Вече свикнахме с това европейските институции да създават доклади за България, в които критикуват различни области на интеграцията й в Съюза и след поредните такива доклади никакви мерки да не се вземат. Най-фрапиращ е примерът с докладите по Механизма за сътрудничество и проверка (т.нар. CVM), който бе създаден при присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. Тогава беше договорено, че е необходима още допълнителна работа в ключови области в Румъния и България, за да бъдат преодоляни определени недостатъци в съдебната реформа, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност. Тази година беше публикуван 15-ият доклад на Европейската комисия и със сигурност можете да откриете едни и същи критики, които присъстват във всеки един от предишните доклади.
Тук ще стане дума за още един ежегоден доклад, на който медиите и институциите в България въобще не обърнаха внимание, но е не по-малко важен от докладите по Механизма за сътрудничество и проверка. Това е Докладът по сближаването, публикуван ежегодно от Европейската централна банка.
От 1 януари 1999, когато еврото бе въведено в 19 държави-членки на ЕС, този доклад разглежда изпълнението на Маастрихтските критерии в седем от деветте страни от ЕС, които все още не са приели единната валута. Две от деветте страни – Дания и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, дадоха уведомление на ЕС, че няма да участват в Третия етап на Европейския валутен съюз – създаването на еврозоната и единната валута. Доклади по сближаването на тези две държави-членки се предоставят само, ако те самите са поискали това, а такова искане засега липсва.
Следователно, Докладът на ЕЦБ разглежда седем държави-членки: България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Всички тези седем страни са поели задължение по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) да приемат еврото като единна валута, което означава, че те трябва да се стремят да отговарят на всички критерии за сближаване.
Критиките спрямо България в Доклада на ЕЦБ, публикуван през юни са хронични за страната ни и не се появяват за първи път в този Доклад:
- по отношение на съхраняването на ценова стабилност (един от основните критерии по сближаване, съобразно Правото на ЕС) ЕЦБ констатира, че страната ни има отрицателна инфлация (-1.0%) за последните 12 месеца до април 2016 година. Това е по-ниско от референтната стойност от 0.7% за този критерий, но за последните 10 години в България инфлационният индекс се е колебал в изключително широки граници – от -1.7% до 12.6% (средно 3.6% за целия период). Това предизвиква тревоги, дали страната ни е способна да сближава инфлацията си с тази на Еврозоната в дългосрочен план.
- През 2015 година общият правителствен дефицит и задлъжнялост са в референтните рамки и отговарят на Маастрихтските критерии. Но въпреки това, България е изправена пред средногелеми рискове за фискалната си стабилност в дългосрочен план, в резултат на очакваното увеличение на пенсионните разходи и разходите за здравеопазване и дългосрочни грижи. По-нататъшни структурни реформи в тези области са наложителни според ЕЦБ.
- През изминалото десетилетие текущата и капиталовата сметка на България са се подобрили, но нетните чуждестранни задължения на страната остават високи.
- Среда, която е благоприятна за постигане на устойчиво сближаване на показателите в България с тези в Евроозоната може да бъде постигната само с осъществяване на икономически политики, ориентирани към стабилност и широкообхватни структурни реформи.
- Европейската комисия избра България за извършване на задълбочен преглед в своя Доклад по Механизма за предупреждение за 2016 година (Alert Mechanism Report) и стигна до заключението, че в България се проявяват прекомерни макроикономически дисбаланси. България следва да извърши широкообхватни структурни реформи, за да се подобри институционалната й и бизнес среда.
- С цел да се запази финансовата стабилност, от съществено значение е компетентните органи в страната да извършат пълен преглед на качеството на активите и стрес тестове във финансовия сектор.
- Съществено следва да се подобрят надзорните практики на дъжавните регулатори (например на БНБ).
- Българското законодателство не съответства на всички европейски изисквания за гарантиране на независимостта на централната банка, за забраната за монетарното финансиране (забраната по чл. 123 ДФЕС) и правна интеграция в т.нар. Евросистема (монетарният орган на еврозоната – Европейската централна банка и националните банки в страните-членки на еврозоната).
Критиките ясно показват, че в България проблемите са дълбоки и съществуват от години, като същевременно ЕЦБ не отчита съществен напредък по тях, а дори напротив.
Днешните сътресения с т.нар. “популярни каси” в Дупница и Сливен сочат, че уроците с финансовата катастрофа, наречена “Корпоративна търговска банка” (КТБ), не са научени. Отново не сработиха регулаторите. Контролни механизми от страна на БНБ по отношение на финасово-кредитната дейност на “популярни каси” няма. По някаква странна причина те остават извън обхвата на проверките, както на БНБ, така и на Комисията за финансов надзор (КФН). Отговорните длъжностни лица във всички органи, които би трябвало да са ангажирани с тяхната регулация, вдигат рамене и казват: “Ама ние точно с тях не се занимаваме!”
Можем още отсега да предвидим, че виновни и в този случай няма да има. Както за цялата афера “КТБ”, струвала на данъкоплатеца (засега!) 3.6 млрд. лева, бяха повдигнати обвинения единствено на тогавашния подуправител на БНБ, г-н Цветан Гунев, както и на касиерките и счетоводителките на КТБ. Има и неясно обвинение срещу г-н Цветан Василев, когото българските обвинители не могат и не могат да доведат в страната, за да проведат ефективно наказателно производство срещу него. Друг е въпросът, дали въобще българската прокуратура разполага с капацитет да доведе подобно дело до ефективна осъдителна присъда.
Дори след фалита на КТБ през 2014 година срещу гуверньора на БНБ (г-н Иван Искров) не започна наказателно производство, а той замалко не се озова в Солун като представител на правителството на Република България в Черноморската банка за търговия и развитие като нейн вицепрезидент.
Излезе, че подуправителят, г-н Гунев, не само се ползва с пълна оперативна самостоятелност в изпълнението на ресорните си функции в БНБ, но и е бил напълно безотчетен и безконтролен и нито управителят, нито управителният съвет на БНБ е следвало да му търсят сметка за несвършената работа. Излезе също, че управителят на БНБ и управитeлният
съвет нямат никакви правомощия и функции по отношение на една от трите основни дейности на БНБ, а оттам и за опазване сигурността и стабилността на банковата система. Това дори не стана каквато и да било тема в дневния ред на обществото. Въпросът за отговорността на г-н Иван Искров бе повдигната само от неколцина граждански активисти от организацията “Протестна мрежа”, които подадоха сигнал до институциите, но доколкото знам и до днес не са получили какъвто и да било отговор.
Междувременно (и за пореден път!) темата за присъединяването на България към еврозоната бе отложен “за колкото се може по-късно”, както тази седмица заяви министър-председателят, г-н Борисов. Изненадващо е, че по този въпрос в държавата цари почти пълен консенсус между правителство, БНБ, организации на работодатели и дори в обществото. Влизането в еврозоната в момента не е желано, въпреки че само то може да гарантира дългосрочната фискална и ценова стабилност.
Все още в докладите на европейските институции се твърди, че “Република България приема и ще се съобразява напълно с европейското законодателство и практика до присъединяването си към еврозоната, респективно до въвеждането на еврото, като провежда стратегия за възможно най-бързо присъединяване”. Този ангажимент например е поет от БНБ, представлявано именно от управителя си, г-н Иван Искров, и със Споразумение между Министерския съвет на Република България и БНБ за най-бързо въвеждане на еврото в Република България, подписано на 25 ноември 2004 г. по време на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски. Това споразумение не е прекратявано от страните по него. То е действително и действащо, напълно обвързвайки сключилите го.
През тези 12 години, обаче, нито едно правителство (а и БНБ!) не предприе реални действия за влизане на страната ни в еврозоната. Припомнете си, че в началото на века България бе на един и същи етап по отношение на въвеждане на единната валута с всяка една от прибалтийските държави. Дори може да се каже, че след въвеждането на Валутния борд, България бе по-напред от тях. Днес всяка една от тези държави са част от еврозоната – Литва от 1 януари 2015 г., Латвия от 1 януари 2014 г., а Естония от 1 януари 2011 година. Така те са част от един ексклузивен клуб и нямат притеснения за фискалната си стабилност. За това време България дори не кандидатства за т.нар. “Чакалня на еврозоната” (ERM II – European Exchange Rate Mechanism).
Важното е, че имамe стабилност.
