– Кампанията на републиканския кандидат президент на САЩ Доналд Тръмп катастрофира заради запис с негови мачистки и нецензурни изказвания за жените.
– Британската лира се срива спрямо долара, след като министърката на вътрешните работи Амбър Ръд предлага фирмите в Обединеното кралство да направят списъци на чуждестранните си работници като част от мерките за ограничаване на имиграцията.
– Пет милиона унгарци бойкотират референдум, който премиерът Виктор Орбан свиква срещу квотите за прием на бежанци, и той става правно безсилен, защото гласувалите над 3 милиона са под прага на необходимата избирателна активност от 50 на сто.
– Масови протести на опозицията в Полша принуждават консервативното правителство да изостави законопроект, който забранява абортите.
Общото е, че в рамките на около десет дни наблюдаваме четири различни, но ясни поражения на десния популизъм, заливащ света след кризата.
Едва ли може да се говори за някаква повратна точка и „залез на боговете“ на народняшката реторика и лесните решения.
Въпреки това серията ясно показва, че заиграването със страховете на хората и с първосигналните реакции има горна граница на възможностите.
Има предел, до който можеш да ухажваш избирателите с мъжкарско поведение и вулгарност. В един момент те се обръщат срещу носителя си. Това показа препъването на Тръмп. Въпреки географската си отдалеченост то е актуално и в българския контекст. „Вие сте прости и аз съм прост“ работи до момента, в който слушателят си казва: „Да, но аз все пак не съм чак толкова прост, или поне не ми се ще да бъда“. Приличието, интелигентността са универсални ценности. Да преиграваш с пренебрегването им е рисковано.
Политическата и пазарната реакция на идеята на Ръд беше красноречива. Великобритания ще превърне излизането си от ЕС в икономическа (и не само) катастрофа, ако започне да бележи чужденците като отделна категория граждани. Не напомня ли това малко начина, по който нацистите са белязали евреите принудително с жълти звезди? ЕС и днес потвърди, че няма да позволи гражданите му да бъдат дискриминирани и да се ограничава свободата им на движение заради добрите бъдещи отношения с Лондон. Уплашиха се самите тори и набързо се отказаха от предложението на Ръд. “Рискът не е, че Обединеното кралство ще има рецесия две-три тримесечия; рискът е, че то ще стагнира на 1 процент растеж за идните пет години… и тези, които гласуваха за Брекзит, ще са много по-зле“, предупреди икономистът Нуриел Рубини, който предсказа световната финансова криза през 2008-2009 година.
Кампанията за унгарския референдум, която според опозицията се е основавала на ксенофобска реторика и на разпалване на страхове, в крайна сметка отблъсна 60 на сто от избирателите. Освен това тя излезе скъпо „и хората в един момент осъзнаха, че правят това с техните пари“, каза пред „Клуб Z“ унгарският евродепутат Петер Нидермюлер (интервютата ми с него и с негови колеги от управляващите и опозицията четете в ноемврийския брой на списание „Клуб Z“ – бел. ред.).
Колкото и убедително мнозинство да са ти донесли изборите, не си вездесъщ. При демокрацията мнозинството не те овластява да пресичаш червените линии на човешките права. Това показа съдбата на законопроекта за абортите в Полша.
В България тече предизборна кампания, която също няма да е пощадена от популизма. Това е добър повод да се вгледаме къде е нашият праг на търпимост към него. И държим ли да изтърпим и делата му, след като сме приели думите?
*Текстът е публикуван първо в блога на автора.
