Апелативният съд реши да остави Иванчева и Петрова в ареста, защото те оставали „опасни“ и „имали противоправно поведение“.
На 18 октомври завърши разпитът на свидетели по делото „Иванчева“ и нито един от тях не бе чул районният кмет на „Младост“ да е взимала подкуп.
Съответно първоинстанционният съд реши – след като всички свидетели са разпитани и тя вече не може да им влияе – да освободи Иванчева от мярката „задържане под стража“ срещу „домашен арест“, тъй като тя нито има опасност да се укрие, нито да постави други в опасност.
Но за апелативният съд Иванчева и нейният заместник Биляна Петрова остават опасни…
Иванчева е опасна вън, но дали не е още по-опасна вътре?
Адвокатът на Биляна Петрова Ирен Савова заявява пред „Де факто“: „Прокуратурата няма нито едно доказателство за твърдения подкуп срещу Петрова и Иванчева, затова пък е налице букет от нарушения на човешките права.“
Сега апелативните съдии подхранват тези тези с решение, в което презумпцията на невинност, изглежда, изтънява.
За апелативните съдии, изглежда, вината по делото е доказана, без то дори да е приключило дори на първа инстанция.
„Няма как да бъдат възприети защитните доводи за разколебаване на подозрението за авторството на деянието“, пише в днешното решение на апелативния съд. „Касае се за поведение на подсъдимите, демонстриращо поставяне над закона и безнаказаност, разкриващо нежелание за съобразяване с установения правов ред, склонност към извършване на действия за препятстване на правосъдието и навреждане на лица, позволили си да изнесат компрометираща ги информация. Ето защо необходимостта от задържане за нито една от двете подсъдими не е отпаднала.“
Задържането под стража не е наказателна мярка. Медиите обаче вече го наричат така по отношение на нейните дела.
Неадекватността, по която се водят тези процесуални действия, възмущава дълбоко дори онези, които не са убедени, че Иванчева е била най-добрият кмет на света.
Презумпцията за невинност (praesumptio innocentiae) е основополагащ принцип на правото, закрепен както в Конституцията (чл. 31, ал. 3), така и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (чл. 6, ал. 2).
„Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда“, постановява нашата Конституция в чл. 31, ал. 3.
В същото време спрямо Иванчева виждаме системно поведение на институциите, сякаш тя е осъдена.
Създава се усещането, че сме прескочили няколко стъпки от процеса и в момента Иванчева иска намаляване на размера на наказанието си, след като е осъдена на всички инстанции и е изтърпяла част от него?
Бяхме свидетели на няколко акции напоследък – Стайкови, Арабаджиеви, Баневи, в нито една от тях не ги видяхме разпънати на някое кръстовище, оковани, докато не се преброят милионите, които същите органи, които задържаха Иванчева, твърдят, че са конфискували от въпросните.
Видяхме първите дела по мярката на задържания за убийството на Виктория Маринова, който също не беше в стъклена клетка.
Стъклени клетки, вериги, незачитане на основни права и различни стандарти на правораздаване – всички те са белези на азиатското „правосъдие“, в което делата са циркови зрелища за легитимиране на режима на сублимния лидер.
Делото „Иванчева“ се превърна в символ именно на този завой на правосъдието у нас.
