„НОРМАЛНО Е ВСЕКИ ЧОВЕК ДА СЕ СТРАХУВА, НО КУРАЖЪТ ТРЯБВА ДА ПОБЕЖДАВА СТРАХА“
Паоло Борселино
В слънчевия сицилиански следобед на 19-ти юли 1992 г. съдия-следовател Паоло Борселино се отправя към дома на майка си в Палермо за редовното си неделно посещение, което възрастната жена очаква с нетърпение. Какво е била приготвила госпожа Борселино за вечеря, ние не знаем. Знаем само, че е стояла на прозореца в очакване на любимия си син.
Изминали са почти два месеца от адския взрив, причинил смъртта на Джовани Фалконе, съпругата му и тримата му телохранители. Мафията е отправила своето зловещо предупреждение. В деня на погребението Борселино слага ръцете си върху ковчега на своя колега и съмишленик и се обръща към колегите си: „Това е нашата съдба. Онези, които се страхуват, по-добре да напуснат още сега“. След няколко дни шестима разследващи магистрати от Специалния екип за борба с мафията напускат. Останалите, под ръководството на Борселино, продължават работа с удвоени сили.
В този горещ неделен следобед Борселино се опитва да не мисли за работа и да не обръща внимание на придружаващите го тежко въоръжени карабинери – Аугустино Каталано, Виченцо Ли Мули, Валтер Кузини, Клаудио Треина и първата жена-бодигард в Италия Емануела Лои. Пред дома на майка му е паркиран невзрачен Фият 126, в който копоите на мафиотския бос Тото Риина, по прякор Звяра, са натъпкали мощни експлозиви. Взривът е ужасяващ. Петимата телохранители и съдия-следовател Паоло Борселино загиват на място. Пред невярващия поглед на майка му.
Убийството на Паоло Борселино е капката, която прелива чашата на търпението на италианското обществено мнение. На погребението се стичат десетки хиляди гневни граждани, а присъстващите политици едвам са опазени от линчуване. Държавата няма друг избор, освен да реагира решително. В Сицилия е изпратена войска в помощ на карабинерите. Започва т.нар. трета война срещу мафията. Година по-късно над триста видни мафиоти са осъдени на дълги години затвор. Сред тях е и Тото Риина Звяра, който прекарва остатъка от жалкия си живот в единична килия.
А оттогава международното летище в Палермо носи имената на двамата магистрати, които промениха историята на Сицилия.
