Представяме ви тазгодишните Нобелови лауреати.
Икономика
Ричард Талер – човекът, който убеждава икономистите да следят внимателно човешкото поведение, а на свой ред правителствата също трябва внимателно да следят икономиката. Той обеща с хумор, че ще похарчи парите от наградата „възможно най-нерационално“.
Професор Талер преподава в Университета в Чикаго, участвал е в хитовия филм The Big Short, който разказа за финансовата криза, и е автор е на бестселъра „Побутване“ – който може да откриете на български тук. Професор Талер получава Нобеловата награда за това, че определя хората като „предвидимо ирационални“, а именно че те постоянно се държат по начини, които противоречат на икономическата теория – например те отказват да платят по-скъпо за чадър, нищо че навън вали, или ще купят чаша за 3 долара и категорично ще откажат да я продадат за 6. Той е пионер във вярванията си, че икономиката трябва да се движи към по-реалистично разбиране на човешкото поведение.
“Ако искаш да имаш добра икономика, трябва да помниш, че хората са просто хора”, каза Талер по време на приемането на наградата.
Мир
Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (Ican) и изпълнителният ѝ директор Беатрис Фин са носителите на Нобеловата награда за мир тази година. Тя силно критикува американския президент Доналд Тръмп часове след приемането на наградата, казвайки, че той е абсюлотен пример за това какви са опасностите от ядрените оръжия.
“Избирането на президента Тръмп притесни много хора поради факта, че той сам може да разреши използването на ядрени оръжия”, заявява тя пред репортери в Женева. “Няма правилен човек, който да отговаря за ядрените оръжия”, добавя тя.
Наградата е присъдена на (Ican) за усилията им “да привлекат внимание към катастрофалните хуманитарни последствия от използването на ядрени оръжия и за значимите им усилия да постигнат забрана на основата на съглашения за подобни оръжия”.
Литература
Още един лауреат, който до такава степен не може да повярва на награждаването си, че си мисли, че новината е фалшива.
Ишигуро е автор на общо 7 романа, сред които публикуваните у нас „Никога не ме оставяй“, определен за най-добър роман на 2005 г. от сп. Time, и „Погребаният великан“, научаваме от „Аз Чета“. Неговите романи “разкриват бездната под илюзиите ни за връзка със света” и са подчинени на “огромна емоционална сила”.
“Човек би казал, че някой ще ме уведоми преди това, но никой от номинираните не беше чул нищо”, казва изуменият автор, който научава новината на кухненската маса вкъщи.
Ишигуро е роден в Нагасаки, Япония, но се премества в Обединеното кралство на петгодишна възраст. Той се надява, че наградата ще е сила на противодействие и добро в едно нестабилно време като нашето.
“Живеем в странни времена, някак си загубихме вяра в лидерите си, не сме много сигурни какви са ценностите ни и се надявам, че спечелването на Нобеловата награда допринася за нещо, което отправя послание за доброта и мир”, казва той. “Напомня ми за това колко е международен света ни и как всички трябва да допринасяме от различните си ъгълчета в този свят.”
Физика
В областта на физиката трима учени от САЩ спечелиха престижното отличие за засичането на гравитационните вълни, които се излъчват от черните дупки – теория, чиито основи полага самият Айнщайн преди столетие. Рейнър Вайс, Кип Торн и Бари Бариш ще споделят наградата помежду си.
Гравитационните вълни са предсказани от Алберт Айнщайн и са фундаментално последствие от неговата теория на относителността. Те назовават разтягането и свиването на пространствено-времевия континуум. Вибрациите, които те предизвикват, бяха наблюдавани за пръв път през 2015, когато бяха предизвикани от сблъсък между две черни дупки, като са им били нужни 1.3 милиарда години, за да достигнат до детектора в лабораторията Лиго, САЩ.
Химия
Тримата са разработили криоелектронна микроскопия за определянето с висока резолюция на биомолекулярни структури в разтвор. И ако последното не ви говори нищо, стига ви да знаете, че това се определя като „революция в биохимията“ от Нобеловия комитет, като методиката позволява на биомолекулярните структури да бъдат визуализирани в естествената си структура за пръв път.
В разговори с медиите след обявяването на наградата един от учените – Франк, заяви, че практическите употреби на технологията са “огромни” и означава, че медицината вече не се фокусира над органи, а гледа директно клетъчните процеси. Криоелектронният микроскоп ще позволи на учените да изследват например протеините, които са причината за антибиотичната резистентност на повърхността на вирусът зика например. Миналата година за пръв път бе публикувана триизмерната структура на ензима, който произвежда бета-амилоида на болестта на Алцхаймер.
Медицина
108-ата награда в областта на физиологията и медицината е за откриването на молекулярните механизми, които контролират циркадните ни ритми, или простичко казано – кога сме будни и кога – не. Нобеловата комисия определи, че те са отличени за откритията си, които обясняват как “растенията, животните и хората адаптират биологичните си ритми, така че да са в синхрон със Земята”. Екипът е открил ген в плодовите мушици, който контролира дневния ритъм на насекомото.
И понеже отново стана прекалено сложно, предлагаме ви да видите интерактивната симулация на BBC, която се позовава на откритията на екипа и ви разказва за това как тялото ви всъщност има свой часовник.
Честито на победителите!