Да галиш тънката струна на патриотизма винаги пълни урните, независимо дали се позоваваш на исторически факти… или променяш наратива из основи.
В Полша президентът Анджей Дуда заяви, че ще подпише новия закон, прокаран от партията “Право и справедливост”, който налага забрана за критика и асоцииране на Полша с Холокоста и изтребленията на евреи по време на нацизма. Нацистките лагери в Полша са общо шест: Аушвиц-Биркенау, Треблинка, Белзек, Собибор, Челмно и Маджанек. В тези лагери са загинали общо 6 милиона поляци и полски евреи.
И ако понятието “полски лагери на смъртта” е исторически невярно, то забраната със закон за асоцииране на страната с каквито и да било действия на нацистите е не само в нарушение на свободата на словото, но и цели да изплете нова нишка в историята – такава, която да храни националистическия дневен ред на “Право и справедливост”. Да възроди несъществуващ дебат, с който да се смени дневният ред от проблеми като надвисналото отнемане на глас в Съвета на ЕС на страната заради нарушено върховенство на правото.
По време на окупацията Полша не сътрудничи официално на нацистите както други правителства, а полските граждани, които са били във връзка и са подкрепяли нацистите, са убивани от съпротивата. Хиляди поляци помагат на съседите си евреи, а много от тях са осъдени на смърт за тези си действия.
Но съществуват свидетелства за множество случаи, в които полски граждани убиват евреи. Нацистите използват човешкия ресурс на полската полиция и железопътен транспорт, а поляци помагат при идентификацията и залавянето на евреи, както и активно участват в разграбването на еврейска собственост. През 2013 г. в “На лов за евреи” историкът Ян Грабовски пише, че около 200 000 евреи, избягали от гетата, са убити от полски граждани. При идването си на власт две години по-късно “Право и справедливост” заявява, че работата на Грабовски е обида към Полша и уронва реномето на страната, а Ян Грос, автор на друга книга за зверствата в град Йедвабне, е заплашен с отнемане на Ордена за заслуги към Република Полша.
Тази случка силно напомня на паметниците за Конфедерацията по време на гражданска война в САЩ. Повечето от тях са издигнати десетилетия след края на войната между Севера и Юга, в която Югът се бори за запазване на робството. Мемориали и паметници, възхваляващи Конфедерацията и нейните генерали, са правени интензивно през 1900-1910 г. по времето на Джим Кроу и установяването на законите за расова сегрегация, както и през 60-те години на ХХ век, когато движенията за граждански права на чернокожите се борят за равенство. Митологизирането на Конфедерацията днес отрича реалните причини за войната, както и факта, че издигането на над половината от общо 1500 мемориала е късен, реакционерски прочит на историята, целящ да изпрати ясно послание към афроамериканската общност в определени периоди.
Бърз прочит на декларациите за отцепване на различните щати, например Тексас и Мисисипи, е напълно достатъчен за идентифициране на причините на войната. Това обаче изисква конфронтация с тежко историческо наследство. И така, според статистиката огромен процент американци смятат, че Американската гражданска война се е водила за повече независимост на щатите от федералното правителство. Днес Щатите са разкъсвани от конфликти за премахването на мемориалите, включително и наратив за “стойността на историята” от страна на президента Тръмп, който използва казуса, за да мобилизира електората си.
А в Русия преди броени дни Министерството на културата забрани британския филм “Смъртта на Сталин”. Британският черен хумор за Вожда, който умира в локва от собствените си екскременти, не се харесва на Кремъл. Разбираемо – миналата година стана ясно, че според руснаците Йозиф Сталин е най-забележителният човек на всички времена и народи, а това бе първото социологическо проучване, в което Путин не бе на първо място, но в челната тройка.
Данни за загиналите във войните няма, тъй като архивите не се отварят и до днес. Статистиката сочи, че по времето на Сталин са загинали 26,6 милиона души, близо 7 милиона от които войски. Днес руснаците отговарят, че за това вина има Германия. Путин приема историческия прочит над личността на Сталин като атака към Русия от страна на Запада и усилено подклажда тази реторика. Несменяемият президент/премиер на Кремъл дава заповедите си от същия офис, където някога е стоял Йозиф Висарионович, и казва за него, че можем да го демонизираме колкото си искаме, но в Русия избират да се съсредоточат над положителните му страни.
България също не остава по-назад. Винаги ме е учудвала симбиозата на неонацизъм и проруски симпатии, например интересна стратегия, имайки предвид силното желание на нацистите да изтребят славяните (връзката ни с Русия е предполагаемо славянска), след като приключат с евреите.
БСП пък се храни от социалистическа носталгия и отказва да се конфронтира с мръсното минало на майката БКП в една изключително грозна политическа демонстрация, която граничи с гавра.
Филмът на Адела Пеева „Да живее България“ брилянтно илюстрира историческите противоречия и дори религиозните такива в българския национализъм: синкретизъм между православие и езически символи, поляризация на историята и чист расизъм дават живот на един радикален звяр, който броди из обществото.
Да четеш между редовете на историята не е новост, не е и запазена марка на България. Единствената противоотрова остават историческите извори и критическият прочит на събитията. Разбира се, ако патриотите и националистите изобщо решат да ги погледнат.
