Странната среща на Alice Cooper и Салвадор Дали

Като соло артист Алис Купър е познат като играещ голф прероден християнин, син на проповедник, който играе ролята на убиващият пилета и размахващ змии “шок рокер”.

Но Винсент Фърниър става Alice Cooper постепенно и соло кариерата му засенчва влиятелната работа на едноименната група. Като Alice Cooper Фърниър, бас китаристът Денис Дънауей, барабанистът Нийл Смит и китаристите Майкъл Брус и Глен Бъкстон правят знаково късане с мира и любовната риторика на хипитата. Тяхната яркост, легендарни изпълнения на сцената и театрално изследване на тъмните теми като лудостта или убийството формират glam рока, пънка и хеви метъла.

Културният белег на бандата в техния зенит е определен от странен епизод, който събира американския рок и европейското изкуство – създаването през 1973 на творбата на Салвадор Дали “Първи цилиндричнен хромо-холограмен портрет на мозъка на Алис Купър”. Творението събира двама артисти, чиято най-добра работа ще бъде засенчена от бляна им на скандалното и сетивното, но е емблематична за време, в което бракът между изкуството и рока бива изследван.

В подобаваща със хаоса си пресконференция в Манхатън през април 1973 г. Дали обяснява творбата, която е на път да създаде, на събралите се журналисти, пред погледа на слисания Алис. Дали, в бяло-златен филон, изглежда като светец и контрастира силно с категорично нездравия вид на Алис, облечен в кожи и с размазан черен грим на очите, редом с вездесъщо кенче Budweiser.

Дали обявявава себе си и Алис за “най-великите живи артисти” (смъртта на Пикасо четири дни по-късно слага края на пет десетилетия на съревнование за титлата) и нарича Алис “най-добрия представител на тоталното объркване, което познавам”, след което прави покрит с мравки пластмасов мозък, на който има шоколадов еклер и го нарича “мозъкът на Алис”.

Мозъкът е поставен на червена кадифена възглавница зад главата на Алис, докато той стои на въртяща се маса, облечен в диаманти за над милион долара от известния бижутер Хари Уинстън на Пето авеню, държейки очукана Венера Милоска като микрофон. Той е фотографиран в тази поза в ъгъл от 360 градуса, за да се създаде холограмата. 

В този момент 68-годишният Дали е суперзвезда, чиято прегръдка с комерсиалното и популярното е основен двигател за славата му. Утвърдил се международно през 1920-те и част от кръга на сюреалистите в Париж, той е изключен от групата не само заради отказа си да се отрече от въздигането на фашизма в Европа, но също така и поради “вулгарния” си усет за пазара. Той ще прави изложби по витрините на моловете в Ню Йорк, ще редактира изданиe на френския Vogue, ще проектира логото на Chupa Chups и ще се появи в няколко телевизионни реклами за „Алка Зелцер“ и „Датсън“.

Дали знае как да рекламира себе си и другите и лудориите с Алис са далеч от първи допир с изгряващите икони на поп музиката. Неговата муза Аманда Лиър – френският модел и хитова поп звезда във Франция и Германия и по-късно италиански телевизионен водещ – е директна връзка с личности като Брайън Джоунс, Брайън Фери и Дейвид Боуи, всички в някакъв момент нейни любовници. Тя ще се появи на корицата на For Your Pleasure на Roxy Music и в The 1980 Floor Show на Боуи, от годината на холограмния портрет. Връзката на Дали с креативния свят много по-дълбока от студиото на артиста.

Акциите на Alice Cooper също са високи през 1973. Като доставчици на обикновен гаражен рок, те подписват с Франк Запа, който трябва да продуцира дебютния им Pretties For You, но вместо това в типично негов стил, той решава да пусне записи на репетициите им.

През януари 1971  Love It to Death е пробивът на бандата, който маркира началото на плодотворна връзка с продуцента Боб Езрин, който ще работи с Kiss, Pink Floyd, Deep Purple, Питър Габриел и Лу Рийд. Албумът съдържа всички елементи от новия им стил – прото хеви метъл (Black Juju), театрален наратив (Ballad of Dwight Fry), преправени кавъри (Sun Arise) и епична рок китара (I’m Eighteen). Третият им албум School’s Out стига до топ 10 в Европа и САЩ (едноименният сингъл ще бъде единственият номер 1 на бандата, на върха на класациите във Великобритания през август 1972) и току-що последван Billion Dollar Babies на номер 1 на Острова, в САЩ и Нидерландия.

Работата с Дали пасва перфектно на търсещия внимание образ на бандата. Придружено с размахване на рапира изпълнение на School’s Out на Alice в Top of the Pops вече е предизвикало острата критика на Мери Уайтхаус и цялото медийно внимание на света; а камион, на който има билборд на Алис, облечен в змия и рекламира следващо шоу на „Уембли“ мистериозно се срива на Оксфорд Съркъс същото лято, причинявайки хаос.

Въпреки това за Дали образа на Купър е много повече от търсене на публичност и е свързана с теми, които артистът преследваа две десетилетия.

През 70-те Дали работи с оптични илюзии и стереоскопични образи – предмет на настоящата изложба в театъра-музей „Дали“ във Фигерас, Испания – но интересът му в работата в третото и четвъртото измерение датира много по-назад. През 1958 неговият “Манифест на антиматерията” провъзгласява желанието му да изостави изследването на вътрешния свят и да се фокусура “над външния свят и физиката, която е преминала отвъд психологията”, казвайки, че е разменил Фройд за Хайзенберг. Кръстът-тесеракт на неговото Разпятие (Corpus Hypercubus) (1954) е вдъхновен от математическата теория, кубизма и работата на Хуан де Херера, архитект на Филип II и каталунския мистик Рамон Лул.

Творбата на Дали – холограмата на Алис – е символ за изгряващата популярна икона, но и изпълнява артистичните амбиции на Дали в края на кариерата му – потапяне в науката и излизане извън двуизмерното.

Що се отнася до Alice Cooper – банда от бивши студенти по изобразително изкуство – те си мислят, че артистичната им визия е достигнала апотеоза си с творбата на Дали и че започват да изграждат нещо наистина ново, което ще повлияе на поколения бъдещи музикални звезди. Корицата на Love It to Death показва русия, подобен на статуя барабанист Нийл Смит, който се цупи в оскъден дантелен топ, докато Алис е облечен във флорален шал, който изглежда като рокля. Той предизвиква Дейвид Боуи да се появи с “мъжка рокля” на корицата на британското издание на The Man Who Sold the World след три месеца и предопределя дебюра на New York Dolls през 1973 г., в който се появяват с дълги ръкави. Елтън Джон и Дейвид Боуи виждат Alice Cooper на живо по време на първото им турне в Европа през 1971.

Костюмите, изпипаното сценично шоу, допълнени с изпълнението на Алис от електрически стол в кулминацията,  се превръщат в “оазис в пустинята на скучните дънки, която предоставят на концертите си повечето американски рокендрол звезди”, пише в ревю за „Роулинг Стоунс“ Джон Менделсън и много изгряващи глам-рок звезди прихващат течението и се носят по него. Когато Джон Линдън отива на прослушване за Sex Pistols през 1975, той пее, или поне се прави че пее, I’m Eighteen и пряката връзка с Алис Купър и всеки възможен жанр на метъла е очевидна. Работата на Дали пренася бандата в орбитата на изкуството и ги носи до кулминацията на кариерата им, но скоро е последвана и от западането.

В брилянтно озаглавения си мемоар “Змии! Гилотини! Електрически столове!” Денис Дънауей си спомня, че Алис отива на голямото откриване на готовата холограма на Дали сам, без да покани бандата, и това е начинът, по който ще се случват нещата оттук нататък. Външно бандата все още е заедно, но Алис пуска сам Welcome to My Nightmare  през 1975, използвайки група на Лу Рийд от продуцирания от Езрин Berlin вместо собствената си група.

Рекламиран по ABC с участието на Винсънт Прайс и епично турне от 103 дни изобилстващо от ефекти, хореография на танцуващи скелети и преследване на Купър на сцената от голям космат циклоп, водещият сингъл от албума Only Women Bleed става хит в САЩ и Канада.

Бандата повече няма да свири заедно. За Фърниър следва алкохолизъм и кокаинова зависимост, като чак през  1989 г. с Poison той показва, че се е възстановил и продължава даизпълва арените по света с турнето Welcome to My Nightmare.

Гонейки 70, Винсент Фърниър се връща като Алис отново с излизането на Paranormal следващия месец. Продуциран от Езрин, албумът включва две парчета, включително първото изпълнение с оцелелите членове на бандата от четири десетилетия насам.

През ноември те ще свирят на Острова заедно за пръв път от 46 години. Дали ще са способни да възродят хаотичната театралност на оригиналната банда остава под въпрос, но те променят лицето на рок музиката през 1970, а техни длъжници са безброй артисти днес, на които Alice Cooper показва как изкуството и музиката могат да бъдат слети.