За осемте години, в които Ирина Бокова е председател на ЮНЕСКО тя бе замесена в няколко корупционни скандала. От съмнително имущество за 3 милиона щ.д., през скандал около неин служител до това, че съпругът ѝ Калин Митрев се оказа замесен в огромна схема за пране на пари, която разкриха Guardian и OCCRP в началото на септември.
Но Бокова най-вече ще бъде запомнена с друго. Тя бе директорът, който създаваше дипломатически скандали, а не ги потушаваше. От приемането на Палестина в ЮНЕСКО, което доведе до това САЩ да прекрати членския си внос през 2011 г., до признаването на Хеброн, отново град на палестинска територия, за световно наследство. Това ѝ действие е и една от водещите причини вчера първо САЩ (допринасящ финансово най-много към ООН), а след това Израел да се оттеглят от културната организация.
Освен с умение да създава конфликти ще я запомним и с кандидатурата ѝ за генерален секретар на ООН – провалена далеч преди издигането на друг кандидат от страна на България. Далеч преди дори изборният процес да започне, Великобритания и САЩ са заявили пред премиера Борисов, че ще наложат вето на кандидатурата ѝ.
И в това няма нищо чудно. Обвързаността на Ирина Бокова с номенклатурата на БКП и бившия Съветски съюз е повече от очевидна. Желанието ѝ да защитава интересите на техните наследници – също.
След осем години „тупане в гърдите“, че имаме директор на ЮНЕСКО, накрая този директор си заминава като разделителна, а не обединителна фигура, лишила културната организация от нейния най-голям спонсор, предизвикала международен скандал, а самата тя замесена в корупционни.
„Бокова е българка с комунистическо минало, която се кандидатира за генерален секретар на ООН с подкрепата на Владимир Путин“, напомня Wall Street Journal профила на директора на ЮНЕСКО.
Разбира се, Ирина Бокова отговаря сама за себе си. Тя не представляваше България, а себе си и оприличаването на една нация с отделен човек е абсурдно. Редица други обаче искаха тя да бъде представена като национална кандидатура и всяка критика срещу нея да бъде потулена в името на националния интерес.
Ако Ирина Бокова е представител на нещо, то това е номенклатурата на стария режим в Източна Европа. И това са чертите, които тази номенклатура символизира и за това те заедно с Русия я поддържат.
Оттеглянето на САЩ и Израел от ЮНЕСКО единствено доказа колко неподходяща е била Ирина Бокова за ООН. Защото макар оттеглянето от ЮНЕСКО да има важни последствия, то далеч по-опасно за света би било създаването на международен скандал в ООН, все още крепител на световния мир, който днес изглежда все по-застрашен. Конфронтационната политика на Ирина Бокова единствено би допринесла за надигане на напрежението.
За България това единствено може да е урок, че страната ни нищо не дължи на своята стара номенклатура, а дори напротив – блокирането ѝ може би е услуга и за страната… и за света.