Мария Спирова е остро перо в журналистическата си дейност, но освен това тя пише прекрасни фейлетони, които искаме да представим в рубриката ни „Записки от потъващия остров“.
Приятно четене.
– Всемогъщи Боже! – процвилва Мат и захвърля раницата си на барплота. Тъкмо е влетял в комуналната кухня на оксфордското ни жилище, където със съседите кротичко си готвим вечеря.
– Кълна се, ще пукна от инсулт, преди да навърша трийсет!
Англичаните рядко вентилират емоции, но почнат ли, директно скачат в дълбокото.
– Ще получа аневризъм!
И предпочитат да консумират силните чувства с чай и елемент на хипохондрия.
– Ще спукам капиляр най-малкото! – тук Мат неизбежно включва електрическия чайник с трепереща ръка. – Днес внезапно установих, че една португалска колежка флиртува с мен! Ама пред всички, без да й мигне окото. Цял ден ме преследва и ми прави комплименти! Окаменях, исках да потъна вдън земя!
– Това е ужасно, Мат. Моите съболезнования. – подигравателно вмята Педро, който, освен че е сприхав корабен готвач, също така е и португалец.
– Ужасно е! В Англия не се прави така! Жените мълчат загадъчно и никога не правят първата крачка, нито признават сексуално привличане, докато не се окажат бременни. Това не ви ли го казват на границата, като ви издават визите!? – нарежда Мат разстроено и рови в шкафа за Ърл Грей.
Аркадиуш, полският ни иконом, тръшва на пода чувала с боклук, който се мъчи да завърже, обърсва ръце в панталона си, избутва Мат от долапа и сам намира кутията с чай. Връчва му я с думите:
– Нас не ни трябват визи, писнало ми е да повтарям. Инак, знаем как е тук – трябва да сте пияни до безпаметство, за да се чифтосате. Странни хора.
Съпругата му Изабела, дундуркаща сънливия им малък син Макс с едната ръка и бъркаща казан картофена супа с другата, възкликва:
– Ха, Арек, ти да не би трезвен го направи Максю тука. Я си спомни, че цяла бутилка „Пан Тадеуш“ отиде.
Арек изсумтява смутено и кръгом – връща се при боклука. Мат си позволява тъничка усмивчица, докато си сипва четири капки мляко в чая.
#пиянствотонаняколконарода
Можете да прочетете другите произведения от „Записки от потъващия остров“:
Неочакван сблъсък на метростанция Глостър Роуд
Часовникарят и неговите антики
Сутрешна алилуя: Наеми имигрант, спаси наемател
