В иначе тихия откъм политика януари в Америка нещата врят и кипят. И не става въпрос за речта на Мерил Стрийп при “Златният глобус”, нито за последвалите twitter брътвежи на Доналд Тръмп.
Изглежда, Барак Обама най-накрая осъзна, че пасивната му външна политика не е постигнала нищо и в последния месец на своя осемгодишен мандат той реши да бъде по-остър с Русия.
Така 10 дни преди да си тръгне от Белия дом, той наложи санкции на още петима руснаци. Сред тях са двамата заподозрени за убийството на Александър Литвиненко през 2006 г. – Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун, двама, които се смята, че са замесени в смъртта на Магнитски – Генади Плаксин и Станислав Гордиевски – и шефа на руското следствие Александър Бастрикин.
Това е само последната порция мерки, след като в последните дни на 2016 г. Обама наложи санкции на служители и институции на Москва, както и изгони 35 руски дипломати от страната.
На този фон ЦРУ, ФБР и Агенцията по национална сигурност обявиха в общ доклад, че “Путин и руското правителство са искали да помогнат на шансовете за победа на избрания президент Доналд Тръмп”.
В 12 без 5 тези санкции не могат да донесат промяна на курса, но целта на Обама е да направи нещата възможно най-трудни за неговия наследник, който не спира да хвали интелекта и лидерството на Путин.
Доналд Тръмп вече среща опозиция за своята проруска политика. Вчера началникът на кабинета му Райнс Прибъс заяви, че Тръмп осъзнава, че зад хакерските атаки по време на изборите стои Русия. Думи, които не могат да бъдат чути от устата на Тръмп – напротив, вчера (9 януари 2016 г.) той каза, че иска да затопли отношенията с Русия. Може би причината е, че тези хакерски атаки му спечелиха изборите?
Обама продължава да оказва натиск на Русия, а републиканците – на Тръмп.
Доналд има проблем – Сенатът трябва да потвърди номинациите му за кабинет и най-вече тази за държавен секретар – Рекс Тилърсън, който също е проруски настроен. Според процедурата е нужно само трима републикански сенатори да се възпротивят, за да бъде изборът на Тилърсън блокиран. Затова и трябва да бъде даден сигнал, макар и с нежелание, дори и от трето лице, че руската намеса в американските избори се приема за неприемлива. Дали това ще е достатъчно, за да се укротят роптаещите републиканци в Сената?
Докъде може да доведе тази игра не е ясно. Републиканската партия е далеч от партията на Рейгън, но в нея все още има яростно антируско крило, водено от сенатор Джон Маккейн. Колкото повече Тръмп защитава Владимир Путин и руските служби, толкова по-вероятно е това крило да се обърне срещу него. От друга страна, така все повече биват изобличавани интересите на Тръмп.
Преди изборите се говореше, че Републиканската партия е твърде разделена и след като Тръмп падне, тя може да се фрагментира. В нея има умерено крило и либертарианци, консерватори и религиозни фанатици, привърженици на Тръмп и Чаената партия. Умереният републиканец има повече общо с умерения демократ, най-вече по отношение на културната революция в САЩ, отколкото с религиозното крило на партията. Това разделение вреди и на самите политици, които на избори носят бранда на Републиканската партия.
Приказките за разкол при републиканците приключиха с избора на Тръмп и победата на републиканците в двете камари на Конгреса. Но идеологическите разделения у тях не са затворена глава – а Русия се оказа в центъра на едно такова разделение – между привърженици и критици на Тръмп в партията.
Скоро предстои и едните, и другите да се преброят. За много републиканци противопоставянето на Тръмп може да е политическо самоубийство, защото избирателите му поне засега са му верни. Други, като бившия кандидат за президент Мит Ромни, ще бъдат критични към Тръмп, но бързо обръщат палачинката, ако видят, че ще спечелят нещо от сдобряване с него. Ромни смени курса вече веднъж под манипулацията, че може да стане държавен секретар.
Джон Маккейн не е един от тези републиканци обаче. На 80 г., току-що избран за нов шестгодишен мандат, единственото, което може да загуби, е честта си. Негов верен колега е Линдзи Греъм и ако двамата решат да се опълчат на проруската политика, им трябва само още един републикански сенатор.
Затишието на политическия сезон ще свърши съвсем скоро. След него започва бурята, а тази година убежденията и ценностите, изглежда, ще са в основата на бурните събития.
