„Не мисля, че ще се стигне до санкции“, заяви министърът на околната среда и водите Нено Димов. Това бе неговият отговор пред грозната статистика, че губим по 3 млрд. евро и 13 000 души умират всяка година заради замърсяването на въздуха в България.
От генералната дирекция „Околна среда“ към Европейската комисия, откъдето дойде оценката, ни напомниха, че държавата ни вече е осъдена заради системното замърсяване на въздуха, и добавиха, че следващата стъпка е Брюксел да поиска страната ни да плаща ежедневни санкции, докато не се справи с проблема.
Министър Нено Димов е прав. За Столична община и Министерството на околната среда санкциите са без значение, защото те живеят в една друга София, в една друга България – все пак това са хората, които заявиха, че чистотата на въздуха е приоритет и дори се подобрява (кметът Фaндъкова), които уверяваха, че София имала всички качества да приеме Европейската агенция по лекарствата (отговаряме на 1 критерий от 30, оставки след тежката присъда – няма), които правят електронно правителство от 10 години и така нататък, и така нататък.
Това са министърът на околната среда и водите и кметът на столицата, в която ние не живеем и чийто въздух не дишаме. Ние живеем, ходим по разбитите улици и дишаме въздуха в тази София, в която се вземат абсурдни инфраструктурни решения, извършват се неизправни ремонтни дейности, правят се празни обещания и въздухът си е все така мръсен. И за което отново ще си платим ние – защото за Нено Димов или Столична община санкции няма и няма и да има – цената за бездействието ще бъде платена от данъкоплатците.
През април тази година граждани подеха инициативата за създаването на първата интерактивна карта, която да измерва замърсяванията на въздуха в реално време. Картата заработи в същия ден, в който Съдът на Европейския съюз осъди България заради системно мръсния и опасен въздух в цялата страна. Инициативата беше заимствана от Германия след внимателно проучване и бе финансирана изцяло със собствени средства. Тогава гражданите припомниха очевидното: „с цялата тежест на администрацията и похарчените милиони за мерки за по-чист въздух до днес в София има само няколко станции за замерване на чистотата на въздуха, скрити в сайта на Изпълнителната агенция за околна среда в неразбираеми цифри. Нежеланието дори за изследването на проблема е очевидно, камо ли воля за взимане на мерки.“
През май тази година друга гражданска инициатива заведе дело срещу Столична община: „Както през всяка зима, и тази, София преживя дни с рекордни нива на замърсяване на въздуха, а общественото недоволство призова за промяна. Въпреки това сериозна и адекватна реакция от Столичната община, с конкретни мерки, целящи да предпазят жителите и гостите на София, не последва.“
Стигаме до наши дни – след присъдата на ЕК Нено Димов и Йорданка Фандъкова направиха това, което могат най- добре – те обещаха. Фандъкова отново заяви колко по-добре е положението, но не даде решения. Те обаче обявиха, че до края на годината започва подаването на проекти за справяне с проблема. До края на годината щели да започнат и дебати за справяне с проблема. Щели да започнат разговори и за контрол върху горивата и отоплението на твърдо гориво.
До края на годината – а същите идеи са лансирани и дъвкани от години, без да бъдат предприети мерки. Така че не е ясно защо се държим така, все едно, че проблемът е нов и въздухът е мръсен от вчера, а ние го решаваме скоропостижно днес. Още повече че многобройни граждански инициативи и организации от години предлагат адекватни решения на проблема.
Вероятно е трудно истината да бъде видяна, когато е обгърната в смог.
