късно.
ГЕРБ лансира радикална предизборна икономическа програма, но когато печели изборите през 2009 г., Мавродиев остава редови депутат, въпреки че преди това е спряган за евентуален министър. Министри на финансите и на икономиката стават Симеон Дянков и Трайчо Трайков. Мавродиев е избран за заместник-председател на парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм. Той е сред вносителите на промени в закона за Комисията за финансов надзор (КФН), чрез които преждевременно е сменен ръководният й състав в средата на 2010 г. Тогава застава начело на институцията, която регулира целия финансов пазар у нас.
Шефът на КФН – свидетел по дело срещу Брендо за пране на пари от наркотрафик
Шестгодишният период, в който управлява КФН – от 2010 до 2016 г., е белязан от трусове – оставка подават негови заместници, защото по думите им не могат да приемат случващото се в институцията, сменени са дългогодишни експерти, някои работещи в нея от основаването й, други сами напускат, несъгласни с едноличното управление. Вътрешноведомствените скандали лека полека очертават стила на ръководителя.
В края на януари 2013 г. „Дневник“ публикува новината, че Стоян Мавродиев е в списъка на свидетелите по съдебното дело за пране на пари от наркотрафик срещу Евелин Банев – Брендо (който на финала е осъден, а днес е в неизвестност). То се води в Софийския градски съд и наблюдаващият прокурор го е призовал да даде показания, защото според обвинителната теза „има заверки от страна на Мавродиев на пълномощни на Дишлиев и на Десислава Дишлиева“ (подсъдими заедно с Банев, Дишлиева е сестра на неговата съпруга).
В началото шефът на КФН отрича изобщо, че е призован за свидетел и нарича новината „медийни спекулации“. След това обявява, че ако бъде призован ще съдейства, но възразява името му „да се замесва с това дело“.
На две поредни заседания Мавродиев не се яви в съдебната зала, като представи болничен, като според прокурора той не отговаря на изискванията. Видно от протоколите, прокурор Мариана Станкова заявява пред съда: „От представените болнични листове, същите не отговарят на изискванията, че лицата не могат да участват в съдебно заседание. Държа на разпита на свидетеля Мавродиев, доколкото има негови подписи на документи, представени от „Куилин венчърс“ и „Фиделити ентърпрайсиз“, включително и документи, с които е дадено упълномощаване на Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев да представляват дружествата по банковите сметки в „Еръм банк“.
Пред съда в крайна сметка застана главният секретар на КФН Андон Георгиев, който направи опит да разпознае подписа на Мавродиев под документи на въпросните дружества, без да потвърди, че е неговият. Той разказа за бизнеса на Мавродиев със създаването на офшорни дружества, които впоследствие е продавал на свои клиенти. След това прокуратурата изведнъж се отказа да търси показанията на Мавродиев, което остави в неяснота ролята на шефа на финансовия надзор в схемата.
„Брендо не е бил клиент на нашия офис“ – лаконичен е пред БНТ на 22 януари 2015 г. Мавродиев. Той така и не отговаря публично на ключови въпроси, свързани с призоваването му за свидетел.
Независимо че след няколко месеца изтича информация, че Софийската градска прокуратура е поискала разкриването на данъчна и осигурителна тайна за председателя на КФН, досъдебно производство срещу него няма. През септември 2013 г. става ясно, че председателят на финансовия надзор няма и достъп до държавна тайна. И за това обаче е намерено извинение и той остава на поста си въпреки започналите призиви да бъде сменен.
Скандалът КТБ – финансовият надзор не бил надзор за банката
Връхната точка на скандалите е фалитът на Корпоративната търговска банка (КТБ) – търгуващо на фондовата борса акционерно дружество, издател на публични акции, както и на публично търгувани облигации, и следователно попадащо в задълженията на КФН за надзор и като публично дружество, и като инвестиционен посредник. Част от кредитополучателите и вложителите на банката също са публични дружества, за които КФН отговаря.
Финансовият регулатор е един от държавните органи, допуснали източването на банката. По това време обаче Стоян Мавродиев заявява, че финансовият надзор няма отношение към банката и нарича твърденията за обратното „манипулация“. „КФН има общо с надзора на банките колкото ветеринарната инспекция“, обявява през ноември 2014 г.
В списъците на гостите на шефа на КТБ Цветан Василев, разпространени до медиите през май 2015 г., обаче се вижда, че двамата са се срещали 36 пъти само в сградата на банката на бул. „Цар Борис III“, като повечето срещи са след 17 часа, и са ставали редовно, през около седмица. Списъците са само за определен период от време – някои месеци на 2013 и 2014 г. В тях е пълно с имена на политици, представители на изпълнителната власт, на държавни регулатори, консултанти, журналисти.
„Капитал“ цитира основния свидетел на обвинението по делото за източването на КТБ – Бисер Лазов, който свидетелства за бившия шеф на КФН: „Него съм го виждал и в КТБ на пл. „Гарибалди“, и на бул. „Цар Борис“ №159 на 12-ия етаж, където беше кабинетът на Цветан Василев, включително и в кабинета на Василев. При някои от тези срещи съм имал нареждания от Василев да му бъдат осигурени пари в брой в порядъка на 50 000 евро. Някои от тези суми съм ги давал на Василев, докато Мавродиев е бил в кабинета му. Има един или два пъти през 2014 г., когато съм носил поисканите от Василев пари в кабинета му в присъствието на Василев и Мавродиев, като оставях плика с парите на масата, покрай която бяха седнали двамата. В разговор Василев ми е споделял, че вече „този взема пари, но не върши работа.“ Срещу някои от посочените от Лазов получатели на пликове с пари са образувани наказателни производства. Мавродиев не е сред тях.
Премиерът Бойко Борисов се опитва да ограничи скандала, като заявява, че самият той със сигурност не присъства в списъците с гостите на Цветан Василев, но също така там нямало и негови хора. На въпрос Мавродиев не е ли част от ГЕРБ, Борисов каза: „Той не е от ГЕРБ“.
Мавродиев му отговаря задочно в интервю: „Аз се гордея с това, че съм почтен човек и точно поради това съм убеден, че г-н Борисов знае всички тези неща, тъй като сме работили дълги години заедно.“
Начело на ББР с най-високата заплата в държавата
Въпреки многократните заявки ГЕРБ бави смяната на шефа на КФН. Мандатът му изтича и управляващите първоначално имат намерение да го удължат заради стрес тестовете на застрахователните дружества и пенсионните фондове. Това не се случва, защото Европейския орган за пенсионен и застрахователен надзор (EIOPA) пише безпрецедентно остро писмо до Борисов за хаоса преди началото на започващите тогава проверки в двата сектора.
Една година по-късно Мавродиев изненадващо се появява редом до премиера на среща с китайски инвеститори. По това време името му упорито се сочи като бъдещ изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) и от ГЕРБ предполагат, че изненадващата му поява до премиера е свързана с евентуалното му назначение. Според източници от партията, цитирани от „Капитал“, номинацията му дошла от лидера на „Атака“ Волен Сидеров и Борисов дал зелена светлина за назначението му.
През есента на 2017 г. той наистина оглавява ББР, чиято функция е да подпомага дребния бизнес, и назначава и хора от бившия си екип от КФН. Преди това обаче банката е прехвърлена от финансовото към икономическото министерство. След това следват промени – отпадат лимитите на ББР да раздава големи кредити до 10% от капитала й и се вдигат до 25%. Освен това променя устава си и си разрешава да кредитира и политици.
Кредитирани с над 150 млн. лв. са дружества, част от които свързвани с близкия до ДПС Румен Гайтански-Вълка и депутата от ДПС Делян Пеевски, пише „Капитал“.
Затова кредитът от 75 млн. лв. за „Свети Георги груп“ за изкупуване на лоши кредити не е необичаен за държавната банка. Предишните сделки са не по-малко странни, но не предизвикват скандал като този насред пандемията.
През лятото на 2019г. се разбра, че изпълнителният директор на ББР е получил 434 547 лв. трудови доходи през 2018 г., което е малко над 36 хил. лв. месечно. Това е повече, отколкото получават президентът, премиерът и управителят на БНБ, взети заедно, разкри „Капитал“. Директорите на държавната банка са се назначили в дъщерни дружества и са вдигнали възнагражденията си, но това не предизвика интереса на антикорупционната комисия.
Банката участва и в скандала с покупката на ЧЕЗ – шефът й е изслушан в парламента заедно с представители на кандидат-купувача „Инерком България“. Мавродиев отрича ангажимент за рефинансиране на отпуснат на „ЧЕЗ Електроразпределение“ АД кредит от ЕБВР и обвинява в манипулации борда на ЧЕЗ в Чехия, откъдето твърдят, че има писмо за поет ангажимент за финансиране на сделката.
Медиите – враг №1
Покрай събития от кариерата на Мавродиев става ясно, че медиите са основните, които той желае да надзирава и регулира.
В началото на 2015 г. КФН наложи на „Икономедиа“ четири глоби с общ размер 160 хил. лв. Като повод бяха използвани статии в „Капитал“, за които в актовете на КФН се твърдеше, че манипулират борсовия пазар. Част от глобите бяха и заради отказ за разкриване на журналистическите източници. Със същите аргументи със 100 хиляди лева е глобено и изданието „Зовнюз“ от Враца. Става въпрос за публикации около банковата криза през юни месец. Санкцията бе отменена от съда като незаконна.
Стоян Мавродиев завежда дела за клевета за журналистически публикации на изпълнителния директор на „Икономедия“ Галя Прокопиева и на разследващия журналист от „Капитал“ Росен Босев. Прокопиева е оправдана, Босев е осъден на 1000 лв. глоба от съдия Петя Крънчева от Софийския градски съд за две негови изказвания в сутрешния блок на „Нова телевизия“ от януари 2015 г.: „Стоян Мавродиев използва КФН, за да репресира „Капитал“ и „Дневник“ и „Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик“.
През юни 2019 г. съиздателят на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев осъди бившия шеф на финансовия надзор за неимуществени вреди, причинени с разпространението на неистински и позорни твърдения.
А през април 2020 г. след поредно разкритие на „Капитал“ (вестникът публикува фактите за кредита) – Мавродиев нарече медийната група „терористична“.
Заглавието е на ТерминалНО
Четете още в Дневник
