Румънците успяха. След пет дни протести правителството им даде на задна и реши да отмени мерките, които според мнозина ескперти щяха да подкопаят постигнатия прогрес в борбата с корупцията.
Най-големите протести от падането на комунизма насам с над 300 хиляди протестиращи в цялата страна. Те са изправени срещу център-ляво правителство, водено от Социалдемократическата партия с премиер Сорин Гриндяну, който се смята за поставено лице на лидера на партията Ливиу Драгня.
Тази история неизменно води до аналогии с ДАНСwithme и продължилите повече от година протести срещу правителството на Пламен Орешарски, от когото отново не зависеше много.
Двете истории безспорно имат общо, но има и много различия. И в двата случая става въпрос за надигане срещу статуквото и опита за опорочаване на борбата с корупцията.
Всъщност и двата протеста постигнаха първоначалната си цел до петия ден. В България даже още по-рано – на втория ден от протестите управляващите обещаха, че Пеевски ще подаде оставка и точно на петия ден парламентът отмени решението си за назначаването му за шеф на ДАНС в опит да укротят недоволството.
Не успяха, защото назначаването на Делян Пеевски беше символ за техния модел на управление и до каква степен държавата бе овладяла един порочен модел. За това протестите продължиха до оставката на това правителство.
Какво ще се случи в Румъния сега, след като правителството се отказа от мерките, които щяха да декриминализират престъпленията по служба за щети, по-малки от 44 000 евро, и преустановят започнати разследвания срещу държавници – предстои да видим.
Остава фактът, че само този четвъртък премиерът бе категоричен, че няма да отстъпи. Остава и фактът, че това са най-големите протести от падането на комунизма през 1989 г. в Румъния.
Дали румънците ще изтълкуват оттеглянето на промените като победа или само като първа стъпка в борбата срещу правителство, показало, че няма задръжки и отстъпило само в името на запазването на властта?
В страната от години управляват социалдемократите. Спорно, проблемно и трудно. Те спечелиха последните избори на 10 декември, но партията е белязана от редица скандали. През 2015 г. техният премиер Виктор Понта подаде оставка след взрив на пиротехника в букурещки нощен клуб, при който загинаха 32-ма души. Последваха протести, обвиняващи Понта и неговия кабинет, че безстопанствеността и корупцията са довели до трагедията (заради липсата на обезопасяване на клуба). Понта е и премиерът, който получи обвинения за укриване на данъци и пране на пари от румънската прокуратура в разцвета на мандата си.
Новият лидер на социалдемократите – Ливиу Драгня, го задминава, а и е една от основните причини точно сега правителството да се опита да въведе въпросните мерки. С тях той щеше да се спаси от обвиненията за злоупотреба с власт, които му е повдигнала прокуратурата, въпреки че той отрича да има общо с оттеглените мерки. Самият Драгня вече е осъждан условно на лишаване от свобода за изборни манипулации, което е и причина да не може да стане премиер на страната. Освен него мерките ще облагодетелстват и мнозина съпартийци, оказали се зад решетките през последните години в страната.
Хората, предложили тези промени и веднъж защитили ги след протестите в страната, остават същите. Правителството може и да се е уплашило от многохилядните протести, но причините то да е на власт не са се променили.
Петият ден е само началото.
