Youtube (a.k.a. „тубата“) сложи началото на няколко тихи революции, които завинаги промениха света:
Видеото стана ежедневна част от ровенето в интернет. Дотогава видео почти нямаше – беше твърде скъпо да го сложиш онлайн.
С достъпното видео изведнъж интернет връзката отесня – телефоните станаха безполезни, което светкавично предизвика революция на смартфоните и на бързия интернет.
Отнякъде се появи огромно количество безплатна и легална за слушане музика. Тубата се справи толкова добре, че тези платформи, които опитваха да предлагат музика само като аудио, поне още 10 г. ѝ дишаха прахта.
Виртуалното видео стана инструмент за внезапна слава на самородните звезди, пътечката към известността без посредници и философският камък, жадуван от рекламните агенции. Хората подскачаха като кончета на Gangnam Style, България се появи на световната карта, когато групи от фенове по целия свят изпълниха Кен Ли, Емил Конрад направи невиждана дотогава опашка за книги на жълтите павета и някои смешни котки станаха по-известни от най-известните световни комици.
Активисти и журналисти получиха независима и силно въздействаща платформа на свободното слово, която позволява в държави с калпав медиен пейзаж (включително и в България) да бъдеш независим на много ниска цена, импортирайки медийна свобода директно от Америка.
Започна безпрецедентна революция в обучението и образованието – ако искаш, можеш да учиш как да сглобяваш компютър, да работиш с фотографско осветление, да сгъваш тениски или пък можеш да слушаш безплатно лекциите в най-скъпите световни университети само като си пускаш клипчета.
И накрая се появиха огромно количество стари филми, които не могат да бъдат намерени по друг начин, превръщайки Youtube в безкрайно ценна филмотека.
Заради всичко това отгоре с няколко приятели настръхнахме преди две години от новината, много по-страшна от апокалиптичните пророчества на провинциални ясновидки – няколко български сайта писаха, че „тубата“ (тоест Youtube) ставал платен.
Често в новините, превеждани от нископлатени пенкилери, компютрите са всъщност компоти. Новината не е съвсем такава или всъщност съвсем не е такава.
Става дума за това, че на територията на Съединените щати за част от акаунтите на Youtube ще има нов бизнес модел. Потребителите ще могат да избират – дали да гледат както досега реклами, смесени със съдържанието, или пък да си купят абонамент и на корем да гледат колкото искат видео, без да видят и една реклама. Това ще даде и възможност през „тубата“ да се пускат скъпи телевизионни продукти, които иначе не биха оцелели само на реклама.
Ако Google (собствениците на Youtube) спрат дотук, новината може да мине за добра. Просто ще има още една услуга с интересен търговски потенциал.
Лошата новина е същата като хубавата – Google и свързаните с него предприятия (Gmail, Youtube и др.) отдавна са се превърнали в грамаден слон в стъкларския интернет магазин. Пазарният им дял e толкова голям, че всяко тяхно движение, дори неволно, хаотично или спазматично, може да доведе до неподозирани ефекти по целия свят.
През 2011 г. например световната блогосфера понесе тежък удар, когато спря споделянето през Google Reader. Рийдърът събираше и българските блогове в общност, която никога вече няма да се възстанови (оплаквал съм се и друг път).
Затова е притеснително следното – ако Youtube преминат тънката граница на умереността и започнат да предлагат видео през абонамент (въпросът е в баланса, а не дали имат платена услуга), дали изведнъж няма да се окажат под чудовищен корпоративен и правен натиск да вкарат цялото си видео на абонаментен принцип, дори и нещата, за които никой в момента не им търси права (примерно за старите класически филми и старата музика), така ликвидирайки както благотворното си влияние върху обществото, така и самоубивайки се като бизнес.
Защото за интернет властелините отдавна е известно – властта им е всеобхватна, но трае кратко и се сгромолясва изведнъж. (Нали помните кои бяха Altavista и Netscape?)
*Текстът е препубликуван от блога на Константитин Павлов-Комитата „Бели байтове за черни дни“. Заглавието, акцентите и актуализирането са на редакцията на „Терминал 3“.
