Автор на този текст е доц. д-р Мира Майер. Тя е преподавател в Нов български университет. Доцент по политология („Политика и сигурност в Близкия изток“) и доктор по философия. Автор на няколко книги, сред които: „Цивилизации и религии“, „Ислямските движения в Близкия изток“ и „Политическа география на Близкия изток“.
Битката за Мосул се очаква от целия свят. Това е очакван реванш срещу „Ислямска държава“ и евентуалната победа над нея от коалицията би била видим белег и пряко доказателство за нейния упадък и бъдещ пълен разгром. Тази седмица президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган фиксира датата на 19 октомври и в Турция се въвежда военен режим за период от 3 месеца след този ден.
Дали ще бъде наистина 19 октомври или денят е някъде около датата е трудно да се предскаже. Сигурно е, че ще има тежка битка за Мосул и е вероятно тя да бъде твърде кръвопролитна. Според последните сведения в Мосул има едва 4000 бойци на халифата, но те са прокопали тунели и са минирали улици и площади.
Още по-трудно е да се предвидят и предотвратят последствията от тази решителна битка. Може би точно за да я осуетят, в петък (14 октомври 2016 г.) загубиха живота си 58 членове на „Ислямска държава“, обвинени в конспирация за предаването на града на коалицията. Телата им бяха удавени във и без това червените води на река Тигър, около която се разполага Мосул.
Защо Мосул е толкова важен за войната срещу „Ислямска държава“? И защо съюзниците се бавят да го превземат? Възможно ли е да се предвидят и предотвратят последствия като хуманитарна криза, голяма мигрантска вълна и последвали терористични самоубийствени атаки?
Огромен град, наследник на древната библейска Ниневия, Мосул се намира предимно на десния бряг на река Тигър в Северен Ирак. Само преди години има около 3 милиона жители, а когато „Ислямска държава“ го превзема през лятото на 2014 година, в него живеят около 1,5 милиона. Колко от тях са останали не е категорично, но се цитират числа за обитатели между 600 000 и 1,5 милиона. Картината става още по-неясна, ако се зададе въпросът какви са етнически жителите на града, защото там живеят араби, кюрди, туркмени, язиди и други по-малки малцинства. В какви пропорции са не може да се твърди със сигурност. Със сигурност може да се каже обаче, че те са предимно сунити и точно това е една от причините градът да бъде превзет лесно от „Ислямска държава“.
Гражданите му тогава са уморени от слабото държавно управление на държавата Ирак, от нейното нерешително правителство, което се ръководи от шиитски лидери. Шиитските лидери по традиция очакват решенията да се взимат в Техеран, където има силна власт на религиозните лидери – аятоласите. И предишният министър-председател на Ирак Нури ал-Малики и сегашният – Хайдер ал-Абади, са послушни привърженици на Ислямска република Иран. Интересите на Иран в региона не са да се раздели Ирак на отделни части, а да остане териториално цял, но да се управлява от шиити, което и се случва през последните години.
Така Мосул се превърна в бастион на халифата. Бойците на „Ислямска държава“ заграбиха доста пари от банките в града (около половин милиард), намериха много оръжие и въведоха нов ред за жителите в града. Строги наказания за неспазване на правилата на шериата, между които са забрана на жените да се движат без мъж извън дома си, пълно забулване и естествено плащане на данъци на управниците.
Жестоките наказания, които халифът Ибрахим (Абу-Бакр ал-Багдади) въвежда, разбира се, отблъскват част от младото население и то започва да търси връзка с външния свят и дава информация какво се случва по улиците и къщите на халифата. Дори за петъчните убийства на 58 членове на „Ислямска държава“ информационните агенции научават от граждани на Мосул.
Досега много анализатори твърдят, че халифатът на териториите на Сирия и Ирак вече няма предишната си мощ и е въпрос на време кога ще бъде унищожен. Превзети са големи градове като Тикрит и Фалуджа, макар и с цената на огромни разрушения. Рака е другият голям град, вече на територията на Сирия, който джихадистите обявяват за своя столица и който все още е напълно техен. Отвоювани са територии около по-малки селища, които имат стратегическо значение. Приема се, че „Ислямска държава“ е загубила около 25% от присвоените от нея земи, като на север – предимно от кюрдските войски – пешмерга, които са обучавани и тренирани от американски експерти и турски военни специалисти. Другите белези за отслабнала мощ на „Ислямска държава“ са:
- Намалелият приток на джихадисти доброволци от цял свят – само около 200 на месец. В най-силните си времена „Ислямска държава“ записва между 1200-2000 на месец.
- По-слабата медийна пропаганда в интернет.
- Физическата загуба на много лидери от най-близкото обкръжение на халифа, което беше и стратегическа цел на президента Барак Обама.
Ще припомня, че на последния дебат между Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън на въпроса каква е нейната стратегия за борба с „Ислямска държава“ Хилъри Клинтън изреди:
- Въздушни удари
- Малко на брой експерти, инструктори, които да участват пряко
- Въоръжение за сирийската опозиция и кюрдските отряди
- Физическо ликвидиране на лидерите.
Водещите на дебата веднага коментираха, че всъщност това е стратегията на Барак Обама, по чието нареждане около 300 американски военни експерти са изпратени в региона през миналата година. А само въздушните нападения върху Мосул според някои източници са около 1000 на брой.
Ако „Ислямска държава“ е с отслабена мощ, ако върху Мосул се изсипват бомби от 1000 нападения по въздуха, ако населението е уморено от управлението на „Ислямска държава“, какво тогава бави битката за Мосул и неговото превземане от сухопътни войски?
Първо това е отговорът на въпроса кои са тези войски? Въпрос от изключителна важност за регионалните държави лидери. Мосул е изконна иракска територия и естествено се предполага, че иракските въоръжени сили ще участват в нападението. Те са съставени предимно от шиитски войници и имат много нисък престиж, защото непрекъснато търпят загуби. Картината съществено се променя след решението народните мобилизационни отряди да участват в битката за Мосул. Тук вече престижът е много висок. Това са доброволчески отряди, също предимно от шиитски бойци, които се записват след прочутата фетва на гранд аятолаха Али ас-Систани за участие във войната срещу „Ислямска държава“. Наброяват между 100 000-150 000, има и сунитски отряди в тази бройка, но те не са много. Узаконяването на войските става след обръщение на Общото събрание на ООН, когато министър-председателят на Ирак обявява, че те ще участват при превземането на Мосул. Начело на отрядите е генерал Касем Сулеймани, който е командващ на подразделението „Ал-Кудс“ на републиканската гвардия на Иран. Кой е той? Малко информация съществува в публичното пространство за него, но традиционно му се приписват качества на военен стратег.
Народните отряди засилват мощта на иракската армия, но тяхното участие води до въпроси, като например как сунитското население на Мосул ще посрещне шиитската войска да влиза в града? Някои от тези доброволчески отряди не са популярни поради жестокости, които причиняват при военните си действия, и дали може да се предвиди как ще се отнасят към гражданите на Мосул.
Другият съюзник са кюрдските войски, които ще водят военните действия от север-североизток. Те са доказали своята издръжливост и воля за победа през последните години. Това са сунитски бойци с предимно светски характер, като жените воюват наравно с мъжете. Проблемът е, че там влиянието на Турция е огромно. Кюрдските бойци се обучават и тренират в турския лагер „Башика“. Конфликтът между държавните ръководители на двете страни ескалира в речи и обръщения и на двамата, като президентът Ердоган нарече иракския министър-председател „никой“.
И накрая кои са командирите, които ще се изправят един срещу друг:
- За „Ислямска държава“ е халифът Абу-Бакр ал-Багдади. „Невидимият халиф“, както го наричат в публичното пространство. Има само две негови фотографии, преди да оглави „Ислямска държава“, и една по-късно – при проповед в джамията във Фалуджа, преди градът да бъде превзет от съюзниците. Роден е в град Самара през 1971 г. на територията на сунитския триъгълник в Ирак. Има висше богословско образование, което му дава право да бъде избран за лидер от ислямисти. Описван като тих и безличен, но всъщност много жесток и брутален, той не се колебае да влиза в конфликти с други лидери и досега излиза победител – например противоречията му с Айман ал-Зауахири, сегашния лидер на „Ал-Кайда“ са публично достояние. Делегира много права на заместниците си и членовете на ръководството. Повечето от тях обаче са убити при въздушни удари или други нападения на съюзниците. Досега той излиза невредим. Вероятно живее в Рака с двете си съпруги и шест деца.„Командирът в сянка“ на народните отряди за мобилизация на Иран е иранецът Касем Сюлеймани. Професионален военен, генерал, официално командир на дивизия „Ал-Кудс“ (подразделение за външни операции) от престижната революционна гвардия на Ислямската република Иран.
Досега изредените причини са около ръководството и единството на войските, които ще се изправят в Мосул срещу „Ислямска държава“. Дали са професионално подготвени? Дали ще имат куража да воюват срещу джихадисти, без да закачат мирното население, което доскоро ги е подкрепяло?
Световните лидери обаче имат и много други съображения да бавят битката, като например как да се справят с вероятната огромна хуманитарна криза, която ще последва. Криза, за която много хуманитарни организации предупреждават. И какво да направят с бъдещите мигранти. Тук въпросът има и друго сериозно предупреждение – ако продължат да се бавят с превземането на Мосул, то мигрантите може да бъдат много повече.
Изводът е, че макар прекият победител в битката за Мосул да е предопределен, неизвестните резултати от нея бавят ръководителите на коалицията да вземат решение за датата на военните действия.
Например в близкия град Киркук съотношението на населението араби-кюрди-туркмени-християни е 32-32-32-4 през 2008 г.