Пълната реч на папа Франциск пред Националния съвет на ордена на журналистите публикуваме без съкращения с оглед важността на посланието.
22 септември, Ватикана
Уважаеми дами и господа,
Благодаря Ви за Вашето гостуване. В частност благодаря на президента за неговото встъпително слово. Благодаря и на префекта на Секретариата по комуникации за неговите думи.
Малко са професиите, които имат толкова голямо влияние върху обществото като тази на журналистиката. Журналистът изпълнява роля с голямо значение за обществото, но с това идва и висока отговорност. Някак вие пишете „първата версия на историята“, задавате дневния ред на новините и представяте на хората тълкувание на събитията. И това е много важно. Времената се менят, а с тях се променя и занаятът на журналиста. Както пресата, така и телевизията губят значимост пред новите медии на дигиталния свят – особено сред младите хора, – но журналистите, когато имат професионализъм, остават носеща колона, основен елемент за жизнеността на едно свободно и плуралистично общество. Така и Светият престол – с оглед на промените в медийния свят – е преживял и преживява един процес на обновяване на комуникационната среда, от който също можете да извлечете полза; и Секретариатът за комуникация ще бъде естествената отправна точка за вашата ценна работа.
Днес ще споделя с вас размисли върху някои аспекти на журналистическата професия и как тя може да послужи за подобряването на обществото, в което живеем. За всеки от нас е нужно да спрем и да помислим върху това какво правим и как го правим. В духовното ни битие това често приема формата на един ден на почивка, на вътрешно съзерцание. Мисля, че дори и в професионалното ни битие имаме нужда от това – малко време да спрем и да помислим. Разбира се, това не е лесно в сферата на журналистиката, професия, която се движи от “времето на публикуване” и “крайните срокове”. Но нека поне за един кратък момент да задълбаем в “журналистическата реалност”.
Ще се спра на три елемента: любовта към истината, ключово нещо за всички ни, но особено за журналистите; да олицетворяваш професионализъм, нещо, което стига отвъд законите и правилниците; и зачитането на човешкото достойнство, което е доста по-трудно, отколкото бихме си помислили на пръв поглед.
Да обичаш истината не означава просто да го твърдиш, но да живееш с истината и да я засвидетелстваш със своята работа. Тоест да живееш и работиш с постоянно уважение към думите, които използваш във вестникарската статия или в телевизионното предаване. Въпросът тук не е дали си вярващ или не. Въпросът тук е дали си честен със самия себе си и с останалите. Това е връзката в сърцено на всяка комуникация. И това е особено вярно за тези, които чрез комуникацията си вършат работата. И никоя връзка не може да изтрае във времето, ако е основана на нечестност. Осъзнавам, че при днешната журналистика – неспирен поток от факти и събития, предавани 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата – невинаги е лесно да стигнем до истината, или дори да се доближим до нея. В живота не всичко е черно или бяло. Дори в журналистиката трябва да можем да различаваме между нюансите на сивото при събитията, за които сме призвани да съобщим. Политическите дебати и дори много конфликти рядко са резултат от отчетливо ясна динамика, в която ясно и недвусмислено да се каже кой е крив и кой е прав. В общи линии конфронтацията, а понякога и сблъсъците се раждат именно от тази трудност да се намери синтезът на различните позиции. Така тази работа – можем да я наречем също мисия – е трудна, но в същото време необходима за журналист: да стигне възможно най-близо до истината за фактите и да не изговаря или пише неща, които знае, за които е с ясното съзнание, че не са истина.
Вторият елемент: Да олицетворявате професионализъм означава, на първо място – извън написаното в етичните кодекси, – да разбирате, да вградите в себе си дълбокия смисъл на вашата работа. Оттук и необходимостта вашата професия да не следва логиката на частни интереси, независимо дали са икономически или политически. Задача на журналистиката – смея да кажа, призванието ѝ – е чрез внимание и грижа към търсенето на истината да се надигне социалното измерение на човека, да се насърчи изграждането на едно истинско гражданско общество. Така че на фона на по-широкия хоризонт да работиш с професионализъм означава не само да се съобразяваш с тревогите, дори истинските, от определен тип, но и да докосваш сърцата – това е една от основите на структурата на демократичното общество. Никога не трябва да забравяме, че в цялата история диктатурите – от всякакъв вид и „цвят“ – винаги са се опитвали не само да поемат контрола върху медиите, но и да наложат нови правила на журналистическата професия.
И трето: да се зачита човешкото достойнство е важно във всяка професия и по особен начин за журналистиката, защото дори зад простото отразяване на едно събитие има чувства, емоции и в крайна сметка човешки живот. Често съм говорил за слуховете като “тероризъм”, чрез който може да убиеш човек с езика. И ако това се отнася до отделните личности, в семейството или на работа, още по-вярно е за журналистите, защото гласът им може да достигне до всички и това е много мощно оръжие. Журналистиката трябва винаги да зачита човешкото достойнство. Публикуваната днес статия утре ще бъде заменена с друга, но животът на човек, несправедливо оклеветен, може да бъде унищожен завинаги. Разбира се, критиката е правилна и дори бих казал – необходима, както и изобличаването на злото, но те винаги трябва да се правят, като се зачитат другият, неговият живот и неговите чувства. Журналистиката не може да се превърне в “оръжие за унищожаване” на хора и дори народи. Нито пък тя трябва да подклажда страх от събития като принудителното бягство на хората от война и глад.
Надявам се, че във все по-голяма степен и на повече места журналистиката е инструмент за градене, фактор за общото благо, ускорител на процеса на помирение – тя знае как да отхвърли изкушението да предизвиква сблъсъци с езика, подклаждащ пламъците на разделение, и вместо това да търси културата на сближаване. Вие, журналистите, можете припомняте всеки ден на всички, че не е налице конфликт, който не може да бъде разрешен от жените и мъжете с добра воля.
Благодаря Ви за тази среща; желая Ви всичко най-добро във Вашата работа. Господ да Ви благослови. Изпращам Ви с моята молитва и с моята симпатия и Ви моля да се помолите за мен. Благодаря.
*Редакцията на „Терминал 3“ благодари на Цветозар Черкезов за помощта в превода на статията!
