Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е загрижена относно опитите на българското правителство да политизира съдебната система и корупцията по високите етажи на властта, което застрашава върховенството на правото в България. ПАСЕ подчертава, че „в някои държави върховенството на правото е под заплаха и се фокусира над ситуацията в България, Полша, Република Молдова, Румъния и Турция“. Асамблеята предлага специфични препоръки към петте държави. Представяме ви препоръките за България:
- „Борбата с корупцията остава дългосрочен проблем в България. За страната все още се смята, че има най-високо ниво корупция сред всички държави в ЕС и е на 75-о от 176 места в света. „
- Според асамблеята „Има нужда за по-добро вътрешно съблюдаване на делата с цел да се подсигури поемането на отговорност и отчетност за взетите решения, както и повече механизми за отчетността на главния прокурор като цяло на обществото, например чрез създаването на специализирана парламентарна комисия и система от външни инспекции“.
- „Корупцията все още се смята за важен проблем от гражданското общество и бизнеса. Българският Център за изследване на демокрацията открито говори за „пленена държава“, тъй като има високо ниво на политическа и административна корупция.“
- „Според Европейската комисия съществуват изключително малко присъди за корупция по високите нива и прогресът в тази област остава малък. През 2015 и 2016 правителството започна да прилага национална антикорупционна стратегия, включително и създаването на обединено антикорупционно тяло, което има властта да провежда административни разследвания и конфликти в баланса на интересите. Въпреки това парламентът все още не е достигнал до съгласие относно законовата рамка, в която ще се впише тази агенция.“
- ПАСЕ подчертава притеснението си от опитите да се ограничи независимостта на съдебната система чрез опити за политизиране на висшите съдебни съвети и съдилища, като в това отношение страната ни е сравнима със страни като Турция и Полша.
- „Корупцията е основно предизвикателство пред върховенството на закона и остава широко разпространен феномен в България, Република Молдова и Румъния.“
- „Асамблеята призовава българските власти да: продължат реформите във Висшия съдебен съвет, съдебната система и прокуратурата според препоръките на Съвета на Европа; да бъдат по-активни в борбата с корупцията и най-вече да създадат антикорупционна агенция.„
- В докладът на комисията са посочени и конкретни примери: „Загриженост относно ефективността на разследванията с оглед на липсата на независимост и безпристрастност от съответните органи вече е била разисквана в случаи пред съда, например Kolevi v. Bulgaria относно неспособността за водене на съдебно разследване и водене на разследването от прокурор, който е заподозрян от семейството като архитекта на убийството […] В отсъждането S.Z. v. Bulgaria съдът заключи, че липсата на ефективно разследване е структурен проблем и призова българските власти да вземат необходимите мерки за разрешаването му.“
- Асамблеята все още поддържа диалог с България, като най-скорошната й оценка на реформите датира от януари 2013 (Resolution 1915 (2013)). Оттогава докладчиците на Комитета по мониторинг са направили няколко посещения в страната, последното от които през юни 2016 г. Освен това „България все още е част от процеса за наблюдение, който влиза в сила през 2007, когато тя получава достъп до ЕС, фокусирайки се над независимостта и ефективността на съдебната система, почтеността и борбата с корупцията и организирана престъпност“.
- И въпреки че мониторинговият доклад от януари тази година отчита значителния прогрес, постигнат през 2016 в прилагането на стратегии за съдебна реформа, от ПАСЕ подчертават, че през последните десет години реформата се е движила бавно. През това време България два пъти е изменяла конституцията си, „веднъж след приемането си в ЕС на 2 февруари 2007, за да даде повече власт на Висшия съдебен съвет и за да създаде инспекторат към Висшия съдебен съвет“ и след това през декември 2015, когато реформира двете институции.
- „Трябва да бъде отбелязано, че в множество дела срещу България Европейският съд на човешките права е стигнал до заключения, че дължината на процесите пред българските съдилища е прекалена.„
- Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (ГРЕКО), заяви в доклад през 2017, че България задоволително е приложила 12 от общо 19 препоръки, направени след четвъртия рунд на оценяване. От ГРЕКО приветстват в частност включването на гражданското общество в законодателния процес, установяването на процедура за борба с нарушаването на етични права от парламентарни представители, както и задължаването на членовете на съдебната система да декларират публично доходите си. Въпреки това от ГРЕКО добавят, че “все още има нужда от значителен прогрес по същество, който да демонстрира приемливо ниво на съответствие с препоръките през следващите 18 месеца”.
- В заключението се посочва, че „Що се отнася до България, Република Молдова и Румъния, приканваме властите да положат по-големи усилия в борбата с корупцията, да подсигурят разделението на властите и да засилят независимостта на съдебната власт с оглед на препоръките, издадени от Венецианската комисия и ПрепоръкаCM/Rec(2010)12. „Пленената държава“, която по дефиниция не отговаря на принципите на върховенството на правото и демокрацията.“
Пълния доклад може да прочетете тук (английски). Препоръките на Венецианската комисия, най-авторитетният орган по конституционно право в Европа, че е нужна нова промяна в конституцията, може да прочетете тук. Мнението на европейски магистрати относно заплахите над правовата държава след последните съдебни промени може да видите тук.
